Решение № 14468 от 29.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7589/2010 г.

Решение № 14468 от 29.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7589/2010 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 24 от 13.04.2010 г., постановено по адм. д. № 38/2010 г. Административен съд гр. Шумен е отхвърлил жалбата на Областна дирекция на МВР-гр. Шумен срещу решение № 7 от 21.01.2010 г. на директора на РУ "СО" гр. Шумен, с което е оставено в сила разпореждане № 1573/11.12.2009 г. на длъжностното лице в РУ "СО" гр. Шумен за признаване на трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО, станала с Ялчин Идриз Ибрям. Осъдил е Областна дирекция на МВР-Шумен да заплати на РУ"СО" гр. Шумен разноски по делото в размер на 165 лв., както и на Мелиха Хюсеинова Ибрям, лично и като законен представител на малолетните Ибраим Ялчин Идриз и Джан Ялчин Идриз, в качеството им на наследници на Ялчив Идриз Ибрям направените по делото разноски в размер на 700 лв. Срещу това решение чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Иванова е подадена касационна жалба от директора на Областна дирекция на МВР-Шумен с оплакване, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост. Счита, че в случая няма функционална връзка по чл. 55, ал. 1 от КСО за приемане като трудова злополука настъпилата смърт за Ялчин Идриз Ибрям, тъй като именно той е управлявал МПС с превишена скорост и в пияно състояние. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което бъде отменен оспорения административен акт. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за подадена от надлежна страна, в срок и допустима, по същество е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Върховният административен съд прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Първоинстанционният съд е установил фактическата обстановка по делото и страните не оспорват възприетите от съда обстоятелства. Въз основа на резултати от извършената проверка е установено, че в изпълнение на изготвен и утвърден график, на 23.10.2009 г. (петък) Ялчин Ибрям е трябвало да бъде в с. Долина за времето от 8.30 до 12.00 и от 13.00 до 17.30 ч. В периода 16.45-17.15 ч. Ибрям е следвало да посети ЦДГ в с. Долина. В същото село, за среща във връзка с извършена кражба, около 13.20 е пристигнал и друг служител на МВР - Валентин Живков, който разбрал за присъствието на Ибрям, намерил го в заведение на селото, където обядвали, а по-късно, по молба на Живков, с личния автомобил на Ялчин Ибрям отпътували за гр. Каолиново. Около 16.55 часа между с. Лятно и кв. Кус, Ибрям изгубил управлението на автомобила, блъснал се в крайпътно дърво и в следствие на удара починал. Валентин Живков получил черепно-мозъчна травма и натъртвания по тялото и бил откаран за лечение в болница. На двамата били взети кръвни проби и се установило, че кръвта на Ибрям съдържа 3,05 промила алкохол. При тези данни спорен между страните е въпросът - следва ли настъпилата смърт от извършеното с личния автомобил на Ялчин Идриз ПТП да се приеме за трудова злополука. Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от КСО понятието "трудова злополука" е дефинирано като всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт. Тълкуването на цитираната материалноправна норма налага извод, че фактическият състав на трудовата злополука включва следните предпоставки: 1. увреждане на здравето на осигуреното лице; 2. това увреждане да е настъпило внезапно; 3. увреждането да е причинило неработоспособност или смърт на пострадалия; 4. наличие на причинна връзка между внезапното увреждане и настъпилия резултат; 5. увреждането да е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на осигурителя; 6. наличие на функционална връзка между настъпилото увреждане на здравето и условията на труд. Първоинстанционният съд е изложил подробни правни доводи, в които е приел, че са налице всички предпоставки по чл. 55, ал. 1 от КСО за квалифициране на злополуката като трудова. Безспорно е по делото, че в следствие на ПТП е налице внезапно увреждане, довело до смъртта на Ялчън Ибрям. В случая правно ирелевантно е възражението, че произшествието е предизвикано от самия пострадал с негов личен автомобил. Безспорен е факта, че увреждането е внезапно, получено в рамките на работно време, в района, обслужван от пострадалия. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че между увреждането и извършваната работа не е налице функционална връзка, тъй като служителя е нарушил служебната дисциплина и е извършил умишлено престъпление, като управлявайки с концентрация на алкохол е реализирал ПТП, довело до неговата смърт и причиняване на телесна повреда на пътника, както и че не е изпълнявал конкретните служебни задължения. Всички тези възражения нямат отношение към конкретната квалификация на произшествието като "трудова злополука", когато са налице основните предпоставки по ал. 1 от чл. 55 на КСО. Единственото изключение е въведено в ал. 3 от същата норма - когато пострадалият умишлено е увредил здравето си, каквото в случая безспорно не е налице. Обстоятелството, че служителя в случая е пострадал след употреба на алкохол и причиняване на ПТП, не е основание за прилагане на чл. 55, ал. 3 от КСО. При тази хипотеза е необходимо лицето да е съзнавало характера на постъпките си, да е предвиждало последиците и да е искало или допускало настъпването им. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че възраженията в касационната жалба не обуславят касационните предпоставки по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. Същото е правилно, обосновано съобразно приетите по делото доказателства, постановено при съобразяване на материалния закон и при спазване на процесуалните норми. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,