Решение № 8917 от 26.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14228/2013 г.

Решение № 8917 от 26.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14228/2013 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Полли М" ЕООД моли да бъде отменено решение № 5657/26.08.2013 г. по адм. д. № 9111/2012 г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 2141112958/02.03.2012 г. на ТД на НАП-София като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмени бележки. Моли да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП"-София моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на касатора против РА № 2141112958/02.03.2012 г. на ТД на НАП-София, с който не е признато право на приспадане на данъчен кредит 59 086,14 лв с лихви по фактури на "Бета арт" ЕООД за периода м. 3 - 7, 9 - 12.2010 г. и м. 1 - 5.2011 г. на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1 и чл. 70, ал. 5 ЗДДС, тъй като фактурираните доставки на стоки и услуги не са осъществени. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразно определяне на данъчните задължения на ревизираното лице в РА. Обсъдени са възраженията на касатора, които се повтарят и в касационната жалба като съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи за тяхната неоснователност, които се възприемат напълно от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни. Правилен е изводът на съда за липса на доказателства за предоставяне на материалите от ревизираното лице на работници на "Интер реклама" ООД - подизпълнител на прекия доставчик "Бета арт" ЕООД, както и за приемане на извършените услуги в хале на ревизираното лице по пакетиране, етикетиране, подреждане на продукти в транспортни опаковки, преопаковане на суровини и материали, препакетиране, сортиране. Обосновано съдът е приел, че представените в съдебното производство граждански договори за наети четири лица от "Интер реклама" ООД не се подкрепят от останалите доказателства по делото - за тези лица в ревизирания период не са изплатени заплати и осигуровки, поради което съдът обосновано е приел, че гражданските договори са съставени за нуждите на процеса и не установяват осъществяване на фактурираните услуги. Обосновано съдът е приел, че фактурираните услуги са извършени от ревизираното лице, което е разполагало с необходимата техника и персонал за изпълнението им. Правилен е изводът на съда за неоснователност на довода на касатора за приложение на решението по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на СЕС, в което са разгледани случаи на осъществени доставки, докато в настоящия процес осъществяването на фактурираните услуги от издателя на фактурите пряко или чрез подизпълнител не е установено. Липсва икономическа логика след като се предоставя работно помещение и материали за обработка да се ползват подизпълнители за извършване на услуги, изразяващи се в ръчен, неквалифициран труд по обработка на материали и продукти, вместо да се наемат работници за изпълнение на същите манипулации. Осчетоводяването на фактурите и приходи от тях от прекият доставчик правилно е преценено от съда като недостатъчно, за да установи осъществяване на спорните доставки при липса на доказателства за приемо-предаване на материали и продукти за манипулациите, както и за предаване на извършените работи по тях. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по делото е основателно по чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК за 2302,58 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,