Решение № 4451 от 3.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 26/2009 г.

Решение № 4451 от 3.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 26/2009 г., VI о., докладчик председателят Иван Трендафилов С решение от 13.11.2008 г. по адм. д. № 125 от 2008 г. Разградският административен съд е отменил заповед № РД-09-427 от 14.07.2008 г. на директора на РЗОК - Разград, с която на МБАЛ "Св. Иван Рилски - Разград" АД - Разград е наложена финансова неустойка по чл. 230, ал. 4, т. 4, б. "б", "аа" от НРД 2006 в размер на 10 080 лв. за прием на пациенти при неспазени индикации за хоспитализация, посочени в клинична пътека № 116. Против това решение на административния съд РЗОК е подала касационна жалба, с която е поискано отменяването му. Върховният административен съд уважи касационната жалба относно финансовата неустойка от 2 880 лв. В тази част обжалваното решение е постановено в нарушение на закона - чл. 209, т. 3 АПК. Оплакването, така както е формулирано и изложено в касационната жалба, е частично основателно, защото се оправдава фактически и от правна страна. С решението, предмет на касационното обжалване, е отменена заповедта на директора на РЗОК в частта, с която е наложена финансова неустойка на ИБП в размер на 7 200 лв. за прием на 40 пациенти при неспазени индикации за хоспитализация, посочени в клинична пътека № 116. До този резултат административният съд е стигнал, като е обсъдил всички доводи на страните и е проверил правилността на наложената финансова неустойка чрез медицинска експертиза, която се е произнесла по всички оплаквания в жалбата. Административният съд не е имал основание да постави под съмнение даденото от вещото лице заключение и като го е възприел и е съобразил решението си с него, не е допуснал нарушение, което да налага отменяването на решението по касационен ред. Когато между страните съществува медицински спор кога е налице прием на пациенти при неспазени индикации за хоспитализация, посочени в съответната клинична пътека е фактически въпрос и той следва да се изяснява за всеки конкретен случай с допустимите от закона доказателства. Най-подходящо доказателство е заключението на медицинската експертиза. В случая страните не са пропуснали да посочат доказателства по някои техни твърдения, тъй като за установяване на всички техни твърдения те са поискали медицинска експертиза, каквато е допусната и извършена. Съдът не може да провери правилността на наложените финансови неустойки, без помощта на вещо лице, поради което правилно се е позовал на заключението му. Затова в тази част касационната жалба следва да се остави без уважение. Обсъждайки писменото заключение на медицинската експертиза, административният съд без да изопачи в нещо съдържанието му, е следвало да приеме, че по отношение на 16 пациенти, приети на лечение в ИБП не имало достатъчни и ясни индикации за хоспитализация, посочени в клинична пътека № 116. Въпреки тези констатации на вещото лице, от което страните не са изразили недоволство и не са поискали възлагане на допълнителна задача на експертизата, административният съд неправилно е отменил наложената финансовата неустойка по чл. 230, ал. 4, т. 4, б. "бб", "аа" от НРД 2006 в размер на 2 880 лв. вместо да потвърди в тази част обжалваната заповед. Противно на това, което се поддържа и в решението на административния съд, не е допуснато нарушение на административно производствените правила, тъй като финансовата неустойка е наложена въз основа на медицински протокол, съставен по съответния ред и форма, който е предпоставка за издаването на обжалваната заповед. Липсата на писмен отговор от страна на директора на РЗОК на направените от ИБП възражения, не опорочава обжалваната заповед като издадена в нарушение на закона. В този случай не се прекратява възможността за по-нататъшна защита на ИБП по правораздавателен ред. Налагането на финансова неустойка в размер на 2 880 лв. е мотивирано с неспазени индикации за хоспитализация, посочени в клинична пътека № 116. Тези обстоятелства сочат, че на изпълнителя на БП следва да бъде наложена финансовата неустойка на основание чл. 238, ал. 4, т. 4, б. "бб", "аа" от НРД 2006. Съдът е следвало да потвърди в тази част обжалваната заповед, щом вещото лице е потвърдило фактите, послужили като основание за налагане на санкцията. Затова в тази част решението на административния съд следва да се отмени по касационен ред като се постанови ново по същество съгласно чл. 229, ал. 1 АПК, с което да се отхвърли подадената жалба в размер на 2 880 лв. По изложените съображения, Върховният административен съд,