Решение № 13737 от 16.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5071/2019 г.

Решение № 13737 от 16.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5071/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на М. Начев, от [населено място], чрез процесуален представител А. Славчев, против решение № 2741/25.02.2019 г., постановено по адм. д. № 11588/2017 г. по описа на Върховния административен съд, с коeто е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РД 46-287 от 6.03.2015 г. на министъра на земеделието храните и горите в частта, в която извън одобрения окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 година са останали части от заявени от него за подпомагане парцели. Счита решението за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и постановяване на друго, с което да се отмени заповедта на министъра на земеделието, храните и горите в обжалваната и част. Претендира разноски по делото. Ответната страна - министърът на земеделието, храните и горите, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Гашева в писмен отговор изразява становище за неоснователност и недоказаност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която съдебният е неблагоприятен и е процесуално допустима. Производството пред съда е образувано по жалбата на М. Начев против заповед № РД 46-287 от 6.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните (понастоящем министър на земеделието, храните и горите) в частта й, в която извън одобрения окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г. са останали части от парцели № 22856-146-2-1 – 0.15 ха и № 22856-36-1-1 – 0.37 ха и двата в землището на с. Долно съдиево и 0. 19 ха от парцел № 66086-181-1-1 в землището на с. Селска поляна. С решение № 5667 от 5.05.2017 г., постановено по адм. дело № 8617/2015 г. по описа на Върховния административен съд жалбата е отхвърлена като неоснователна. Това решение е отменено с решение № 11667 от 4.10.2017 г., постановено по адм. д. № 7339/2017 г. по описа на ВАС, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, чието производство да започне с процесуалното действие по чл. 171, ал. 4 АПК с указание за правно и доказателствено релевантните факти, за чието установяване страните носят тежест и не са представили доказателства, като в обхвата на оценката се включат само приети доказателства и фактическите констатации да се основат на съдържанието им. С обжалваното решение, постановено при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената в закона форма, при спазване на административно-производствените правила и материалния закон при правилно приложение на закона относно изключените с нея от окончателния специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2014 г. площи от три парцела, заявени за подпомагане от жалбоподателя. Съответствието на тези площи с изискванията за допустимост по Наредба № 2 от 17.02.2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, действаща към момента на издаване на оспорената пред съда заповед, е преценено съобразно заключението на допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза. Съдът е установил, че данните в системата за идентификация на земеделските парцели са преминали обновяване чрез извършени теренни проверки и отразяват реалното състояние и ползване на площите. Приел е, че парцелите се обработват по границите, установени от МЗХ, но при заявяването им жалбоподателят е включил в очертаването площи, които не са обработени през 2014 г. и законосъобразно са останали извън допустимия за подпомагане слой. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно се твърди от касационния жалбоподател, че първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила при разглеждане на делото. Правото му на участие в развилото се съдебно производство не е нарушено. Съобразно указанията, дадени в отменителното решение съдът е разпределил доказателствената тежест, събрал е и посочените от страните относими към спора доказателства. Въз основа на установената фактическа обстановка е направил своите правни изводи в обжалваното решение, което е и мотивирано съгласно изискването на закона. Несъстоятелни са и доводите на касатора за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон. Оспореният административен акт е издаден в рамките на правомощието на министъра на земеделието и храните (понастоящем министър на земеделието, храните и горите), регламентирано в чл. 33а ЗПЗП и чл. 16г от Наредба № 105/2006 г., в приложимата и редакция. Съгласно чл. 33а, ал. 2 ЗПЗП, в относимата и редакция, Данните в системата за идентификация на земеделските парцели, които се отнасят до физическите блокове и специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане", се обновяват ежегодно с цел отразяване на реалното състояние и ползване на площите. Обхватът на специализирания слой се одобрява със заповед на министъра на земеделието и храните по ред, определен в наредбата по чл. 30, ал. 6. Съобразно действащата нормативна уредба с оспорената пред съда заповед е извършена актуализация на специализирания слой, включително чрез специализирани теренни проверки на физически блокове, извършени от съответната ОСЗ, чиято недопустимост е постановена след издаване на оспорената заповед. В случая те са извършени през 2014 г., а заповедта на министъра на земеделието и храните е издадена на 6.03.2015 г. - т. е. преди отмяната на разпоредбите на чл. 16а, ал. 3 от Наредба № 105/2006 г. в частта относно израза "чрез извършване на теренни проверки на характеристиките на физическите блокове и допустимата за подпомагане площ в тях", чл. 16а, ал. 4 и чл. 16, ал. 2 от Наредбата с решение № 1155 от 2.02.2015 г. по адм. дело № 10538/2014 г. по описа на ВАС. При установеното фактическо състояние на имотите изводът на първоинстанционния съд за съответствие на оспорената заповед с приложимия закон е правилен. Несъстоятелни са и доводите на касационния жалбоподател за необоснованост. В обжалваното решение е налице изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения, които основават възприетата от съда законосъобразност на оспорената пред съда заповед. Касационният жалбоподател основава доводите си чрез оспорване на заключенията на назначената по делото експертиза, което не сторил в първоинстанцинното производство, иска се ново фактическо установяване, което е недопустимо съгласно чл. 220 АПК. С оглед така изложените съображения решението, като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане от ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Следва жалбоподателят да бъде осъден да заплати на МЗХГ сумата от 100 лева на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия