Решение № 11102 от 17.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2984/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на С. Р. Ч., чрез процесуален представител, против решение 756 от 08.12.2023г., постановено по адм.д. 854/2022г. от Административен съд-Пазарджик/АС-Пазарджик/, с което е отхвърлено оспорването на Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020г., с изх. 02-130-6500/502#8 от 16.08.2022г. на заместник изпълнителен директор на ДФ Земеделие София, в частта, с която на Ч. е отказано финансово подпомагане за 2020г. по СМДП базирани на площ, както следва: по Схема за единно плащане на площ /СЕЕП/, в размер на 1673.28лв. ; по Схема за селскостопански практики, които са благоприятни за климата зелени директни плащания /ЗДП/, в размер на 421.54лв.; по Схема за преразпределително плащане /СПП/, в размер на 1187.55лв.; по Схема за обвързано подпомагане за плодове (основна група) (СП основна), в размер на 11400.03лв.; по Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (картофи, лук и чесън) (СЗ КЛЧ), в размер на 2961.24лв.; по мярка 12 "Плащания по "Натура 2000" и Рамковата директива за водите" (Мярка 12), в размер на 50.85лв.; мярка 13 "Плащания за райони с природни или други специфични ограничения" подмярка 13.1. Компенсационни плащания в планински райони/(НР1), в размер на 2002.25лв., или общо в размер на 19696.74лв., и са наложени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания по СП-основна в размер на 4911.48лв. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно основание по чл.209, т.3 АПК. Съображения излага в касационната жалба и в писмено становище. Иска отмяната му. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Ответникът - заместник изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуален представител в писмена защита оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение АС-Пазарджик е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, и същия е мотивиран. По отношение спазване административнопроизводствените правила, материалноправните разпоредби и съответствието на акта с целта на закона съдът е приел, че в ЗПЗП и в подзаконовите актове по приложението му няма изрично изискване РА да извършва проверка относно осъществяване процедурата по чл.37б ЗСПЗЗ. АС-Пазарджик е приел, че констатациите на АО оспореното УП се черпят от надлежно установени факти, същите са отнесени към правилните материалноправни норми, съответните изчисления на площите и сумите са верни, а намаленията са извършени въз основа на установения факт, че част от заявените имоти (с обща площ от 3.05ха) са заявени за подпомагане и от други лица. Съдът е счел, че в ОСЗ и в РА не може да бъде разглеждан и разрешаван въпроса за отношенията на собственост и ползване между различни собственици на едни и същи земеделски земи (С. Ч., Е. Т., Ф. Ж., С. Ч., М. А.- наследници на А. И. Ч.), заявени за подпомагане по реда на ЗПЗП, в случая подали заявления за вписване на договори за наем на земеделски земи, като АО по заявлението С. Р. Ч. е извършил административни проверки чрез ИСАК по реда на чл.37 ЗПЗП. Решението е правилно като краен резултат. Оспореното УП е издадено в процедура след връщане на административната преписка при отмяна на предходно УП с 02-130-6500/502 от 10.03.2022г. от АС-Пазарджик с решение 538/27.06.2022г. по а.д.338/2022г., и повторно произнасяне по заявление за подпомагане с УИН 13/260520/05355 за кампания 2020г. на С. Р. Ч.. Настоящият състав споделя извода на първостепенния съд, че оспорения акт е издаден без допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административното производство и същия е мотивиран. Противно на тезата на касатора, процесното УП съдържа подробни фактически основания за издаването му относно намаляване на исканите от ЗП суми за финансово подпомагане в оспорената част, като административният акт е издаден след изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая и при спазване изискванията на чл.35 АПК. В АА е посочен метода и източника на получени данни за постановяването му и начина на изчисление на общата оторизирана сума - чрез ИСАК след извършване на задължителни административни проверки и проверки на място /в съответствие с чл.37 ЗПЗП/ на данните в подаденото заявление, като получените данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на осн. чл.30 ЗПЗП. Мотиви на процесното УП в оспорената част представляват данните в Таблица 1 Площи с констатирани несъответствия по СМДП, след извършена проверка на допустимост на площите по СЕПП, СПП, ЗДП, МЗС, Схема за специално плащане за култура- памук (Памук), Компенсаторни плащания в планински райони (Подмярка 13.1./НР1), Компенсаторни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения (подмярка 13.2/НР2) и Компенсаторни плащания за други райони, засегнати от специфични ограничения (Подмярка 13.3/НР3); данните в Таблица 3 с площи по ЗДП, и поясненията към съдържанието на Таблица 3; данните в Таблица 4- Площи с констатирани несъответствия, заявени по СП-основна и СЗ-КЛЧ, вкл. поясненията към таблицата; данните в Таблица 5-установени площи по култури за СП-основна, СП-други, СЗ-ДККП, СЗ-П, СЗ-КЛЧ, СЗ-МЗДП и СЗо, вкл. поясненията към таблицата; данните в Таблица 6-размер на финансово подпомагане по СП-основна и СЗ-КЛЧ, ставките за схемите за Кампания 2020 и поясненията към съдържанието на таблицата; данните в Таблица 9-Натура 2000, група А(постоянни пасища) и поясненията към таблицата; данните в Таблица 12-размер на финансовото подпомагане по мярка 12-Натура 2000 и рамковата директива за водите и поясненията към съдържанието на таблицата; данните в Таблица 13- размер на финансовото подпомагане по СМДП, базирани на площ за СЕПП, СПП, М13.1 и ЗДП, и поясненията към таблицата; данните в таблица 13.1-размер на възстановената финансова дисциплина; поясненията относно наложните санкции по схемите, базирани на площ, администрирани съгласно чл.19 от Делегиран Регламент 640/2014 на Комисията, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания- в частност по СП (основна); данните в Таблица 14 относно оторизираните суми по СЕПП, ЗДП, СПП, СП(основна), СЗ(КЛЧ), Мярка12/Натура 2000 и Подмярка 13.1./НР1, както и данните в Таблица 15 за извършените плащания в лева. Данните отразени в УП се допълват с данните, извлечени от съдържанието на документите, представляващи част от административната преписка по издаване на оспорения акт, в т.ч. заявления за подпомагане от 11.05.2020г. и коригиращо от 05.06.2020г., вкл. приложенията към тях за съответните Схеми и Мерки, таблици на използваните парцели за кампания 2020, карти блокове БЗС, Резултати от автоматични проверки на въведените данни в заявление за подпомагане по директни плащания 2020 за УРН222748. От съдържанието на уведомително писмо с изх. 02-130-6500/502#8 от 16.08.2022г. е видно, че административният орган е мотивирал отказа за финансово подпомагане в искания от ЗП размер по процесните схеми СЕПП, ЗДП, СПП, СП основна, СЗ КЛЧ, Мярка 12 и Мярка 13 "Плащания за райони с природни или други специфични ограничения" подмярка 13.1. Компенсационни плащания в планински райони/(НР1), посочени в заявление за подпомагане от 11.05.2020г. с УИН 13/260520/05355 за кампания 2020г. (редакция от 05.06.2020г.) на С. Р. Ч., УРН 222748, с данни, получени след установявания от извършени проверки по чл.37 ЗПЗП, а именно след разрешаване на двойно заявени площи и административни проверки за допустимост на културата ( парцели с декларирана култура малини и картофи), и наличие на площ извън специализирания слой ПДП за кампания 2020г. (одобрен със Заповед РД09-155/23.02.2021г. на МЗХГ). Законосъобразно намаленията за заявените плащания са направени на основание чл.43, ал.4 ЗПЗП, като правните основания са изчерпателно посочени в обясненията под всяка от таблиците в административния акт. Налице е основание за намаляване на площта съгласно чл.43, ал.3, т.5 ЗПЗП, вр. чл.17, ал.2 и ал.3 от Наредба 5 от 27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания /Наредба 5/, в случая в хипотезата на чл.41, ал.5 ЗПЗП-получени от Разплащателната агенция данни за регистрираните правни основания за ползване на земеделски земи, които данни РА е използвала за изясняване на правото на ползване на площите, заявени от повече от един земеделски стопанин. В конкретния казус са установени данни за регистрирани правни основания за ползване на земеделски земи, доказващи правото на ползване от двама от кандидатите (ЗП С. Ч. и ЗП Е. Т.), при което на осн. чл.17, ал.3 от Наредба 5 на Ч. са наложени санкции съгласно чл. 19, 19а и 28 от Делегиран регламент (ЕС) 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие (ОВ, L 181 от 20.06.2014 г.), като един от засегнатите парцели /70648-216-2-3/ е изключен от подпомагане поради намаляване площта под допустимия за заявяване размер. По отношение на установената площ извън специализирания слой ПДП за кампания 2020г. (парцел 70648-302-1-5), АО е приложил разпоредбите на чл.16а, ал.6 вр. чл.16г, ал.5 от Наредба 105 от 22.08.2006г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол, като е извършил частичен отказ от плащане по заявените схеми и мерки, базирани на площ (чл.43, ал.3, т.6 ЗПЗП). При данни по делото, установяващи неспазени условия за подпомагане от ЗП С. Р. Ч. по см. на чл.29а, ал.1 и ал.2 от Наредба 3/17.02.2015г.(Таблица 6 от оспореното УП и поясненията), верен е крайният извод на първостепенния съд за материална законосъобразност на оспорения акт и в частта на наложената санкция, подлежаща на прихващане от бъдещи плащания в размер на 4911.48 лева, защото предвид установена като допустима за подпомагане площ по СП-основна е налице хипотезата на чл.19 от Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014г. за налагане на административни санкции при свръхдеклариране. Съобразно изложеното, законосъобразно е заключението на първостепенния съд за правилно оторизирани от АО суми в намален размер за процесните заявени от ЗП Схеми и Мерки за финансово подпомагане и наложена санкция, подлежаща на прихващане от бъдещи плащания. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба. Както се отбеляза по-горе оспорения АА е мотивиран, и от прочита на същия не остава съмнение относно изразената воля на АО в диспозитива на акта. При обработка на процесното заявление за подпомагане от 11.05.2020г. УИН 13/260520/05355 за кампания 2020г. е приложима променената процедура по чл.17 ЗПЗП (ДВ, бр. 20 от 2019 г., в сила от 8.03.2019 г.) при установено застъпване (пресичане на границите) на два или повече блока на земеделски стопанства, която в случая е спазена от АО. Противно на възраженията на касатора обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. АС - Пазарджик е изпълнил задължението си по чл.168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл.146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът събрал по делото необходимите относими доказателства за изясняване спорния предмет, обсъдил е същите поотделно и в тяхната съвкупност, вкл. констатациите в приетото и неоспорено от страните заключение на ВЛ М. по назначената СТЕ и показанията на свидетелите Х. и П., като е предоставил на страните възможност да ангажират доказателства. Решението на първата инстанция е обосновано. Крайният извод на съдебния състав кореспондира със събраните по делото доказателства и е формиран след тяхната правилна преценка. На основание горното касационната жалба трябва да се отхвърли, а обжалваното решение да се остави в сила като постановено при липса на сочените от касатора основания за отмяна по чл.209, т.3 АПК. Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, с оглед на факта, че ответната страна е представлявана от юрисконсулт в съдебното производство, при неуважено направено от касатора възражение за прекомерност, на основание чл.143, ал.3 от АПК, на ответника следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,