Решение № 7285 от 16.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11012/2015 г.

Решение № 7285 от 16.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11012/2015 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Н. С.-Г., чрез пълномощника си адв. Динев, против решение № 591 от 24.07.2015 г., постановено по адм. дело № 297/2015 г. от Административен съд - София област, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата й срещу заповед № СП-122/30.12.2014 г. на Областния управител на Софийска област/погрешно изписана година на издаването й- 2015 от първоинстанционния съд/ с която е прекратено служебното правоотношение за заеманата от нея длъжността "юрисконсулт" в дирекция "Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост" на основание чл. 12, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Жалбоподателката поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Моли да бъде отменено и претендира направените по делото разноски. Ответникът - Р. И. Т. - Областен управител на Софийска област изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - София област е отхвърлил като неоснователна жалбата на Г. срещу заповед № СП-122/30.12.2014 г. на Областния управител на Софийска област с която е прекратено служебното правоотношение за заеманата от нея длъжността "юрисконсулт" в дирекция "Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост" на основание чл. 12, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Безспорно установено е, че Г. е назначена за първи път като държавен служител със Заповед СП-4/17.01.2014 г. на Областния управител на Софийска област на длъжност "юрисконсулт" в дирекция "Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост". С обжалваната заповед № СП-122/30.12.2014 г. на Областния управител на Софийска област, е прекратено служебното й правоотношение на основание чл. 12, ал. 1 ЗДСл, считано от 05.01.2015 г. Оспореният акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия съгласно чл. 32, ал. 2 от Закона за администрацията и в съответната изискуема форма. Решението правилно. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, обсъдил е събраните в хода на административното и съдебно производство доказателства, в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция без да е необходимо да се повтарят. Първоинстанционният съд правилно е приел за неоснователно оплакването, съдържащо се в жалбата за незаконосъобразност на оспорваната заповед предвид обстоятелството на издаване и връчване на същата в период, в който жалбоподателката е в отпуск по болест. Посочените обстоятелства не обуславят незаконосъобразността на оспорения административен акт. Законът за държавния служител не съдържа забрана за връчване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на държания служител, когато същият е в отпуск. Поради което този довод на касационния жалбоподател се явява неоснователен При тези данни Административният съд - София област аргументирано приема, че заповедта е издадена при спазване на материалния закон. Жалбоподателката е назначена за първи път на държавна служба, а заповедта е издадена в едногодишен срок от възникване на правоотношението, поради което правилно първоинстационният съдебен състав приема, че условията на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл са изпълнени и правото на административния орган да прекрати служебното правоотношение е упражнено в съответствие с нормативните изисквания. Ето защо като достига до извод в този смисъл и по тези съображения отхвърля жалбата, съдът постановява решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК Върховният административен съд, пето отделение,