Решение № 7961 от 22.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12541/2019 г.

Решение № 7961 от 22.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12541/2019 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Областна дирекция при Държавен фонд "Земеделие" - Благоевград чрез пълномощника ст. юрисконсулт Д. Георгиев срещу решение № 1776 от 07.08.2019 г. по адм. дело № 510/2019 г. по описа на Административен съд – Благоевград. Касаторът е изложил доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. При подробно изложени съображения прави искане за отмяна на обжалваното решение и да се постанови друго по същество, с което да се потвърди обжалваният административен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всички съдебни инстанции, както и сторените разноски за държавна такса в размер на 195, 57 лева. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. На 27.05.2020 г. е депозирано писмено становище от процесуалния представител на касационния жалбоподател, в което е заявено, че се поддържа касационната жалба, към писменото становище е приложена молба, но по своята правна същност представлява списък на сторените разноски по реда на чл. 80 от ГПК. Ответната страна – М. Дагон от [населено място], [община], [област] чрез пълномощника си адв. С. Бузгьова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалвания съдебен акт е правилен и обоснован, постановен при спазване на процесуалния и материалния закон. При подробно изложени съображения прави искане да бъде отхвърлена изцяло касационната жалба и да се потвърди първоинстанционното съдебно решение. Претендира присъждане на сторените съдебни разноски пред настоящата съдебна инстанция. В съдебно заседание проведено на 28.05.2020 г. процесуалния представител е заявил, че оспорва изцяло касационната жалба, по подробни аргументи, изложени в отговора. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е проведено при условията на повторност по смисъла на чл. 226 АПК. Образувано е след постановяване на решение № 7698/22.05.2019 г. по адм. дело № 50/2019 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, с което е отменено като неправилно решение № 1854 от 13.11.2018 г., постановено по адм. дело № 327 по описа за 2018 г. на Административен съд – Благоевград и е върнато делото за ново разглеждане на друг състав на Административен съд – Благоевград. Въз основа на гореизложеното, пред Административен съд – Благоевград е било образувано ново административно дело № 510/2019, по което е постановен обжалвания пред настоящата инстанция съдебен акт. С решението си съдът е отменил решение 001/112/09427/3/01/04/01 на директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" /ОД на ДФ3/ - Благоевград за налагане на финансова корекция с изх. № 01-013-6500 от 12.01.2018 г. и е осъдил Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" – Благоевград да заплати на М. Дагон сумата от 7 132. 24 /седем хиляди сто тридесет и два лева и двадесет и четири стотинки/ лева, представляващи сторените по делото разноски. За да постанови този резултат административния съд е приел, че обжалвания индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган. Съдът е изяснил фактическа обстановка и е обсъдил събраните доказателства, в това число и гласни такива, направил е анализ на доказателствата и на относимите правни разпоредби и е приел, че изводите на органа не съответстват на действителната фактическа обстановка, въз основа на което са приети за основателни възраженията за неправилност на наложената финансова корекция съобразно заключението на вещото лице, извършило съдебно-агрономическата експертиза, административния орган неправилно е приел, че ползвателя не поддържа минимално изискуеми размер на стопанството съгласно установеното нормативно и договорно задължение, както и че не е налице увеличение на икономическия размер на стопанството най – малко с 4. 5 ИЕ към периода на проверката за изпълнение на бизнес – плана. Съдът е приел, че съгласно § 1, т. 3 от ДР на Наредба № 9/03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013 година /Наредба № 9/2008/ "икономически размер на стопанството" е размерът на земеделското стопанство, изразен в икономически единици, а съгласно § 2 от ДР на Наредба № 9/2008 г. Икономическия размер на стопанството се изчислява съобразно Приложение № 5. Като в това приложение за код 3094 "Гъби" е посочена мерна единица "кв. м. ", следователно е прието от съда, че определящото за икономическия размер на стопанството при култивирането на гъби е площта, измерена в кв. м., върху която са разположени мицеларните трупчета, а не наличието на прорасли гъби, които се явяват стопанска продукция и се измерват в кг. На следващо място съдът е приел, че извода на административния орган, че икономическия размер на земеделското стопанство не се е увеличил най – малко с 4. 5 ИЕ към периода на проверката за изпълнението на бизнес – плана, то за този извод е прието, че е опроверган от заключението на вещото лице, според което е налице увеличение на икономическия размер на стопанството с най – малко 4. 5 ИЕ към периода на проверката за изпълнение на бизнес-плана дейности, инвестиции и цели са изпълнени. Административният съд е приел, че оспорения акт е издаден в противоречие на материалноправните разпоредби, както и при съществени нарушение на процесуалните правила. На последно място съдът е присъдил сторените разноски, като е приел за неоснователно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Така постановеното решение е правилно. Съдът е събрал цялата административната преписка, включваща контролни листи от проверките на място, разпитал свидетели и вещо лице. Видно от данните по делото, М. Дагон е подал заявление за подпомагане по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери" от ПРСР 2007–2013 г. и представил бизнес- план /л. 37 и л. 63 от делото/. На 19.05.2014 г. между него и ДФЗ е сключен договор № 01/112/09427 за отпускане на финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" от ПРСР 2007–2013 г. С договора е определена безвъзмездна финансова помощ в размер на 48 892 лв., която следва да се изплати на два етапа - първо плащане в размер на 24 446 лева и второ плащане - в размер на 24 446 лева, при нарастване на икономическия размер на стопанството със 7. 52 ИЕ. Съгласно чл. 1. 2. от договора Фондът изплаща помощта при условие, че ползвателят е извършил всички инвестиции, основни дейности и цели по одобрения проект, съобразно условията и сроковете, определени в този договор, анексите към него и действащите нормативни актове. Според чл. 4. 4. от договора Фондът отказва да извърши второто плащане и изисква да се възстанови цялата сума на полученото първо плащане заедно със законната лихва към него, в случаите, когато: б. "б" икономическият размер на земеделското стопанство не се е увеличил най-малко с 4, 5 икономически единици към периода на проверка за изпълнението на бизнес плана и б. "й" когато ползвателят не поддържа минимално изискуемия размер на стопанството съгласно чл. 9, ал. 1, т. 8 от Наредба № 9, до годината избрана за проверка на изпълнението на бизнес плана. В настоящия случай е установено, че преди подаване на заявка за второ плащане на 28.06.2017 г. на 26.10.2016 г. е извършена проверка на място от Разплащателната агенция за установяване на фактическото съответствие с бизнес план. От извършената проверка е съставен контролен лист, в който е посочено, че са налични гъби "Кладница" в размер на 0 кв. м., ливади 3. 137 дка, също е вписано, че има трупчета, но няма гъби. На 02.06.2017 г. е извършена последваща проверка в стопанството, при което е установено, че площта е обработена, но няма налична гъба "Кладница". След проверката е прието, че на пънчетата няма гъби "Кладница", но площта е обработена и поддържана със същите, а нарастването на Икономическия размер на стопанството се доказва чрез наличието на отгледани гъби. На 27.09.2017 г. ползвателя е уведомил фонда, че към тази дата има прорасли гъби по пънчетата и моли да бъде извършена проверка. Следователно такава е извършена и е констатирано, че гъби има, но на 0. 0135 ха. С писмо от 06.12.2017 г. ползвателят е уведомен, че при извършване на административни проверки и проверка на място във връзка с подадената от него заявка за второ плащане, е установено неспазване на разпоредбите на чл. 8, ал. 1, т. 1 и т. 11 от Наредба № 9/2008 г. поради което му е отказано второ плащане и че същия следва да върне полученото първо плащане по договора в размер на 24 446. 00 лева. в писмото е указано, че при несъгласие с констатациите, може да възрази. Ползвателят се е възползвал от това си право, но административния орган е счел същото за неоснователно от което е последвало издаването на обжалвания административен акт. По делото е била приета съдебно-агротехническа експертиза според която е прието, че заложените в бизнес плана дейности, инвестиции и цели са изпълнени. Пред първоинстанционния съд са били разпитани и свидетели. При тези данни правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореният пред него административен акт е незаконосъобразен и го е отменил. За прецизност следва да бъде посочено, че производството в случая е започнало по реда на ЗПЗП, във връзка с Наредба № 9/2008 г., издадена на основание § 35, ал. 3 ПЗР ЗИДЗПЗП, съгласно нейния § 4 от ПЗР. По аргумент от § 4, ал. 3 ДР ЗУСЕСИФ, последният закон е неприложим, тъй като безвъзмездната финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони се предоставя при условията и по реда на този закон /ЗУСЕСИФ/, доколкото друго не е предвидено в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане. Процесната процедура по заявление за подпомагане, е уредена с Наредба № 9, издадена на основание § 35, ал. 3 ПЗР ЗПЗП, а не от ЗУСЕСИФ, поради което правилно административният акт е основан и на чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9/2008 г. и ЗПЗП /в приложимата в случая редакция на този закон/, по които административният орган има правомощието да разпореди аналогичен резултат. Неоснователен е довода на касационния жалбоподател, че обжалваното съдебно решение е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в обстоятелството, че съдът неправилно е кредитирал и обосновал своите правни изводи само и единствено въз основа на оспореното заключение по изготвената и приета съдебно - агротехническа експертиза. В случая, при така определения предмет, съдът е изпълнил процесуалното си задължение за проверка на акта на всички основания по чл. 146 от АПК, като за изясняване на спорните по делото обстоятелства съдът е допуснал съдебна агро-икономическа експертиза. Тук е мястото да се отбележи, че касационният жалбоподател в случая (а ответник пред АС -Благоевград), ако не е бил съгласен с приетото заключение, е следвало не само да заяви, че го оспорва, а е следвало да поиска възлагане на повторна, допълнителна или дори тройна експертиза, като следва да се подчертае, че е недопустимо оспорване на констатациите на вещите лица едва в касационното производство. Също така следва да се има предвид, че самото заявяване на оспорване на експертното заключение, без ангажиране на доказателства в подкрепа на изразеното несъгласие с него, не задължава съда да сподели тезата на оспорващата страна. Противно на застъпеното становище, настоящият състав намира, че административният съд аргументирано и при съобразяване на цялостния доказателствен материал е дал вяра на заключението на вещото лице. Следва да се подчертае, че в експертизата са посочени всички използвани източници, включително и тези приложени по делото. Неоснователно е възражението в настоящата жалба, касаещо метода на изчисление на икономическия размер на стопанството. Съгласно § 1, т. 3 от ДР на Наредбата, "икономически размер на стопанство" е размерът на земеделското стопанство, изразен в икономически единици. Според § 2 от ДР на Наредбата, икономическият размер на стопанството се изчислява по таблица съгласно Приложение № 5, като в него за код 3094 "Гъби" е посочена мерна единица "кв. м." При тази дефиниция правилно съдът е приел, че икономическият размер на стопанството за гъби е площта на стопанството, измерена в кв. м., върху която са разположени трупчета, заразени с мицел. Наличието на прорасли гъби не е сред факторите, които се преценяват при оценка икономическия размер на стопанството, които се явяват стопанска продукция. В този смисъл е и практиката на ВАС по идентичен казус –напр. решение № 7700 от 22.05.2019 г. по адм. д. № 9296/2018 година. Неоснователно в жалбата се твърди, че съдът не е разгледал констатациите от осъществените проверки на място, съдържащи се в представените по делото контролни листове/, които са официални документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК и не е съобразил свидетелските показания на авторите им. Следва да се отбележи, че действително контролният лист представлява официален удостоверителен документ, който се ползва с формална доказателствена сила. Тази доказателствена сила обаче може да бъде оборена. В настоящия случай констатациите от проверките, съдържащи се в контролните листове са опровергани от заключението по съдебната агротехническа експертиза. Така и в решение № 7700 от 22.05.2019 г. по адм. д. № 9296/2018 г. на ІV отд. на ВАС. Неоснователен е и сочения от касатора довод отнасящ се до обстоятелството, че административния съд не е взел предвид показанията от разпитания по делото свидетел. Видно от процесното решение съдът е обсъдил събраните гласни доказателства и същите са ценени от съда съвкупно с останалите писмени такива, без да е правено изрично позоваване на същите. Правилен е извода на административния съд, че административния орган не е изпълнил задължението си по чл. 35 от АПК, същите се споделят от настоящия съдебен състав. Посочените по-горе категорично установени и относими към спора факти и обстоятелства налагат извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради което съдът правилно го е отменил. По наведеният в касационната жалба довод за неправилност на решението в частта за разноските, в която Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" – Благоевград е осъдена да заплати на жалбоподателя разноските за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 7132. 24 лева. Настоящият съдебен състав, приема за законосъобразен извода на съда, че направеното искане за присъждане на адвокатско възнаграждение е основателно и доказано. Оспорващата страна е представлявана от адв. Бузгьова която своевременно - преди приключване на устните състезания, е поискала присъждането им, като е приложила, списък на разноските, договори за правна защита и съдействие. Ответната страна в първоинстанционното производство е направила бланкетно възражение за прекомерност чрез процесуален представител, съобразно нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, преди приключване на устните състезания, без да е обосновала възражението си. На първо място следва да се прецизира, че в сумата в размер на 7 132. 24 лева са включени освен адвокатското възнаграждение, а и заплатения депозит за вещо лице, както и платената държавна такса, следователно така общо позоваване от страна на процесуалния представител не е коректно. От друга страна, действително не е приложима разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение, за процесуални представителство, защита и съдействие по административни дела, то предвид действителната фактическа и правна сложност на делото, правилно административният съд е присъдил разноски в претендирания размер. Този размер настоящата инстанция намира за правилен, поради което така направеното възражение е неоснователно. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното съдебно решение е съобразено с материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Искането на ответника по касация за присъждане на разноски по настоящото дело за защита пред ВАС е основателно, с оглед чл. 143, ал. 4 АПК вр. с чл. 228 АПК и доказано, предвид данните в представеното на л. 36 и л. 37 от делото, установяващи действително плащане на договореното в размер на 2000 лева адвокатско възнаграждение. Съдът съобрази инвокираното от касатора възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. с чл. 144 АПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, и с оглед фактическата и правна сложност на спора пред настоящата инстанция намира същото за неоснователно. Въз основа на което касаторът следва да бъден осъден да заплати на ответника по касация за адвокатско възнаграждение сума в размер на 2000 лв. за разноски пред настоящата съдебна инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК от Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,