Решение № 5516 от 3.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5279/2016 г.

Решение № 5516 от 3.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5279/2016 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството e по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по касационна жалба на Х. Й. И. срещу решение № 19/18.03.2016 г., постановено по адм. дело № 19/2016 г. по описа на Административен съд - Ш. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отмени индивидуалния административен акт и да се уважи жалбата. Ответникът - Директор на ТП на НОИ - Ш., в писмено становище, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и иска оставянето му в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалвания съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отхвърля оспорването на Х. Й. И. против решение № 1040-27-44/28.12.2015 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Ш., с което е оставена без уважение жалбата му срещу разпореждане № 4/прот. № N 01428/28.10.2015 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Ш., с което на жалбоподателя е отпусната социална пенсия за инвалидност по чл. 90а, ал. 1 от КСО в размер на 135, 60 лева, считано от 10.06.2015 г., като на основание чл. 95, ал. 1, т. 4 от КСО същата е спряна. Със същото разпореждане е определена лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя в размер на 382.43 лева, считано от 10.06.2015 г. и в размер на 389.70 лева, считано от 01.07.2015 г. При постановяване на процесния съдебен акт, първоинстанционният съд приема, че оспореното решение и потвърденото с него разпореждане за спиране на отпуснатата на жалбоподателя социална пенсия за инвалидност са издадени от компетентните за това органи, при спазване на административно - производствените правила, в предписаната от закона форма и са фактически и правно мотивирани. Същите са издадени и при точно прилагане на материалния закон. Върховният административен съд - шесто отделение споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и установява правнорелевантните за спора фактически обстоятелства. Направените правни изводи напълно се подкрепят от събраните доказателства и следва да бъдат споделени. Спорът по делото се свежда до това може ли отпусната на И. социална пенсия за инвалидност да бъде изплащана с друг вид пенсия и следва ли тя да бъде спряна, след като на същия е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съгласно разпоредбата на чл. 95, ал. 1, т. 4 КСО пенсията се спира, когато не се следва изплащането й на основание чл. 101 КСО. Хипотезите, в които лицето не може да получава повече от един вид пенсия са изчерпателно изброени в чл. 101, ал. 1, т. 1-4а КСО. С изменението на чл. 101, ал. 1, т. 4а от КСО, обн. ДВ, бр. 107/2014 г. в сила от 01.01.2015 г., е установена забрана за едновременното получаване на социална пенсия за инвалидност с друг вид пенсия, като единственото изключение е по отношение на отпуснатите и изплатени до тази дата социални пенсии за инвалидност, за които е приложим § 22т от ПЗР на КСО, съгласно който социалните пенсии за инвалидност, отпуснати с начална дата до 31.12.2014 г. и изплащани на основание заличеното изречение "второ" на чл. 101, ал. 3а, продължават да се получават в определения им към тази дата размер до изтичане на срока, за който са отпуснати. Безспорно е обстоятелството, че социалната пенсия за инвалидност на И. е отпусната с начална дата 10.06.2015 г., т. е. след 31.12.2014 г., поради което законосъобразно същата е спряна на основание чл. 95, ал. 1, т. 4 КСО. Според посочената разпоредба пенсията се спира, когато не се следва изплащането й на основание чл. 101 КСО, като според чл. 11, т. 4 НПОС спирането по чл. 95, ал. 1, т. 4 от КСО се извършва от датата на отпускането на новата пенсия, която е несъвместима съгласно чл. 101 КСО. В конкретния случай пенсионният орган е приложил правилно материалния закон, тъй като е спрял социалната пенсия за инвалидност от дата на отпускането й. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,