Решение № 4118 от 31.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5653/2020 г.

Решение № 4118 от 31.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5653/2020 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), чрез пълномощника му адв. Н. А. - С., срещу решение № 397/20.01.2020 г., постановено по адм. дело № 12129/2018 г. от Административен съд София-град, с което е отменена негова заповед № 03-РД/2810 от 10.07.2018 г., преписката е върната за ново произнасяне по заявление за подпомагане ИД № 02/04/1/0.0.2475 от 03.06.2015 г. на кандидата "Ник Фуд БГ" ЕООД по подмярка 4. 1. "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. в едномесечен срок. В жалбата се излагат съображения, че съдебният акт е неправилен поради необоснованост, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът не е обсъдил всички доказателства по делото и възраженията на страните. Неправилно е тълкувал разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 2 и т. 3, б. "а" от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. относно преценката за наличие на критериите за допустимост на кандидата "стандартен производствен обем" и "приходи от земеделска дейност"; липсата на регистриран животновъден обект към датата на кандидатстване - нарушение на императивната норма на чл. 137, ал. 6 и ал. 8 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД). Счита, че съдът не е проверил съответствието на оспорения административен акт с материалния закон относно хипотезата "изкуствено създадени условия" за получаване на безвъзмездна финансова помощ от бюджета на ЕС. Сочи, че е налице формирана съдебна практика по идентични казуси, с която решаващият съд не се е съобразил. Моли обжалваното решение да се отмени и да се постанови друго, с което жалбата на "Ник Фуд БГ" ЕООД да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноските, понесени в двете съдебни инстанции, за които представя списък, договор за правна помощ и процесуално представителство и писмени доказателства за плащането. Ответникът по касация - "Ник Фуд БГ" ЕООД, чрез пълномощника си адв. Д. З., оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор, които поддържа в съдебно заседание. "Ник Фуд БГ" ЕООД, чрез пълномощник адв. Т. З. обжалва решение № 2541/14.05.2020 г., постановено в производство по реда на чл. 175 АПК, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка, както и определение № 3504/14.05.2020 г., с което е изменено решение № 397/20.01.2020 г. по адм. дело № 12129/2018 г. от Административен съд София-град в частта за разноските с доводи за неправилност и необоснованост. Претендира присъждане на понесените по делото разноски, за които представя списък, договор за правна помощ и процесуално представителство и писмени доказателства за плащането. В отговор пълномощникът на ДФЗ представя становище за неоснователност на частната жалба срещу определение № 3504/14.05.2020 г. и моли същата да не бъде уважена. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните намира, че касационните и частната жалба са процесуално допустими като подадени в срок и от надлежни страни, за които съответните актове са неблагоприятни. По касационната жалба на ДФЗ: Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е заповед № 03-РД/2810 от 10.07.2018 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с която на основание чл. 20 а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), чл. 42, ал. 1, изр. 1, предл. 3 във връзка с чл. 39, ал. 1, предл. 1, т. 1 и т. 2 във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 2 и т. 3, б. "а", чл. 3, чл. 11, ал. 1 и ал. 2, чл. 15, ал. 2 вр. § 1, т. 13 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1. "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от ПРСР за периода 2014-2020 г. (Наредба № 9 или наредбата) и чл. 60 от Регламент (ЕС) № 1306 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. е отказано да бъде финансирано заявлението за подпомагане на "Ник Фуд БГ" ЕООД, ИД № 02/04/1/0.0.2475 от 03.06.2015 г. на стойност 2 880 425 лева /без ДДС/ с наименование: "Оборудване за ферма за патици" в с. Вълчин, общ. Сунгурларе, обл. Бургас. Заявлението за подпомагане включва разходи за закупуване на технологично оборудване - клетки, система за поене и угояване, система за контрол на климата и др. В мотивите на обжалваното решение подробно е обсъдена фактическата обстановка по спора, събраните по делото доказателства и доказателствени средства (съдебно-счетоводна експертиза), възраженията на страните и е направен анализ на приложимите правни разпоредби. Според съда оспореният акт е издаден от компетентен по материя, територия и време административен орган, при спазване на изискванията за форма, но в нарушение на материалния закон и на административнопроизводствените правила. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно. Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 2 и т. 3, б. "а" от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г. -2020 г., към датата на подаване на заявлението за подпомагане земеделските стопани трябва да докажат, че минималният стандартен производствен обем на земеделското им стопанство е не по-малко от левовата равностойност на 8 000 евро и са получили за предходната или текущата финансова година приход от земеделски дейности или участие и подпомагане по схемата за единно плащане на площ, включително приход от получена публична финансова помощ, директно свързана с извършването на тези дейности, или приход от преработка на земеделска продукция или услуги, директно свързани със земеделски дейности, или получена публична финансова помощ. Първият основен спорен момент е наличието на минимален стандартен производствен обем на земеделското им стопанство, който следва да е не по-малко от левовата равностойност на 8 000 евро. Съгласно чл. 8, ал. 2 от същата Наредба този минимален стандартен производствен обем (СПО) се доказва с: т. 1 - регистрация на обработваната от кандидата земя и отглежданите животни в Интегрираната система за администриране и контрол и декларация (по образец) за изчисление на минималния стандартен производствен обем на стопанството през текущата стопанска година към момента на кандидатстване; или т. 2 – с документ за собственост или ползване на земята или заповеди по чл. 37 в, ал. 4, 10 и 12 ЗСПЗЗ, която участва при изчисляването му, и декларация (по образец) за изчисление на минималния стандартен производствен обем на стопанството през текущата стопанска година към момента на кандидатстване; или т. 3. – с анкетните формуляри от анкетна карта/анкетни карти на земеделския стопанин, съставени по реда на наредбата, издадена на основание § 4 от ПЗР на ЗПЗП за създаване и поддържане на регистър на земеделски стопани, и декларация по образец за изчисление на минималния стандартен производствен обем на стопанството през текущата стопанска година към момента на кандидатстване. Съдът е констатирал, че "Ник Фуд БГ" ЕООД е представило пред ДФЗ изискуемите се по закон документи и доказателства, необходими за доказване на съответствие с изискванията на чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9, а именно: анкетни формуляри от анкетна карта, издадена на основание § 4 от ПЗР на ЗПЗП за създаване и поддържане на регистър на земеделски стопани, и декларация по образец за изчисление на минималния стандартен производствен обем на стопанството през текущата стопанска година към момента на кандидатстване, като СПО е доказан с дейност "отглеждане на други зеленчуци" за собствено потребление върху имот № 093360, находящ се в землището на с. Живково, общ. Ихтиман, собственост на дружеството. Съдът не е кредитирал представената от ДФЗ сателитна снимка от 01.06.2015 г. като годно доказателство за обратното, тъй като не отразява състоянието на посочения имот към релевантния момент – подаване на заявлението. В тази връзка е обоснован изводът на съда, че в оспорения акт не са изложени мотиви в подкрепа на заключението, че кандидатът не отговаря на изискванията на чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9 за минималния СПО на земеделското стопанство. Още повече, че в конкретния случай не е изследвана счетоводната му дейност, не е направен анализ на проектното предложение, доказаният капацитет на произведените зеленчуци и финансовите аспекти на осъществяваната от кандидата дейност, нито са изискани от него допълнителни доказателства. На второ място, като е анализирал разпоредбата на чл. 137, ал. 1 вр. ал. 6 и ал. 8 от ЗВМД вр. чл. 26 от Наредба № 9/21.03.2015 г. първоинстанционният съд обосновано е приел, че в противоречие с доказателствата по преписката и приложимата правна уредба административният орган е постановил, че кандидатът не отговаря на условията на чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 9, защото няма регистриран животновъден обект. Законовото изискване дейността в животновъдния обект да се извършва от едно лице (чл. 13 б, ал. 4 вр. чл. 13, ал. 5 от Закона за животновъдството), също не опровергава този извод, доколкото в административния акт липсват констатации дали и други лица едновременно са извършвали дейност в животновъдния обект, както и дали са налице или липсват технически и икономически отделни стопански единици в обекта, които да имат самостоятелно управление и чиято продукция се категоризира като животинска. Доказателствата по делото и съдебната експертиза според съда еднозначно сочат, че дейността на "Ник Фуд БГ" ЕООД, за която е подадено заявление за подпомагане, е извършена в регистриран животновъден обект, поради което остава недоказано твърдението на ДФЗ – РА за нарушение на чл. 26 от Наредба № 9. На последно място, съдът е приел за необосновани изводите на административния орган, че по отношение на процесното проектно предложение са налице "изкуствено създадени условия". Като стъпва на практиката на Съда на Европейския съюз, по-конкретно след като анализира решение на СЕС от 12.09.2013 г., по дело С-434/12, по повод направено преюдициално запитване във връзка с тълкуването на чл. 4, § 8 от Регламент /ЕС/ № 65/2011 на Комисията от 27.01.2011 г. за предоставяне на подробни правила за прилагане на Регламент /ЕС/ № 1698/2005 на Съвета по отношение прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони съдът е съобразил, че "не се допуска да бъде отказано плащане по схемата за подпомагане от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) единствено поради това, че инвестиционен проект, който кандидатства за подпомагане по тази схема, е функционално несамостоятелен или че съществува правна свързаност между кандидатите за такова подпомагане, при това без да се вземат предвид другите обективни елементи по конкретния случай". В тази връзка е дал указания на административния орган при новото произнасяне да изложи мотиви в какво точно се изразяват изкуствено създадените условия, в които участва ответникът по касация и налице ли е негово намерение да получи облага, която противоречи на целите на схемата, за която кандидатства за подпомагане. Настоящата инстанция изцяло споделя подробните и правно аргументирани съображения, изложени в обжалваното решение, за незаконосъобразност на оспорения административен акт като намира за необходимо да допълни следното: При обсъждане на обстоятелството дали са създадени изкуствено условията, необходими за получаване на предимство по смисъла на чл. 60 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета, административният орган следва да се съобрази с дефиницията за предприятие, дадена в Препоръка на Комисията от 6 май 2003 г., относно дефиницията за микро, малки и средни предприятия (обнародвана под номер на документ С