Решение № 15632 от 28.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6395/2011 г.

Решение № 15632 от 28.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6395/2011 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Съдебното производство по глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба от Александър Димитров Звездев чрез процесуалният му представител адвокат Руневски против решение № 1091/11.03.2011 г. по адм. дело № 941/2010 г. на Административния съд - София-град, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му против заповед № 98/14.01.2010 г. на полицай при VI РУП при СДВР и е отхвърлен искът му по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) срещу Столична дирекция на вътрешните работи за заплащане на неимуществени вреди до размер на 2000 лв., с искане да се отмени като неправилно поради противоречието му с материалния закон и като необосновано-отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и да се реши по същество, като се отмени обжалваната заповед като незаконосъобразна и се увеличи обезщетението за претърпени неимуществени вреди до пълния размер на иска - 2000 лева. Касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Ответникът - Столична дирекция на вътрешните работи, се представлява от юрисконсулт Койчев, който от негово име изразява становище за неоснователността на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага на съда да остави в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд - трето отделение, като извърши на основание чл. 218 от АПК проверка на обжалваното решение, анализ на представените по делото писмени доказателства и като съобрази правните доводи на страните намира, че касационната жалба е допустима като подадена от активно легитимирана страна, в законния срок по чл. 211 от АПК, против съдебен акт, подлежащ на обжалване и разгледана по същество е основателна. Основателно е твърдението на касатора, че при постановяването на обжалваното решение съдът е допуснал нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционният административен съд е постановил обжалваното решение в открит съдебен процес, в който са били спазени изцяло всички процесуални права на страните, давани са били указания на страните в рамките на позволеното от закона, приети са били всичките им доказателства и на тях е бил извършен обстоен анализ. За да постанови обжалваното решение в първата му част, съдът е приел, че обжалваната заповед № 98/14.01.2010 г., издадена от полицай при VI РУП при СДВР, с която на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР жалбоподателят е бил задържан за срок до 24 часа, е обоснована и законосъобразна, тъй като е издадена от компетентен административен орган в кръга на неговата компетентност, при спазване на установената форма и при наличието на материалните предпоставки и целта на закона. Този извод на съда е неправилен и незаконосъобразен относно заключението му, че при издаването на обжалвания административен акт са били спазени материалните предпоставки и целта на закона. Дейността на служителите в Министерството на вътрешните работи по опазване на обществения ред, предотвратяване и разкриване на престъпления е законово регламентирана, отговорна и динамична дейност, изискваща изключително внимание, отговорност и разумна преценка на всяка една конкретна ситуация, за да се съберат годни доказателства и се предадат на съд извършителите на престъпления и се гарантират правата и свободите на гражданите. За адекватно изпълнение на тези им задължения разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР дава право на полицейските органи да ограничават временно правата на гражданите, извършители на престъпления, като задържат за срок до 24 часа лица, за които има данни, че са извършили престъпление. Тъй като ограничаването на правото на свободно придвижване, каквото предвижда чл. 64 от ЗМВР, е едно от основните права на гражданите, гарантирано с приетите от Република България международни договори и Конституцията, и тъй като всеки се счита за невинен до доказване на противното, то тази мярка следва да се прилага строго ограничително и при стриктно спазване на предпоставките на закона, а именно - само когато обективно има данни, че лицето, спрямо което се прилага задържане в полицейски арест е извършило конкретно престъпление. Тъй като тази принудителна административна мярка се прилага в първите моменти след извършването на дадено престъпление, когато тепърва предстои да се събират още много доказателства, не може да се очаква към този момент да има събрани категорични и безспорни данни за степента на вината на извършителя на престъплението и неговата личност. За това и законодателят е предвидил нейното приложение още тогава, когато има само данни за това, че конкретно лице е извършило конкретно престъпление. В същото време, обаче, тази мярка, която съществено ограничава човешките права и която припокрива всички признаци на мярката за неотклонение "задържане под стража" по смисъла на НПК, следва по аналогия, като нея, да се прилага само в случаите, когато съществува реална опасност лицето спрямо което се прилага, да се укрие или да извърши друго престъпление. Приложена, без във всеки конкретен случай да се обоснове законосъобразността и целесъобразността от прилагането и по критериите, определени по-горе, означава да се даде право на полицията да задържа в полицейски арест за срок до 24 часа всеки един гражданин, който по някакъв начин се е оказал на място, където е извършено престъпление или където полицейският орган е преценил в рамките на неговото разбиране за законосъобразност, че се извършва престъпление, и че всички, намиращи се на това място, са виновни, до доказване на противното. В настоящия случай, от събраните и анализирани в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства е било установено по безспорен начин, че на 14.01.2010 г., около 22,30 часа жалбоподателят заедно с малолетният си син е вървял пеш по ул. "Костенски водопад" и пред блок 13 е бил блъснат от лек автомобил, управляван от Веселин Братков Вълков, който той познавал. След удара шофьорът на автомобила излязъл от него и започнал да бие с юмруци жалбоподателя пред детето му. Последният се опитал да позвъни за помощ на телефона на полицията, но никой не му отговорил. В това време покрай тях минавали на обход полицаите Калин Цветанов Младенов и Евгени Ангелов Стоянов, които видели, че жалбоподателят Звездев лежи на земята, а Вълков му нанася удари с ръка по рамото. Без да изясни на място случващото се и да се опита да установи кой е извършител на хулиганските действия, и кой пострадал, и дали спрямо тези лица има опасност да се укрият или да извършат друго престъпление, полицай Стоянов издал заповеди по чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и на двамата граждани, като приел, че има данни, че и двамата са извършили престъпление по чл. 325 от НК, и ги задържал пред малолетното дете за срок до 24 часа в полицейския арест на VI РУП на СДВР, където било мръсно, шумно, миризливо, като на жалбоподателя Звездев били поставени и белезници на ръцете и не му била осигурена храна до освобождаването му. След извършване на личен обиск, подписване на декларации и снемане на писмени обяснения, на 15.01.2010 г., в 14,00 часа жалбоподателят Звездев бил освободен от ареста, без да му бъде повдигнато обвинение за извършено каквото и да е престъпление или нарушение. Още същия ден Веселин Вълков бил предаден на Софийския районен съд, който с решение по н. а. х. д. № 619/2010 г. го признал за виновен, че е извършил проява на дребно хулиганство, изразяваща се в нанасяне на побой над Звездев, и на основание чл. 1, ал. 1 от УБДХ му наложил административно наказание "глоба" в размер на 100 лева. От анализа на тези обстоятелства съдът е следвало да стигне до правилния извод, че обжалваната заповед за задържане е незаконосъобразна и да я отмени като такава, тъй като в случая нищо обективно не е мотивирало полицейския служител да приеме, че спрямо жалбоподателя има данни, че е извършил престъпление по чл. 325 от НК, каквото основание той е записал като мотив за издаването и/или че ще се укрие или ще извърши друго престъпление. Обстоятелството, че едно лице се намира на място, където се извършва престъпление, а в настоящия случай това лице не само се е намирало там, но то явно е било пострадало от това престъпление, не е основание спрямо него да се приложи ограничителна административна мярка, ограничаваща свободата му, с единствения мотив, че има данни, че то е извършило престъпление. Задълженията на полицейските органи по разкриване на престъпления и събирането на доказателства за виновността на техните извършители в никакъв случай не следва да се свежда само до правото им да отвеждат всички лица, които са заварени на мястото на извършване на престъпление в полицейските арести за срок до 24 часа, за да бъдат там извършвани с тях следствени действия, които да установят тепърва дали има достатъчно данни те да са извършили престъпление. Ако се приеме това разбиране, изразено от административния съд, то би се дало право на полицията да задържа за срок до 24 часа и всеки един невинен гражданин, който се е оказал на мястото на извършване на престъпление, какъвто е и настоящия случай, до доказване на неговата невинност, което не е целта както на ЗМВР, така и на цялата демократична политика, заложена в Конституцията на Република България, другите закони и ратифицираните международни договори. От изложеното по-горе следва, че като е приел, че обжалваната заповед е законосъобразна, съдът е постановил един неправилен в тази част съдебен акт, който следва да се отмени и делото да се реши по същество, като обжалваната заповед се отмени като незаконосъобразна. За да постанови обжалваното решение във втората му част, с която на основание чл. 1, ал. 1 във връзка с чл. 4 от ЗОДОВ е осъдил СДВР, представлявана от Евгени Ангелов Стоянов - полицай при VI РУП, да заплати на Александър Звездев обезщетение в размер на 1000 лв. за причинените му неимуществени вреди за периода от 14.01.2010 г. до 28.01.2010 г., вследствие на задържането му на 14.01.2010 г. пред детето му и на фактическата продължителност на задържането му от 22,20 часа на 14.01.2010 г. до 14,00 часа на 15.01.2010 г., и за да отхвърли исковата претенция до размер на 2000 лв., съдът е приел, че жалбоподателят е претърпял неимуществени вреди, оценени в паричен измерител на 1000 лв., вследствие на фактическите действия, извършени от полицай Стоянов по задържането му пред малолетното му дете и бездействието на този служител на СДВР за ненавременното му освобождаване от ареста, след като е отминала необходимостта от задържането му. Като краен резултат това решение е правилно, но не по изложените в него мотиви. Отговорността на държавата по ЗОДОВ е обективна, безвиновна отговорност и тя се носи винаги, когато съдът констатира, че ищецът е претърпял имуществени и/или неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от отменен административен акт, действие или бездействие на държавен орган и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В настоящият случай по делото е било установено по безспорен начин, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са били правилно обосновани и оценени в паричен еквивалент от административния съд, но те са пряка и непосредствена последици от изцяло незаконосъобразния акт на полицая от VI РУП при СДВР Стоянов - заповед № 98/14.01.2010 г. за задържане на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок до 24 часа, а не от неговите фактически действия и бездействия. Това е така, защото, ако се приеме, както е приел административния съд, че административният акт - заповедта за задържане е законосъобразна, то и фактическите действия на полицая по привеждането и в реално изпълнение ще бъдат законосъобразни, стига да са в рамките на допустимото от закона - до 24 часа, и да не превишават този срок. От изложеното следва, че присъденото обезщетение, което е справедливо по размер предвид тежестта на увреждането, следва да бъде присъдено на основание на отменената като незаконосъобразна заповед № 98/14.01.2010 г., издадена от полицай Евгени Стоянов от VI РУП при СДВР, а не на основание неговите фактически действия по привеждането и в изпълнение и в бездействието му по несвоевременното освобождаване на ищеца Звездев от полицейския арест. Предвид изхода на спора и уважената част от иска ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените от него разноски в размер на 520 лв., а не както е приел съда - само 20 лв., тъй като от приложеният на лист 42 от делото договор за правна защита и съдействие се установява, че между ищеца и адвокатско дружество "Руневски, Павлов и Александрова" е бил сключен договор за процесуално представителство по делото, по който е било уговорено и реално платено възнаграждение от 1000 лв., като този договор служи за разписка за платената сума. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,