Решение № 12177 от 28.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4376/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Национален осигурителен институт, чрез юрисконсулт Васева, срещу решение 772 от 31.03.2025 г., постановено по адм. дело 51/2025 г. по описа на Административен съд - Кърджали. С доводи за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК се иска се отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което се отхвърли предявеният срещу него иск и се присъди юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът, С. М. Б., чрез адвокат Бозов, в писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Претендира разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд Кърджали се е развило по предявения по реда на чл. 203, ал. 1 АПК от С. М. Б. против Национален осигурителен институт иск, с който на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) претендира обезщетяване на претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на предявяване на иска до окончателното и изплащане. Вредите, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за административното обжалване на разпореждане на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Кърджали, основава на отмяната му с влязло в сила съдебно решение. Във връзка с обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените от тях, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е уважил предявения иск като основателен. За да постанови този резултат е приел, че е налице отменен като незаконосъобразен акт, по делото са доказани причинени вреди, като пряка и непосредствена последица от него. За да обоснове основателността на иска, административният съд се е позовал и на разпоредбите на чл. 7 от Конституцията на Република България, съгласно която държавата отговаря за вреди от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица, съответно е приел е за несъстоятелно позоваването от страна на ответника на разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че при постановяване на обжалваното решение са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на страната в развилото се съдебно производство не е препятствано по никакъв начин, в мотивите си административният съд е дал отговор на важните и съществени въпроси, относими към решаване на делото. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че първоинстанционното решение е постановено в нарушение на материалния закон. Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че в случая са установени всички елементи от фактическия състав на изведената от закона отговорност. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло фактическите и правни изводи на Административен съд Кърджали, не намира за необходимо да ги приповтаря и препраща към тях като мотиви на собствения си съдебен акт в упражняване на правомощията си по чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК. Исковата претенция е за вреди, изразяващи се в договорено и заплатено адвокатско възнаграждение по сключен договор за правна помощ, за осъществена в административно производство правна защита по обжалване на административен акт, отменен с влязло в сила съдебно решение като незаконосъобразен. В случая е доказано от ищеца, чиято е доказателствената тежест, че е налице реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в административно производство по отменен административен акт. По делото е представен изискуемия се от чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата договор между адвоката, осъществил правната защита и клиента, основаващ възмездността на положения от адвоката труд. Доказвано е и реалното заплащане на договорената сума, подлежаща на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Договорните отношения между адвоката и клиента имат за предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност - чл. 24, ал. 1 и чл. 36 от ЗА. При тях адвокатът следва да получи възнаграждение за положения труд, а клиентът да го заплати в размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. Претендираните вреди, доказани по размер, са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт. Адвокатската защита не е задължителна в производствата по чл. 117 КСО, но е основно право на всеки гражданин, за да може да защити правата си по най-добрия и ефективен начин. Административният орган с издаването на оспорения административен акт е дал повод на лицето да потърси адвокатска защита. За ищцата не е налице друг ред за защита и претендиране на имуществените вреди, освен този по ЗОДОВ. Неоснователни са развитите в касационната жалба оплаквания за неправилност на съдебното решение поради постановяването му в противоречие с действалата както към датата на сключване на договора за адвокатска защита и съдействие, така и към датата на предявяване на исковата молба разпоредба на чл. 120, ал. 2 КСО, според която при обжалване по административен ред жалбоподателят няма право на платеното възнаграждение за адвокатска защита. С решение 6 от 05.06.2025г. на Конституционния съд по к. д. 28/2024г. (обн. ДВ,бр.48 от 13.06.2025г.) цитираната от касатора разпоредба на чл. 120, ал. 2 от КСО е обявена за противоконституционна, поради което и на основание чл. 22, ал. 2 от Закона за Конституционен съд към датата на постановяване на настоящия съдебен акт тази разпоредба от КСО не се прилага. Предвид гореизложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното с нея съдебно решение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора ответникът по касация има право на съдебни разноски в размер на 500 лв., договорено и заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 17.04.2025 г. размерът е съответен на изискванията на Наредбата за заплащане на адвокатската работа и чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,