Решение № 11292 от 25.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11427/2015 г.

Решение № 11292 от 25.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11427/2015 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на "К. Т." ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. С., ж. к. "Младост - 1", бл. ..., вх. ..., ет ..., ап. ..., подадена чрез процесуалния му представител адв. Борисов, против решение № 4940 от 13.07.2015 г. на Административен съд - С. - град /АССГ/, постановено по адм. д. № 497/2015 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ № 2151403949/19.08.2014 г., издаден от М. А. К., началник сектор "Ревизии" в Дирекция "Контрол" при Териториална дирекция на Националната агенция по приходите /ТД на НАП/ - С., възложила ревизията, и С. Д. М., главен инспектор по приходите при ТД на НАП - С., ръководител на ревизията, потвърден с решение № 2115/28.11.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - С. при Централно управление /ЦУ/ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да бъде прогласен за нищожен РА или същият да бъде отменен като незаконосъобразен. Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Кръстева и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е бил РА № 2151403949/19.08.2014 г., издаден от М. А. К., началник сектор "Ревизии" в Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - С., възложила ревизията, и С. Д. М., главен инспектор по приходите при ТД на НАП - С., ръководител на ревизията, потвърден с решение № 2115/28.11.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП. Със същия на ревизираното дружество "К. Т." ЕООД са определени задължения за ДДС в общ размер 32 111.43 лв. и лихви 7 365.78 лв. АССГ е отхвърлил жалбата против РА. Изложил е мотиви за валидност и законосъобразност на същия. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК при касационната проверка на оспореното първоинстанционно решение съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, т. е. тази проверка не е ограничена до посочените в касационната жалба касационни основания по чл. 209, т. 1, т. 2 и т. 3, предложение първо АПК. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на АССГ за валидно и допустимо, но неправилно, поради несъобразяване на изводите на съда с материалноправните разпоредби на ДОПК, регламентиращи компетентността на органите, издали оспорения РА. Безспорно е установено по делото, че с решение № 231/05.02.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП /л. 54-л. 59 от папка № 2/ в производство по реда на чл. 152-155 ДОПК е отменен РА № 2151302413/12.11.2013 г., издаден от Н. Б. Б., главен инспектор по приходите при ТД на НАП - С., съгласно заповед за определяне на компетентен орган /ЗОКО/ № 1302413/02.09.2013 г. /л. 207 - л. 218 от папка № 3/ в частта на установените задължения по ЗДДС на "К. Т." ЕООД за данъчните периоди от м. януари до м. август 2009 г., м. май до м. октомври 2010 г., м. февруари, м. юни и м. август 2012 г. и административната преписка е върната на органа, издал заповедта за възлагане на ревизията /ЗВР/, за издаване на нова ЗВР за същия вид задължения и периоди от друг ревизиращ екип. В изпълнение на решение № 231/05.02.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП е издадена ЗВР № 1401237/13.02.2014 г. от М. А. К., началник сектор "Ревизии" в Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - С. Издаден е оспореният в производството пред първонистанционния съд РА № 2151403949/19.08.2014 г. от М. А. К., началник сектор "Ревизии" в Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - С., възложила ревизията, и С. Д. М., главен инспектор по приходите при ТД на НАП - С., ръководител на ревизията. С отмяната на РА с решение на решаващия орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК и връщане на преписката на компетентния орган за нова ревизия се възстановява висящността на ревизионното производство. В потвърждение на това е разпоредбата на чл. 155, ал. 6 ДОПК, според която в този случай производството по издаване на новия РА започва от незаконосъобразното действие, което е послужило като основание за отмяната на първия акт. От изложеното следва, че към момента на влизане в сила на изменението на разпоредбата на чл. 119, ал. 2 ДОПК /ДВ бр. 82 от 2012 г./, регламентираща компетентните органи да издадат РА, е било налице образувано и висящо ревизионно производство, чието начало е поставено с първата ЗВР № 1208553/26.11.2012 г., издадена от М. А. К. на длъжност началник сектор "Ревизии" в Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - С. Според преходната разпоредба на § 35, ал. 1 от ПЗР ЗИД на ДОПК /ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г./ всички образувани и висящи ревизионни производства се довършват по досегашния ред, т. е. по реда, регламентиран в нормите, действащи до 31.12.2012 г., Изложеното обосновава извод, че РА е следвало да бъде издаден от орган по приходите, определен със заповед за определяне на компетентен орган, издадена от органа възложил ревизията съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК /редакция до 31.12.2012 г./. В случая РА е издаден от органа, възложил ревизията, и от ръководителя на ревизията съгласно редакцията на чл. 119, ал. 2 ДОПК в сила от 01.01.2013 г. Като не е констатирал издаването на РА от некомпетентен орган, административният съд е постановил обжалваното решение при неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение първо АПК. Поради това и на основание чл. 221, ал. 2 АПК решението следва да бъде отменено и съгласно чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови решение по същество на спора, с което РА да бъде обявен за нищожен. При този изход на спора неоснователна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски. Жалбоподателят не е заявил искане за присъждане на разноски както в първоинстанционното производство, така и в касационното производство. Мотивиран така, Върховният административен съд, първо отделение