Решение № 1828 от 7.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9782/2010 г.

Решение № 1828 от 7.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9782/2010 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив срещу решение № 794/28.05.2010 г. по адм. д. № 1889/2009 г. на Административен съд Пловдив, с което е отменен ревизионен акт № 160900689/20.07.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 665/2.10.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" - Пловдив в частта, с която за данъчен период м. 09.2008 г. е начислен ДДС в размер за разликата от 71 862,90 лв. до пълния отказан размер 161 012, 18 лв., и по касационна жалба, подадена от "Стиросаур"АД - с. Ведраре срещу същото решение в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството. И двете касационни жалби съдържат доводи за неправилност на решението в съответната обжалвана част и се иска отмяната му. Представителят на Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност и на двете касационни жалби. Касационните жалби, като подадени в срок и от надлежни страни, са процесуално допустими. Разгледани по същество, и двете касационни жалби са основателни по наведените доводи за неправилност на решението като постановено при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводството и необоснованост. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил РА в частта, с която на дружеството - ДЗЛ е отказан данъчен кредит в размер на 161 012, 18 лв. за данъчен период м. 09.2008 г. от декларирания за възстановяване във връзка с доставка на поточна технологична линия за производство на полистерол по ф/ра № 5000800003/26.09.2008 г., издадена от "Идопс БГ" ООД. От фактическа страна безспорно е установено, че страните по сделката са свързани лица. Съгласно чл. 27, ал. 3 от ЗДДС, при доставка между свързани лица данъчната основа е пазарната цена. Съгласно § 1, т. 16 от ДР на ЗДДС, пазарна цена е цената по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ДОПК, определена чрез методите за определяне на пазарни цени по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на същия кодекс, а именно: а) метод на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци; б) метод на пазарните цени, където обичайната пазарна цена е цената, използвана в процеса на продажба на стоки и услуги в непроменена форма на независим партньор, намалена с разходите на търговеца и с обичайната печалба; в) метод на увеличената стойност, при който обичайната пазарна цена се определя, като себестойността на продукцията се увеличи с обичайната печалба; г) метод на транзакционната нетна печалба; д) метод на разпределената печалба. Редът и начинът за прилагане на методите се определят с Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г., обн. ДВ, бр. 70 от 29.08.2006 г. на министъра на финансите. Съгласно чл. 20 от ППЗДДС, пазарната цена по чл. 27, ал. 3 от закона се определя към датата на възникване на данъчното събитие за доставката. В хода на административното производство е възложена експертиза на експерт-оценител за определяне на пазарната цена на процесната доставки при използване методите посочени в § 1, т. 10 от ДР на ДОПК и визираните такива в Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. При изготвяне на заключението назначеното вещо лице - инж. Ненов, е констатирал, че през последните 10 години не е установено да са реално осъществени подобни сделки, което е наложило за нуждите на заключението да се използва информация за оферти на подобно оборудване, събрана след проучване в Интернет. Констатирано е наличието на китайско, руско и италианско производство, като цените на първите две са в пъти по-ниски от тези на европейския производител. Извършен е анализ на сходствата на различните линии и е приета мярка за съпоставимост - относителна цена на произведен 1 куб. метър на час, и като база за сравнение на цената е използвана тази на италианското оборудване, към което е прибавена и цената на котела и разходите за монтаж и обучение. Вещото лице е изготвило таблица в която е сравнило и е дало процента надценка спрямо цената по договор от 1.02.2008 г. по силата на който "Идопс БГ" ЕООД, преобразувано в ООД, е придобило основните компоненти на производствената линия от "IDOPS druzstvo", Словакия и цената, определена в процесния договор, с който "Идопс БГ" ЕООД е прехвърлило същото това оборудване на оспорващия. Изведен е извод, че такива завишения биха били характерни, ако посоката на продажба е обратна - от държава с ниско ниво на доходи, към държава с многократно по-високо ниво на доходи и в случая е налице необосновано завишаване на цената на линия от гледна точка на нормата на надбавка съгласно Метода на увеличената стойност от Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. Възприемайки така даденото заключение органите по приходите са приели, че пазарната цена по процесната доставка е в размер на 1 444 143,60 лева. Прието е, че на основание чл. 27, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, във вр. с § 1, т. 34 от ДР на ЗДДС това е и данъчната основа на процесната доставка и съответно размерът на ДДС, който се следва е 288 829, 32 лева. Така определената пазарна цена е съпоставена с данъчната основа и данъка по издадената от "Идопс БГ" ООД фактура, а именно данъчна основа а размер на 2 4249 204,50 лева и ДДС - 449 840,90 лева. Прието е, че данъкът в размер на 161 012,18 лева, начислен върху разликата между данъчната основа, посочена във фактурата и тази определена в хода на ревизията, по процесния първичен счетоводен документ е начислен неправомерно, поради което на основание чл. 70, ал. 5, във връзка с чл. 27, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, във вр. с § 1, т. 34 от ДР на ЗДДС и § 1, т. 3, б. "г.", "д" и "м" от ДР на ДОПК на ревизираното лице е отказан данъчен кредит в размер на 161 012,18 лева. В хода на съдебното оспорване е прието заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещото лице Таня Бачовска. В резултат от извършената проверка, вещото лице е дало следното заключение: Отчитайки характера на оценявания обект - технологична линия, като единствено възможен за прилагане в конкретния случай е определен "методът на сравнимите неконтролирани цени". И вещото лице по назначената от съда експертиза е констатирало, както и вещото лице в административното производство, че липсва достоверна информация за извършени сделки на технологични линии. Сравнението е на база съществуваща информация от пазарно предлагане - оферти и привеждането й към условията за нормална очаквана и разумно допустима ликвидност на оферираните цени. Посочено е, че от общата стойност на тези оферти са извадени стойностите на модулите, които ги няма в производствената линия на "Стиросаур"АД, коригирани са стойностите - в плюс като е отчетена инфлация поради това, че доставката е осъществена през 2008г, а използваните пазарни свидетелства са от 2009 г., и в минус при положение, че се касае за офертни, а не за цени по реално осъществени сделки. Като краен извод, вещото лице Бачовска е определила пазарната цена на процесната доставка, осъществена от "Идопс БГ" ООД спрямо дружеството-жалбоподател по силата на договор от 26.08.2008 г., като е приложен метода на сравнимите неконтролируеми цени, регламентиран в Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г., съчетан с т. нар. метод на "аналога". Изведено е заключение, че пазарната стойност на технологичната линия за производство на полистирол, предмет на доставката по фактура № 5000800003/26.09.2008 г. е в размер на 1 839 890 лева. В съдебно заседание вещото лице доуточнява, че при положение, че са налични данни за цена по реално осъществена доставка, касателно "котела", то корекции в стойността на същия не следва да се извършват. Уточнено е също така и че процента инфлация е взет по данни от НСИ, като не може точно да е определи влиянието на икономическата криза върху този именно пазар, поради което това са най-достоверните данни. Съдът не е кредитирал заключението на експертизата от административното производство, поради това, че в заключението са обсъждани "реална цена" и "норма на печалба", които не са понятия във връзка с определяне на пазарната цена по който и да е от методите, визирани от обсъдените нормативни разпоредби. Съдът е приел, че не може да се приеме, че е ползван метода на "увеличената стойност". Изложеното води до извода за необоснованост на заключението на вещото лице Ненов и на практика до липсата на приложен в неговата цялост на който и да е метод от нормативно определените такива за извеждане на пазарна цена. В този смисъл съдът е приел необоснованост на изводите в РА. Решението е обосновано изцяло със заключението на вещото лице по назначената съдебно-оценъчна експертиза, въпреки констатациите и на този експерт, че липсват данни за каквито и да било реално осъществени сделки с идентични или сходни стоки на територията на РБългария. Тази констатация е в заключенията и на двамата експерти, което води до изводът, че в случая са неприложими както методът на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци, така и методът на пазарните цени, където обичайната пазарна цена е цената, използвана в процеса на продажба на стоки и услуги в непроменена форма на независим партньор, намалена с разходите на търговеца и с обичайната печалба. Вещото лице от приетата съдебно-оценъчна експертиза е определило пазарната цена на база офертни цени, при това данните за които са от 2009 г., а не от 2008 г., когато е извършена процесната продажба. Поради това, че не могат да бъдат установени подобни доставки на стока от този вид между независими търговци, извод, който се потвърждава и двамата експерти - експерта от административното производство и експерта от съдебното производство, за да определи пазарната цена на производствената линия съдът е следвало да постави задача на вещото лице, назначено от съда, да определени пазарната цена по метода на увеличената стойност, при който обичайната пазарна цена се определя, като себестойността на продукцията се увеличи с обичайната печалба. В случая това е единственият възможен метод, по който може да бъде определена пазарната цена, поради факта, че всички предходни сделки с процесната производствена линия са извършени между свързани лица, и първоначалният доставчик е установим. В тази връзка по делото са налични доказателства за цената, която "Идопс БГ" ЕООД е заплатило на неговия доставчик "Арал Сан", Турция, във връзка с доставката на процесния котел като част от производствената линия. Такива доказателства на български език по делото липсват, поради което съдът е приел, че на практика не може да се приеме, че са представени по делото. Поради това, че изрично е заявено в последното по делото съдебно заседание от страна на процесуалния представител на оспорващия, че не счита за необходимо да представи в превод находящите се по делото документи на чужд език, съдът е приел, че същите не следва да се ценят. С тези процесуални действия - кредитиране на съдебна експертиза, която не е обоснована с относими доказателства, решаващият съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на обжалваното решение, което налага отмяната му. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при което съдът следва да постави допълнителна задача на вещото лице да изготви експертиза за определяне на пазарната цена на процесната производствена линия по метода на увеличената стойност, като ползва за база доказателства за първоначалната стойност при закупуването от независим търговец, които да задължи жалбоподателя да представи в превод. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, първо отделение,