Решение № 4405 от 21.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7343/2014 г.

Решение № 4405 от 21.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7343/2014 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град Варна против решение № 824 от 8.04.2014 г. на Административен съд, град Варна, постановено по адм. дело № 3690/2013 г., с което е отменен издадения на Дунав - 57 АД, гр. Силистра ревизионен акт № 191301590/9.07.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП град Варна, потвърден с решение 557/1.10.2013 г. на директора на дирекция ОДОП град Варна. В касационната жалба са изложени доводи за необоснованост на обжалвания съдебен акт, съществени нарушения на процесуалния и материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретните оплаквания се отнасят до нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК - в мотивите на решението не са обсъдени събраните в хода на ревизионното производство доказателства и направения от органа по приходите анализ на същите. Касаторът твърди, че по делото е останал недоказан транспорта на количеството зърно по фактура № 79/8.09.2010 г. и част от количеството, посочено във фактура № 90/17.09.2010 г. На това основание счита, че не е доказано съществуването на стоките към датите на издаване на процесните фактури и реалното им предаване на ревизираното лице. В тази връзка оспорва изводите на първоинстанционния съд, че липсата на категорични доказателства за транспортирането на стоката е без правно значение за случая. Поддържа, че липсата на персонал, активи и материален ресурс не може да бъде основание за отказ на правото на данъчен кредит само при условие, че е доказано съществуването и предаването на стоката. В останалите случаи тези обстоятелствата следва да се съобразяват при признаване правото на данъчен кредит. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което жалбата на Дунав - 57 АД да се отхвърли като неоснователна. Претендират се разноски на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. Ответникът - Дунав - 57 АД, гр. Силистра, чрез процесуалния си представител адв. Златко Куртев оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна, по съображения изложени в представените по делото писмени бележки. Претендира присъждане на разноски за касационното производство. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на допустимостта на касационното обжалване и на атакувания съдебен акт съгласно чл. 218 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: С оспорения пред АС - Варна ревизионен акт на Дунав - 57 АД, град Силистра е отказано право на данъчен кредит в размер на 57290.12 лева и съответните лихви от 16 135.91 лева за данъчен период м. 09.2010 г. по фактури, издадени от Зърноизкупуване ЕООД. С обжалваното решение, съдът е отменил установените задължения, като е приел, че от събраните по делото доказателства е установена реалността на доставките на слънчоглед и материалноправните предпоставки по чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 6 и чл. 25, ал. 2 ЗДДС за признаване на правото на данъчен кредит. За да постанови този резултат съдът е установил от фактическа страна, че в данъчен период м. 09.2010 г. ревизираното дружество е упражнило право на данъчен кредит в общ размер на 93 500 лева по фактури № 79/8.09.2010 г. за 250 т слънчоглед, по фактура № 86/15.09.2010 г. с предмет 250 т слънчоглед и по фактура № 90/17.09.2010 г. за 250 т. слънчоглед, издадени от Зърноизкупуване ЕООД. С ревизионния акт предвид представените от Булмаркет ДМ ЕООД доказателства за извършен превоз, органите по приходите са признали данъчния кредит по фактура № 86/15.09.2010 г. и частично по фактура № 90/17.09.2010 г. - в размер на 4709.88 лева за 37.38 т слънчоглед. По отношение на фактура № 79/8.09.2010 г. и останалото количество слънчоглед по фактура № 90/17.09.2010 г. - 212.62 т слънчоглед, при ревизията е прието, че не е доказано реалност на доставките. Съдът е посочил, че между страните не се спори и се установява от представените по делото доказателства, в т.ч. и приетата, неоспорена ССЕ, че процесните доставки са обективирани във фактури, отговарящи на изискванията на чл. 7 от ЗСч. Същите са коректно отразени в счетоводството както на жалбоподателя, така и на прекия му доставчик, съобразно изискванията на националното счетоводно законодателство. Независимо от това според съда, само счетоводното отразяване на операциите не е достатъчно условие съответната доставка на стока да бъде призната за реално осъществена. Съгласно чл. 24 изр. второ от ЗЗД при договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. От събраните по делото доказателства съдът е приел за установено, че фактурите са издадени въз основа на договори за покупко-продажба на 750 т слънчоглед. Договорите съдържат всички необходими реквизити - страни, предмет и цена. В тази връзка съдт е посочил, че писменият договор е предвиден като форма за действителност на търговските сделки, с които се прехвърля собственост върху зърно (родово определена вещ), съгласно чл. 28 от ЗСТЗ /Закона за стопанисването и търговията със зърно/. Приел е за безспорно, че страните по така представените договори са осчетоводили операциите по надлежния ред - издадените фактури са отразени в дневника за покупки и в справките-декларации за съответния данъчен период. От доказателствата по делото е установено, че "Зърноизкупуване" ЕООД като пряк доставчик на ревизираното дружество, е разполагало с фактурираните количества слънчоглед, с оглед представените в тази връзка документи за предходна доставка от "Агро груп БГ" ЕООД - фактури, договори за покупко-продажба, справка за извозени количества слънчоглед, приемо-предавателни протоколи и банкови извлечения за извършени плащания, неоспорени от ответника. Следователно прекия доставчик е имал обективната възможност да се разпореди с процесното количество слънчоглед в полза на дружеството-жалбоподател. По отношение на пряката доставка са представени: справка за доставеното количество слънчоглед, съдържаща дата, производител, превозно средство, прието количество, бонифицирано количество; 34 бр. приемни бележки за цялото количество зърно, в които са посочени дата, доставчик, производител, превозно средство, складова база, вида на стоката и нейното количество - бруто, тара, нето и са положени подписи печат на превозвач и получател; приемо-предавателни протоколи с подпис и печат на страните по сделката; анализни свидетелства за приетото количество слънчоглед, отразяващи количеството и качеството на получената стока. От събраните по делото доказателства се установява, че цената е заплатена в пълен размер и по банков път. Съдът е приел, че не е спорно и се установява както от приложените към преписката писмени доказателства, така и от заключението на вещото лице, че стоката е била предмет на последваща доставка. Според съда цитираните доказателства са игнорирани от органа при постановяване на процесния РА, като едновременно с това не са оспорени по предвидения в закона ред. Същите безспорно установяват реалността на процесните доставки, съобразно приложимата нормативна уредба, тъй като установяват произхода на стоката, прехвърлянето на собствеността върху същата чрез нейното предаване, заплащането й и последващата й реализация. При така установените факти, съдът е приел, че е без правно значение обстоятелството, че не са налице категорични доказателства за транспортирането на стоката, което е послужило като основание на органа по приходите да откаже на жалбоподателя право на данъчен кредит. Според съда същите не са предпоставка за признаване на това право, а само индиция за получаването на стоката, за което в случая са налице други доказателства. Освен това съдът е констатирал, че от органа по приходите е прието за установено, съобразно събраните в хода на ревизионното производство доказателства, че транспортът е бил договарян от трето лице - по силата на комисионен договор, като същия е бил за сметка на предходния доставчик. В този смисъл, в случая фирмата/те извършвала/и транспорта не са в преки отношения с ревизираното лице и неговия пряк доставчик. Това обстоятелство според съда не може да се тълкува в ущърб на жалбоподателя и да води до неизгодни за него последици. Обстоятелството, че ползваните фирми-превозвачи не са представили изисканите документи, а физическите лица извършили превоза нямат конкретни спомени за извършените от тях курсове преди три години, съдът е приел, че не води до категоричен извод за липса на транспортни услуги. Въз основа на тези факти и при съобразяване тълкуването на Директива 2006/112/ЕО дадено в решенията на Съда на ЕС по дело С-285/11, дело С-324/11 и съединени дела С-80/11 и С-142/11, съдът е обосновал извод, че реалното извършване на доставката на процесните количества слънчоглед, респ. настъпването на данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС по процесните доставки е доказано и че са изпълнени предвидените от закона условия за признаване на правото на данъчен кредит. Решението е правилно постановено. Възражението на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика, град Варна за допуснато нарушение на чл. 236, ал 2 ГПК е неоснователно. Съдът е изложил подробни мотиви по релевантните за спора факти и по приложимите правни норми, като е обсъдил подробно всички събрани по делото доказателства. За част от доказателствата изрично е посочил, че са събрани в ревизионното производство и са игнорирани от органите по приходите. Обсъдените са и съображенията на приходната администрация за отказ на правото на данъчен кредит. Правилно е приложен и материалния закон. Установената по делото фактическа обстановка относно изпълнението на преките доставки между Зърноизкупуване ЕООД и Дунав - 57 АД се подкрепя от събраните по делото доказателства. Правилно съдът е приел, че основният аргумент на органите по приходите за отказ на правото на приспадане е липсата на представени от трети лица - превозвачи доказателства за извършен превоз на процесните стоки. При наличието на други доказателства за предаване и получаване на стоката между страните по преките доставки и такива, че стоката е получена в конкретни бази, където е предадена и измерена, а също и анализирана за годност, както и доказателства, че е послужила за извършване на последващи доставки към Първи май АД, правилно съдът е приел, че непредставянето на документи за извършен превоз от трети лица, за сметка на предходен доставчик, не следва да се възлага в негова тежест. В този смисъл е и тълкуването на СЕС в решението по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Възражението, че не е доказано съществуването и реалното доставяне на стоката, e неоснователно. Представените приемо-предавателни протоколи, правилно съдът е ценил като неоспорени от заинтересованата страна по реда на чл. 193 ГПК и в съвкупност с останалите писмени доказателства по делото - приемни бележки, анализни свидетелства и др. и обосновано е приел, че установяват предаването и получаването на стоката. В приемните бележки като доставчик е посочен Зърноизкупуване ЕООД, а предаването на стоката е извършено от физически лица, за които при ревизията е установено, че наети по трудов договор шофьори, от посочените превозвачи. Следва да се допълни, че в процесния случай с издаден на прекия доставчик ревизионен акт е признато право на данъчен кредит по предходните доставки от Агро груп БГ ЕООД. Това обстоятелство е констатирано при връщането на преписката за нова ревизия видно от мотивите на решение № 825/21.12.2012 г. Поради това в настоящото производство твърдението, че същата стока не е съществувала при предходния и прекия доставчик е безпредметно. Съдът е анализирал подробно всички доказателства по делото и обосновано е приел, че е доказано настъпването на данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 ЗДДС и че за ревизираното лице са изпълнени изискванията по чл. 68, ал. 1 във връзка с чл. 6 ЗДДС за признаване на правото на данъчен кредит. По тези съображения, настоящият състав намира, че решението е постановено при спазване на процесуалния и материалния закон и е обосновано, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да се остави в сила. При този изход на спора, разноски за касационното производство се дължат на ответника - Дунав - 57 АД. Дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика, град Варна следва да бъде осъдена за заплати на дружеството разходите за платено адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лева, съгласно представеният договор за правна защита и съдействие от 23.03.2015 г. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,