Решение № 12982 от 2.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11371/2018 г.

Решение № 12982 от 2.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11371/2018 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 38 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалба на Х. Христов против решение № 527 от 26.07.2018 г. на Министерски съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Автомагистрала "Хемус" участък от км. 310+ 940 (пътен възел "Буховци" при пресичане с път III-5102) до км. 327+260 (началото на пътен възел "Белокопитово"), участък от км. 310+940 до км. 317+360 и от км. 318+820 до км. 327+ 260 съгласно подробен устройствен план – парцеларен план (ПУП - ПП), одобрен с влязла в сила Заповед № РД – 02 – 15 – 17 от 26.02.2018 г. на заместник – министъра на регионалното развитие и благоустройството, в частта относно размера на определеното обезщетение за отчуждаване на части от имоти с идентификатори 07154.4.58; 07154.10.55 и 07154.10.61, вид на територията – ниви, намиращи се в землището на с. Буховци, община Търговище. Жалбоподателят поддържа, че размерът на определението обезщетение за отчуждените части от посочените имоти не съответства на действителната пазарна стойност на същите. С молба от 11.09.2019 г. същият заявява, че оспорва и вида на обезщетението, като счита, че следва да бъде обезщетен с равностойни имоти. Моли решението относно вида на обезщетението за отчуждените части от имоти да бъде отменено, като му се определи обезщетение с равностойни имоти от държавния поземлен фонд по реда на чл. 42а и сл. ЗДС или евентуално - решението на Министерския съвет на Република България в оспорената части да бъде изменено, като за отчуждените имоти се определи по-високо обезщетение по пазарни цени. В този смисъл са исканията, направени в хода на делото по същество. Ответникът- Министерският съвет на Република България оспорва жалбата. Моли да бъде отхвърлена. Заинтересованите страни, министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители, също оспорват жалбата. Като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното: Административното производство е образувано по искане на Агенция "Пътна инфраструктура" за отчуждаване на имоти частна собственост за държавна нужда за изграждане на "Автомагистрала "Хемус" участък от км. 310+ 940 (пътен възел "Буховци" при пресичане с път III-5102) до км. 327+260 (началото на пътен възел "Белокопитово"), участък от км. 310+940 до км. 317+360 и от км. 318+820 до км. 327+ 260. След изпълнение на процедурата по чл. 34 и чл. 34а ЗДС Министерският съвет на Република България постановява решение № 257/26.07.2018 г., с което отчуждава имоти и части от имоти - частна собственост, за осъществяване на описания по-горе обект. Предмет на отчуждаването са и части от описаните в жалбата поземлени имоти с идентификатори 07154.4.58; 07154.10.55 и 07154.10.61 вид на територията – нива, намиращ се в землището на с. Буховци, община Търговище, собственост на жалбоподателя Христов. С оспореното решение за отчуждените части от имотите е определено равностойното парично обезщетение в размер, както следва: 1381. 00 лв. за отчуждената част от имот с идентификатор 07154.4.58; 3380. 00 лв. за отчуждената част от имот с идентификатор 07154.10.55 и 1747. 00 лв. за отчуждената част от имот с идентификатор 07154.10.61 съгласно представения оценителски доклад. От заключението на вещото лице по допусната съдебно-оценителна експертиза, изготвено по реда на Наредбата за реда за определяне цени на земеделски земи по чл. 36, ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), след констатация за липсата на пазарни аналози за имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания, в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, се установява, че размерът на дължимото парично обезщетение за отчуждените части от имоти е правилно определен с решението на Министерския съвет. При тези факти настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, стигна до следните изводи: Жалба е подадена в срок и от страна с правен интерес от оспорването, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Решението на Министерския съвет на Република България в оспорената част е постановено от компетентният съгласно чл. 34а, ал. 1 ЗДС орган. Същото е в писмена форма и в съответствие с изискванията на чл. 34б, ал. 1 ЗДС в него са посочени държавната нужда, за която се отчуждава частта от имота, видът, местонахождението, собствениците, размерът на отчуждената част и размерът на обезщетението. При постановяване на акта в обжалваната част не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административното производство е образувано след мотивирано искане на Агенция "Пътна инфраструктура" в качеството на инвеститор за отчуждаване на имоти и части от имоти, направено до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството, към което са приложени необходимите съгласно изискванията на чл. 34, ал. 1 и ал. 2 ЗДС документи. След изпълнение на изискванията на 34, ал. 4 ЗДС и по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите Министерският съвет постановява решението, предмет на оспорване, за отчуждаване на части от имоти- собственост на жалбоподателя за изграждане на национален обект. Решението в оспорената част е постановено и в съответствие с материалния закон. Отчуждаването на частите от имоти, собственост на жалбоподателя, е предприето в съответствие с изискванията на чл. 33, ал. 2 ЗДС – за държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, с оглед влязъл в сила подробен устройствен план за изграждане на национален обект, след предварително равностойно обезщетение (чл. 32, ал. 1 ЗДС). За отчуждените части от имотите на жалбоподателя е предвидено парично обезщетение, определено по размер в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект при съобразяване с изискванията на чл. 32, ал. 2 ЗДС и § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС. Възражението на жалбоподателя за незаконосъобразност на решението в оспорената част, тъй като не е обезщетен с равностойни имоти частна държавна собственост от държавния поземлен фонд, е неоснователно. Действително, разпоредбата на чл. 42а, ал. 1 ЗДС предвижда, че когато за държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, се отчуждават принудително имоти - частна собственост, представляващи земеделски земи или горски територии, като равностойно обезщетение може да се предостави имот - частна държавна собственост, от държавния поземлен фонд и от горските територии - държавна собственост. Този начин на обезщетение е една от възможностите, предвидени от законодателя, за определяне на равностойно обезщетение за отчуждения имот или имоти. Предвиденият алтернативният вариант е за отчуждените имоти или части от имоти да се определи равностойно парично обезщетение по реда на чл. 32, ал. 2 ЗДС. В случая в съответствие с предоставената от законодателя оперативна самостоятелност, органът предпочита втория вариант за обезщетение и разпорежда за отчуждените части от имоти жалбоподателят да получи равностойно парично обезщетение. Изборът е направен в границите на компетентност на органа, проведен е при спазване на съответната процедура и е законосъобразен. Дължимото равностойно парично обезщетение за отчуждените части от имоти, собственост на жалбоподателя, е определено съобразно методиката на Наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ, с оглед липсата на достатъчен брой възмездни сделки, по които поне една от страните е търговец, с имоти, намиращи се в близост до отчуждените и с подобни характеристики, извършени в рамките на период от 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и съгласно изричния текст на чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС. Дължимата като обезщетение сума е правилно изчислена от административния орган, съобразно реда и условията на оценка, възприети в цитираните по- горе нормативни актове. В този смисъл е и заключените но вещото лице по изслушаната експертиза, което съдът кредитира като неоспорено отстраните. Поради всичко изложено настоящият състав приема, че не са налице основания за отмяна на решението на министерския съвет в оспорената част. Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК Върховният административен съд, второ отделение,