Решение № 1824 от 10.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5608/2013 г.

Решение № 1824 от 10.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5608/2013 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на полицейски орган при Първо районно управление "Полиция" (РУП) на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) против решение № 1361 от 27.02.2013 г. по адм. дело № 6530/2012 г. на Административен съд София - град, с което е отменена заповед № 942 от 14.06.2012 г. на същия полицейски орган, с която на основание чл. 63, ал. 1, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) Андрей Христов Ралев е задържан за 24 часа в помещенията на I РУП-СДВР. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон, тъй като заповедта е издадена след изпълнение на всички законови предпоставки за прилагане на мярката. Моли съдебният акт да бъде отменен и да се постанови ново решение по същество, с което жалбата против заповедта за задържане да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд София - град е постановено в противоречие с материалния закон. Неправилно съдът приема, че атакуваната заповед не отговаря на формалните изисквания на закона. Като индивидуален административен акт заповедта по чл. 63, ал. 1 от ЗМВР следва да съдържа изброените в нормата на чл. 63, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) реквизити. В случая в съответствие с изискванията на чл. 63, ал. 2, т. 2 от ППЗМВР в заповедта е посочено точно правното основание за постановяването й, както и фактическите обстоятелства довели до издаването й. В случая фактическите съображения изложени и в докладна записка от същата дата, издадена от органа, постановил оспорената заповед, също следва да бъдат взети предвид като такива обосноваващи прилагането на административната мярка с оглед Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, цитирано и от първоинстанционния съд, според което мотивите на административния акт могат да се съдържат и в друг документ по преписката, ако изхождат от същия административен орган, който е издал акта. Поради това настоящата инстанция приема, че формалните изисквания на закона са изпълнени и не са допуснати съществени нарушения на формата на оспорената заповед, които да обосноват извод за нейната отмяна. Ето защо изводите на първоинстанционния съд в обратния смисъл не могат да бъдат споделени. Заключението за нарушения на материалния закон също е в противоречие с нормативната уредба. Разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗМВР регламентира мерки за административна принуда с цел обезпечаване на дейността на полицейските органи, осигуряване на своевременно протичане на мероприятията по установяване на самоличността на проверяваните лица, както и по опазване на обществения ред и предотвратяване на нарушения. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице, което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба. Следователно, за да бъде задържано лице на това основание е необходимо да са изпълнени две предпоставки: 1. полицейският орган да изпълнява свое задължение по служба и 2. лицето, въпреки че е надлежно предупредено, съзнателно да пречи на органа на изпълни служебните си функции. В случая неправилно съдът приема, че изброените предпоставки не се осъществени. От събраните по делото доказателства се установява, че задържаното лице препятства изпълнението на задълженията на полицейските органи. Около 20.30 часа на 14.06.2012 г. в гр. София Ралев участва в демонстрация на бул. "Цариградско шосе". Въпреки че му е разпоредено от полицейските органи да освободи платното за движение и да не пречи на служителите да изпълняват задълженията си по опазване на обществения ред, Ралев не се подчинява, като блъска полицаите и използва нецензурни думи. По тези причини с оспорената заповед последният е задържан в поделенията на МВР за 24 часа. При тези данни следва да се приеме, че предпоставките на чл. 63, ал. 1, т. 2 от ЗМВР за задържане на лицето са осъществени. Установено е, че Ралев, въпреки отправено предупреждение, не освобождава платното за движение на автомобили на бул. "Цариградско шосе" в гр. София, като по този начин препятства изпълнението на служебните задължения на полицейските органи по опазване на обществения ред и предотвратяване на правонарушения. При липсата на данни на участниците в демонстрацията да е разрешено да предприемат действия, с които да преустановят или да препятстват движението на автомобили по бул. "Цариградско шосе" същите следва да се съобразят с правилата за движение, регламентирани в Закона за движение по пътищата (ЗДвП), засягащи всички участници в движението, като спазват правилата за движение и не създават опасности и пречки за движението, както и да се съобразят с разпорежданията на полицейските органи, насочени към осигуряване на безпрепятственото осъществяване на движението в столицата и предотвратяване на пътни инциденти. В случая поведението на Ралев в отклонение от полицейското разпореждане е насочено към осуетяване на задълженията на полицейските органи във връзка с възложената им превантивна и правоохранителна дейност, поради което настоящият състав приема, че правомощията на полицейския орган по прилагане на принудителната мярка са упражнени в съответствие със закона. Ето защо изводите на административния съд в обратния смисъл са направени в противоречие с материалния закон. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение е допуснато посоченото от касатора нарушение по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, атакуваният съдебен акт е постановен в противоречие с материалния закон и следва да бъде отменен. С оглед горния извод и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на Ралев против административния акт да бъде отхвърлена. Както вече се посочи, заповедта за задържане е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и на административнопроизводствените правила и след осъществяване на материалноправните предпоставки, предвидени в чл. 63, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, поради което не са налице основания за нейната отмяна. С оглед изложеното, направеното искане и на основание чл. 8 във връзка с чл. 7, а. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответникът по касационната жалба следва да заплати на СТолична дирекция на вътрешните работи сумата 150.00 лв. възнаграждение за юрисконсулт в настоящото производство. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,