Решение № 8525 от 23.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 366/2014 г.

Решение № 8525 от 23.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 366/2014 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от "Владимед" ООД срещу решение № 628 от 6.11.2013 г. постановено по адм. дело № 735 по описа за 2013 г. на Административен съд - Пазарджик. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Сочи, че съдът неправилно се е позовал на разпоредбата на чл. 174 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). За имота не е извършвана услугата "сметосъбиране и сметоизвозване". По безспорен начин - с решение № 13-47-1 от 12.04.2013 г. на началник отдел "Местни данъци и такси" ("МДТ") към община Пазарджик, е установено, че сумата от 3 993,97 лв., внесена такса битови отпадъци за отчетния период 2005 г. - 2007 г., ведно с включена лихва, е недължима, поради погасяването на задължението по давност. На основание чл. 173 от ДОПК общинската администрация е следвало да отпише погасените по давност задължения, с оглед направеното възражение за изтекла давност, което не е направено. Чрез използването на административната зависимост от извършване на административна услуга е бил принуден да плати нещо недължимо в полза на общината. Отказано му е да му бъде издадено удостоверение за данъчна оценка за изповядване на сделка с имота, която е осъществена по-късно. По делото са приети и неоспорени категорични доказателства, че "Владимед" ООД чрез "изнудване" е принуден да заплати тази сума за периода от 2005 г. до 2007 г. и е направил писмено възражение при внасяне на сумите. Не става въпрос за доброволно платени погасени по давност вземания, а за недължимо платени суми по принудителен начин. Прави искане към съда обжалваното решение да бъде отменено и вместо него съдът да постанови решение, с което да отмени акта за прихващане или възстановяване (АПВ) и да върне преписката на административния орган за ново произнасяне по искането. Подробни съображения излага в писмена защита. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Кметът на община Пазарджик, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С решението съдът е отхвърлил жалбата на "Владимед" ООД, срещу отказ за възстановяване или прихващане на недължимо внесена такса битови отпадъци по заявление с вх. № 18-00-1927 от 24.06.2013 г. на "Владимед" ООД, обективиран в АПВ № 13-44-65 от 22.07.2013 г. на началника на отдел "Местни данъци и такси" ("МДТ") при община Пазарджик, потвърден с решение № 1950 от 15.08.2013 г. на заместник-кмета на община Пазарджик, оправомощен със заповед № 1846 от 31.07.2013 г. на кмета на община Пазарджик. Осъдил е "Владимед" ООД, да заплати на община Пазарджик, юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лв. За да постанови решението си, съдът е изложил, че с акт за установяване на вземания за такса битови отпадъци (АУВТБО) № 13-47-1 от 24.01.2013 г. на дружеството жалбоподател са определени за внасяне публични вземания за такса битови отпадъци (ТБО) за периода 2005 г. - 2012 г., общо в размер на 5 179,67 лв. и лихви за просрочие към тях в размер на 2 516,29 лв. Актът е обжалван пред началника на отдел "МДТ" при община Пазарджик, като същият е отменен в частта за установените вземания за ТБО за периода 1.01.2005 г. до 31.12.2007 г., като погасени по давност и потвърден в останалата част. По отношение на описаните суми в акта не са предприети действия по принудително събиране. Длъжникът "Владимед" ООД е заплатил с квитанции на 18.04.2013 г. всички свои задължения по акта, като заплащането обхваща и сумата от 3 993,97 лв. за ТБО. Жалбоподателят твърди, че е заплатил тази сума, след като е поискал да му бъде издадена данъчна оценка на имота, за което са го принудили служителите в отдел "МДТ", като са заявили, че няма да му издадат данъчна оценка без да внесе цялата сума, включително и отписаната от началника на отдел "МДТ". Направил е искане за издаване на АПВ, с който да се възстанови сумата, която е недължимо платена. Административният орган издал АПВ е приел, че в настоящия случай се касае за платени, погасени по давност вземания, а не за надвнесени суми. Кметът на общината е потвърдил отказа за възстановяване, като се е мотивирал, че погасените по давност вземания са дължими. По преписката няма данни да са извършени действия по принудителното събиране на посочената сума, поради което решаващият орган е намерил, че е налице доброволно плащане. При така установеното от фактическа страна, съдът е приел, че жалбата е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Приел е, че основният спорен по делото въпрос е дали погасеното по давност вземане е платено доброволно. Посочил е, че съгласно чл. 178, ал. 1 от ДОПК, публичните задължения се изпълняват доброволно, чрез заплащане в брой или безкасово по съответната сметка. Публичните задължения, установявани или събирани от НАП, с изключение на задълженията по ЗМДТ, се плащат безкасово. Изложил е, че по делото са налице данни, че вземането е било платено доброволно на каса, видно от представените квитанции. Приел е за ирелевантно, че жалбоподателят е бил принуден от служители на общината да плати погасеното задължение във връзка с искане на издаване на данъчна оценка на имота и то не променя обстоятелството, че извършеното плащане е доброволно. Посочил е, че по делото не са налице твърдения и данни, да е образувано изпълнително дело, да е започнало производство по принудително събиране на вземането и да са извършвани каквито и да е действия от органа по изпълнение. От изложеното е направил извод, че е налице доброволно платено публично задължение. Посочил е, че съгласно чл. 174 от ДОПК не подлежат на връщане доброволно платени публични задължения, изпълнени след изтичане на давностния срок, включително отписаните по реда на чл. 173 от ДОПК. Поради това е достигнал до извод, че като е отказал възстановяването на доброволно платената сума, административният орган е постановил законосъобразен акт. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при правилно установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Наведените в касационната жалба доводи са неоснователни. По делото не е спорно, че с решение № 13-47-1 от 12.04.2013 г. издадено от началника на отдел "МДТ" при община Пазарджик е отменен АУВТБО № 13-47-1 от 24.01.2013 г., в частта, с която по отношение на "Владимед" ООД са установени вземания за ТБО за декларирани недвижими имоти, за периода 1.01.2005 г. - 31.12.2007 г. в размер на 2 257,70 лв. - главница и начислена лихва за забава към 7.12.2012 г. в размер на 1 736,27 лв. или общо в размер на 3 993,97 лв., като погасени по давност. Не са налице твърдения и данни АУВТБО да е бил обжалван от дружеството, а в настоящето производство не може да се извършва инцидентен съдебен контрол за законосъобразността му. Поради това твърдението в касационната жалба за недължимост на сумата от 3 993,97 лв., поради неизвършване от страна на общината на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване се явява ирелевантно за преценка законосъобразността на АПВ, съответно - на съдебното решение. Не е спорен и фактът, че на 18.04.2013 г. дружеството е погасило, чрез плащане, свои задължения към общината, включително установените с АУВТБО № 13-47-1 от 24.01.2013 г. суми за периода 1.01.2005 г. - 31.12.2007 г. Съгласно чл. 178, ал. 1 от ДОПК публичните задължения (каквито са и вземанията за такси по аргумент от чл. 162, ал. 1, т. 3 от ДОПК) се изпълняват доброволно чрез плащане в брой или безкасово по съответната сметка. От своя страна нормата на чл. 174 от ДОПК регламентира, че не подлежат на връщане доброволно платени публични задължения, изпълнени след изтичане на давностния срок, включително отписаните по реда на чл. 173 от ДОПК. В случая липсват твърдения и доказателства по делото, които да сочат, че от компетентните органи (публичните или съдебните изпълнители съгласно чл. 4, ал. 2 във вр. с чл. 9б от ЗМДТ) са предприети действия за принудително събиране на посочените в АУВТБО като дължими суми за периода 1.01.2005 г. - 31.12.2007 г., за които с решението на началника на отдел "МДТ" при община Пазарджик е прието, че са погасени по давност. Поради това не може да бъде възприето твърдението на касационния жалбоподател, че сумите за ТБО за посочения период са му събрани принудително, по смисъла вложен от законодателя в този термин. Същите не са недължимо внесени по смисъла на чл. 129, ал. 6 от ДОПК, тъй като изтеклата погасителна давност погасява правото за събиране на публичното вземане по принудителен ред, но не заличава самото задължение. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Приложение № 2 към ЗМДТ данъчната оценка се определя от служителите на общинската администрация по местонахождение на имота в 2-седмичен срок от подаване на молба по образец. По делото не са налице данни от дружеството да е била подадена такава молба. Дори и да се приемат доводите на жалбоподателя, че му е отказано издаване на удостоверение за данъчна оценка на недвижим имот (включително с мълчалив отказ), той е разполагал с възможността да го обжалва по реда на чл. 92 и следващите от ДОПК. Вместо това "Владимед" ООД е избрало да изпълни доброволно погасени по давност свои публични задължения, за да му бъде извършена поисканата от него административна услуга. Предвид изложеното, изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на обжалвания АПВ се споделят от настоящата инстанция. Обжалваното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед крайния изход на делото, заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК вр. с чл. 129, ал. 7 от ДОПК, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на ответника сумата от 300,00 лв. (триста лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение