Решение № 12216 от 15.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 189/2014 г.

Решение № 12216 от 15.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 189/2014 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по жалба на Румен Найденов Младенов, представен от адв. Владимир Чернев, срещу решение № 566/14.11.2013 г. на Административен съд Велико Търново /АСВТ/ по адм. д. № 1071/2012 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № 061200933 от 17.07.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Велико Търново, установяващ в тежест на Младенов отговорност по чл. 19 от ДОПК за задължения на "Исин" ЕООД - в несъстоятелност в размер на 95 573.74 лева. Касационните оплаквания са за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществените съдопроизводствени правила и необоснованост. Според касатора противоречащ на материалния закон е пропускът на съда да възприеме допуснати в извънсъдебната фаза на производството съществени нарушения на административнопроизводствените правила - разширяването от администрацията на предмета на административното производство вън от определения със ЗВР. Отрича се съществуването на предпоставките за ангажиране на отговорността на Младенов по чл. 19, ал. 2 от ДОПК, включително и заради недоказаност на спазената поредност по чл. 20 от ДОПК и невъзможността да се събере публичното вземане от "Исин" ЕООД - в несъстоятелност. Иска се отмяна на решението и на РА. Претендират се деловодни разноски. Ответникът по касация - директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Велико Търново е на позиция за неоснователност на жалбата. Заключението на прокурора е за неоснователност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорения пред АСВТ ревизионен акт № 061200933/17.07.2012 г. е определена отговорност на Румен Младенов на основание чл. 19, ал. 2 от ДОПК в размер на 95 573.74 лева за задължения на "Исин" ЕООД - в несъстоятелност. Според приходната администрация Румен Младенов, като управител на "Младенов и син 98" ООД /с ново наименование и правноорганизационна форма "Исин" ЕООД/, се е разпоредил недобросъвестно с имущество на дружеството на цени значително по-ниски от пазарните и така е препятствал събирането на публични задължения на дружеството /за ДДС, корпоративен данък и данък по чл. 38 от ЗОДФЛ (отм.) в общ размер 95 573.74 лева, установени с РА № 060900243/3.08.2009 г. и № 061000346/6.04.2010 г. /вторият РА е издаден при повторна ревизия след частичната отмяна на първия при оспорване по административен ред/. В РА се сочат конкретните актове на имуществено разпореждане - договор за прехвърляне на обособена част от търговско предприятие от 11.08.2009 г. и договор за частично прехвърляне на търговско предприятие от 14.08.2009 г. и извършването им след като на Румен Младенов е връчен РА № 060900243/3.08.2009 г. на 7.08.2009 г. Пазарната цена на продаденото имущество според назначена експертиза е 1 178 757.01 лева, а продажната му цена 346 120 лева. По установяванията на първоинстанционния съд Румен Младенов е бил управител на "Младенов и син 98" ООД в периода от 3.08.2004 г. до 21.08.2009 г., като в тежест на дружеството са установени публични задължения с РА № № 060900243/3.08.2009 г. и 061000346/6.04.2010 г., които са останали несъбрани. С договор за прехвърляне на обособена част от търговско предприятие от 11.08.2009 г. "Младенов и син 98" ООД, представено от управителя Румен Младенов, е прехвърлило на "Хепер Холдинг" ООД (което е съдружник в "Младенов и син 98" ООД) обособена част от търговското си предприятие - 22 бр. недвижими имоти, зърнокомбайн и трактор. Според чл. 1 от договора цената и условията на прехвърлителната сделка следва да бъдат определени в допълнително споразумение. Според споразумение от 14.08.2009 г. към договора за прехвърляне на обособена част от търговско предприятие от 11.08.2009 г. /чл. 2 от споразумението/, насрещната престация на приобретателя е за сумата 340 000,00 лв., като погасяването на задължението се извърши чрез прихващане на вземането за неустойка от 80 087 лв. по договор за доставка от 17.02.2009 г.; чрез встъпване до размера на сумата от 72 000 лв. в задълженията на "М. и син -98" ООД за инвестиционен кредит към банка "ОББ" АД и сумата от 69 504,37 лв. по кредит овърдрафт към същата банка, като се задължава да погасява тези задължения; чрез прихващане на вземането от 28 080 лв. за счетоводни услуги по посочени в споразумението фактури, издадени от "Хепер Холдинг" ООД и остатъкът от задължението се изплаща на каса до 31.12.2009 г. Съдът е ценил заключението на ССЕ, според което остатъкът от задължението, което следва да се изплати на каса е 90 328,63 лв. С договор за частично прехвърляне на търговско предприятие от 14.08.2009 г. "Младенов и син 98" ООД, представено от управителя Р. Н. М., е прехвърлило на "Младагро" ЕООД 12 бр. превозни средства. Условията за придобиване на частта от търговското предприятие са предмет на споразумение от 23.09.2009 г. към договора за частично прехвърляне на търговско предприятие от 14.08.2009 г., според чл. 2 от което срещу придобитата част от търговското предприятие на приобретателят се задължава да заплати цена в размер на 6 120 лв. с ДДС, като плащането следва да бъде извършено до края на 2009 г. Сумата не е платена. Първоинстанционният съд е приел, че ревизионното производство е допустимо, тъй като в графа "Други обстоятелства, имащи значение за ревизията" на ЗВР № 1200014/14.01.2012 г. е посочено, че ревизията е за установяване на отговорност по чл. 19 от ДОПК за задължения на "Младенов и син 98" ООД/"Исин" ЕООД. Определил е предпоставките на отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК и е заключил, че те са осъществени за Румен Младенов. Относно пазарната цена на продаденото от управителя имущество е възприел размера по СТЕ - 505 250 лева при разлика с цената на отчуждаването 159 130 лева. Решението е правилно. Първоинстанционната проверка за законосъобразност на ревизионния акт е извършена в обхвата по чл. 160, ал. 2 от ДОПК, а заключителният съдебен акт е със съдържанието по чл. 172а, ал. 1 от АПК и е мотивиран в съответствие с чл. 172а, ал. 2 от АПК във вр. с § 2 от ПЗР на ДОПК. Настоящият съдебен състав споделя и решаващите изводи на първата инстанция по съществото на спора. С разпоредбата на чл. 19 от ДОПК е създадена особена хипотеза на отговорност на лицата управляващи задължени за данъци или осигурителни вноски субекти или тези които са длъжни да ги удържат и внасят /вж. чл. 14, т. т. 1 и 2 от ДОПК/. По съдържанието си това е последващо законово встъпване на съдлъжник /вж. чл. 101 от ЗЗД/. Без да е уговорена или да е установено от закона за управляващия и задълженото лице не възниква същинска солидарна отговорност /арг. от чл. 121 от ЗЗД/, но е мислима т. нар неистинска солидарност с оглед тъждеството на престациите на длъжника и управляващия. Относима към казуса е хипотезата на чл. 19, ал. 2 от ДОПК, която установява пораждащия неистинската солидарна отговорност фактически състав. Основен длъжник е лицето по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК. Встъпващ съдлъжник е неговият управител или чл. на управителен отговор. Предпоставка за встъпването е извършването на плащане в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, което да представлява скрито разпределение на печалба или на дивидент; отчуждаване на имущество на това лице безвъзмездно или на цени значително по-ниски от пазарните. Необходимо е в резултат на акта на имуществено разпореждане да е намаляло имуществото на длъжника и затова да са останали неизплатени публичните задължения. Отговорността на управляващия е лимитирана - до размера на извършените плащания, съответно до размера на намаленото имущество. Неоснователен е упрекът на касатора за начина на определяне на пазарната цена на продаденото имущество по договорите от 11.08.2009 г. и от 14.08.2009 г. Неясно от договорите остава какви съпътстващи пасиви на предприятието са поети от приобретателя наред с придобиването на недвижимите имоти и превозните средства, та да се вземат предвид при оценката. Конкретна теза за поети пасиви не се заявява и в касационната жалба. Затова и вещото лице при изготвяне на СТЕ е оценило прехвърляните активи без да вземе предвид неуговорени пасиви свързани с тях, които според касатора следва да са част от прехвърляното предприятие. Несъгласието на жалбоподателя с начина на оценяване на съответната част от предприятието е следвало да намери процесуален израз в активността му да оспори заключението на СТЕ по реда на чл. 200, ал. 3, изр. 2 от ГПК, като формулира сам искане за допускане на експертиза, респ. за повторна експертиза при необоснованост на приетата /вж. чл. 201 от ГПК/. Без да е ясно какви конкретни обстоятелства според касационния жалбоподател не са взети предвид при извършване на експертизата, преценката на първостепенния съд е извършена в съответствие с дължимото по чл. 202 от ГПК и правилно на заключението й са основани констатациите му за пазарната цена на отчужденото имущество. Съдът е изразил съмнения за използване на позволени от закона средства за създаване на привидност относно погасяването на задължението на приобретателя по договора от 11.08.2009 г. и е формирал изводи във вреда на жалбоподателя от това обстоятелство. Дори да се вземе предвид само разликата между пазарната цена на продаденото имущество и стойността на насрещните престации по двата договора за продажба на елементи от търговското предприятие, то при това възмездно отчуждаване отликата на продажната и пазарната цени е съществена, а размерът на несъбраното публично вземане /95 573.74 лева/ е по-малък от стойността на намалението на имуществото. Следва да се приеме, че в най-добрия за касатора вариант имуществото е намаляло само с разликата между продажната и пазарната цена, т. е със 159 130 лева. В контекста на горното, неотносими са доводите в касационната жалба основани на института на встъпване в дълг и значението му за определяне като възмездно на отчуждаването на частите от предприятие. Обратно на поддържаното от касатора, за извършването от него на акта на имуществено разпореждане с части от търговското предприятие не е било дължимо предшестващо решение на общото събрание на съдружниците /вж. чл. 15, ал. 2 от ТЗ и чл. 137 от ТЗ/. Дори такова решение да е прието, то не може да разширява пределите на управленската дейност на управителя вън от позволеното от закона - чл. 141, ал. 1 от ТЗ. В случая съобразеното със закона /чл. 19, ал. 2 от ДОПК/ поведение на управляващите органи е това, при което в резултат на разпореждането с имуществото на задълженото лице не се стига до неудовлетворяване на публичните задължения. Неотносим е доводът за неспазена поредност по чл. 20 от ДОПК. Поредността по тази разпоредба е за обезпечаването и принудителното изпълнение на публичните задължения, които първо следва да се насочат върху имуществото на длъжника, а след това върху имуществото на управляващия. Липсва връзка между реда за обезпечаване и изпълнение на публичните задължения в случаите на чл. 19 от ДОПК и предпоставките за установяване на отговорността по тази разпоредба. По хипотеза при пристъпването към обезпечаване или изпълнение предпоставките на отговорността следва да са налице. Изложеното е основание за оставяне в сила на решението на АСВТ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение