Решение № 3540 от 4.4.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по касационна жалба на Г. Христов от гр. Ямбол, чрез процесуалния му представител адв. Енчева, срещу решение 197 от 11.11.2022г. по адм. д. 189/2022г. на Административен съд гр. Ямбол, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед ТУ/04 00005 от 09.06.2022г. на Кмета на община Ямбол, с която на основание чл. 178 ал. 4 от ЗУТ е забранено ползването на обект Кафе - сладкарница с идентификатор 87374.541.16.12 и С.О. с идентификатор 87374.541.11.17 по кадастралната карта /КК/ на гр. Ямбол с адрес ул. Кара Кольо като Заведение за бързо хранене до представяне на необходимите надлежно издадени строителни книжа и документи, а именно Удостоверение за въвеждане на обекта в експлоатация. С решението жалбоподателят е осъден да заплати разноските по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост отменителни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Твърди неправилност на извода на съда за законосъобразност на заповедта, поради съответствието й със закона и поради липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Навежда съображения, че обектът е закупен от него като кафе сладкарница с издадени строителни книжа и разрешение за ползване през 2014г., като през 2021г. е получил разрешение за строеж за промяна на предназначението му в заведение за бързо хранене, което разрешение за строеж е обжалвано и има висящо дело в АС гр. Ямбол. Навежда съображения, че административния орган не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за спора, тъй като посочва, че притежава разрешение за ползване на обекта като такъв за обществено хранене и не е изяснено има ли и каква е разликата между кафе сладкарница и заведение за бързо хранене. Посочва, че след издаване на разрешението за преустройство няма удостоверение за пускане в експлоатация, тъй като РС не е влезнало в сила и защото преустройството въобще не е извършено все още, поради невлезналото в сила РС. Посочва, че съдът не е разграничил двете хипотези. Навежда съображения и за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради това, че съдът не е установил и обсъдил наведените от него възражения. Иска оспореното решение да бъде отменено, както и да бъде отменена заповедта на Кмета на община Ямбол, а алтернативно да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Ямболския административен съд. Претендира разноски и прави евентуално възражение за прекомерност на договорено в полза на процесуалния представител на ответника адвокатско възнаграждение. Ответникът Кметът на община Ямбол не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от страна адресат на оспореното решение, и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да постанови оспореното решение АС гр. Ямбол е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, при спазване на изискванията за форма и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, при направени надлежни проверки и съставен констативен акт. Достигнал е до извод за материална законосъобразност на заповедта, тъй като е приел наличието на всички предпоставки по чл. 178 ал. 4 ЗУТ за забрана на ползването. От фактическа страна е приел, че жалбоподателят е закупил обекта кафе - сладкарница, която е изградена с разрешение за строеж 123 от 04.04.2006г. и въведен в експлоатация с удостоверение 80 от 10.09.2013г. Посочил е, че жалбоподателят е инициирал преустройство и промяна на предназначението на обекта, за което е издадено РС 175 от 27.10.2021г. на главния архитект на община Ямбол, което обаче е било оспорено пред АС гр. Ямбол по адм.д. 306/2021г., което към момента на постановяване на решението е висящо, съответно РС не е влезнало в сила. Приел е, че на жалбоподателя не е издадено разрешение за въвеждане в експлоатация на преустройения обект кафе - сладкарница в заведение за бързо хранене, поради което обектът функционира в нарушение на чл. 178 ал. 4 ЗУТ, съответно правилно и в съответствие със закона е забранено ползването му. По тези съображения е приел заповедта за законосъобразна и е отхвърлил оспорването. Решението е неправилно. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 178 ал. 4 от ЗУТ, съответно забраната за ползване на обекта, видно и от текстовата част на акта, е на основание чл. 178 ал. 4 предл. Първо от ЗУТ, а именно поради това, че обекта не се ползва по предназначението му. Т.е. в конкретния случай забраната е във връзка с това, че е установено, че обекта се ползва не по предназначението си, а не поради това, че не е въведен в експлоатация или поради това, че се ползва в противоречие с условията за въвеждането му в експлоатация. Освен това видно и от текстовата част, а и от посоченото правно основание на заповедта, същата касае само предназначението на обекта, но не и евентуалното му преустройство. Нито съдът, нито административният орган не е разграничил различните хипотези на чл. 178 ал. 1 ЗУТ, която забранява ползването на строежи преди да са въведени в експлоатация, от тази по чл. 178 ал. 4 ЗУТ забраняваща ползването на обектите не по предназначението им. В тази връзка и в противоречие със закона, а и с оспорения акт, съдът е приел, че са налице предпоставките за забрана за ползване, тъй като на жалбоподателят не е издадено разрешение за въвеждане в експлоатация на преустройения обект. Напротив в оспорената заповед, а и в административната преписка по издаването й никъде не се съдържат установявания, че е извършено преустройството на обекта по невлезналото в сила разрешение за строеж, съответно не се съдържат установявания, че се ползва преустроен обект без да е въведен в експлоатация. Тази хипотеза би била относима при издадена заповед на основание чл. 178 ал. 1 ЗУТ, а оспорената в това производство не е от тази категория. В тази връзка съдът се е произнесъл по хипотеза, която не е приета за налична в оспорения акт, съответно се е произнесъл в портиворечие със закона. Релевантен в случая, предвид фактическите основания и посоченото правно основание по чл. 178 ал. 4 ЗУТ в заповедта, е въпросът какво е предназначението на обекта и съответно ползва ли се той съобразно това си предназначение. Видно от събраните по делото доказателства с разрешение за строеж 123 от 04.04.2006г. и с удостоверение за въвеждане в експлоатация 80 от 10.09.2013г. е въведен в експлоатация обект отделяне на кафе сладкарница от жилищен блок, т.е. обектът е разрешен за ползване с предназначение кафе - сладкарница. § 5 т. 41 ПР на ЗУТ дава легалното определение за това какво е Промяна на предназначението" на обект или на част от него, а именно това е промяната от един начин на ползване в друг съгласно съответстващите им кодове, представляващи основни кадастрални данни и определени съгласно Закона за кадастъра и имотния регистър и нормативните актове за неговото прилагане, т.е. съобразно кодовете, дадени по Наредба РД 02 20 5 от 15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта. Съобразно Приложение 4 към чл. 16 ал. 3 от Наредба РД 02 20 5 от 15.12.2016г., даващ класификатора на предназначението на сградите и обектите в тях, под т. 4 Самостоятелни обекти в сгради и в съоръжения на техническата инфраструктура под код 570 е записан обект за обществено хранене, като наредбата не прави разлика между отделните различни видове обекти за обществено хранене, кафене, сладкарница, за бързо хранене и т.н. Промяна на предназначението по смисъла на § 5 т. 41 ПР на ЗУТ би имало само при промяна на начина на ползване, който е визиран под различни кодове по класификатора от Приложение 4. В тази връзка спорният обект, който е въведен в експлоатация с удостоверение 80 от 2013г. като кафе сладкарница, т.е. като обект за обществено хранене не е променил предназначението си, тъй като и заведението за бързо хранене е също обект за обществено хранене. В заповедта няма фактически установявания и не се тръди извършено преустройство и липса на въвеждане в експлоатация на преустройство, което освен това не е относимо към правното основание по чл. 178 ал. 4 ЗУТ, на което е издадена заповедта. Разпоредбата на чл. 223, ал. 1, т. 6 ЗУТ, на която също е основана оспорената заповед, обвързва преценката за ползване "не по предназначението" с предназначението, залегнало в издадените строителни книжа. Предвид изложеното по горе и при липса на промяна на предназначението на обекта, който си е такъв за обществено хранене, не са налице фактическите и материалноправните предпоставки по чл. 178 ал. 4 ЗУТ за издаване на оспорения индивидуален административен акт. Съответно заповедта е издадена в противоречие с материалния закон. Като е достигнал до обратен извод и е приложил неотносими към оспорената заповед разпоредби, съдът е постановил оспореното съдебно решение в противоречие със закона, поради което същото следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта. Предвид изхода на спора е основателно искането на касатора за присъждане на разноски и като доказано, тъй като са представени доказателства за строени такива в настоящата инстанция, същото следва да бъде уважено в претендирания размер. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,