Решение № 1029 от 20.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8821/2011 г.

Решение № 1029 от 20.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8821/2011 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 126 от 25.05.2011 г., постановено по административно дело № 160/2011 г., Административен съд - Стара Загора е: 1) отхвърлил като неоснователна жалбата на Елена Христова Георгиева от гр. Казанлък против решение № 0015/16.03.2011 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Стара Загора, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата й против разпореждане № О-23-000-00-00371084 от 24.01.2011 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите; 2) осъдил Елена Христова Георгиева да заплати на ТП на НОИ - Стара Загора сумата 150 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Така постановения съдебен акт е атакуван с касационна жалба от Елена Христова Георгиева от гр. Казанлък, действаща чрез повереника си адв. Гърдева. По съображения за неправилност, относими към касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК - нарушение на материалния закон, се иска оспореното съдебно решение да бъде отменено, като се претендира и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ - Стара Загора, не е изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение, което предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. С разпореждането, потвърдено по същество с оспореното пред Старозагорския административен съд решение на директора на ТП на НОИ - Стара Загора, на основание чл. 40, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване и чл. 31, ал. 1 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО, на Елена Христова Георгиева е отказано отпускане на парично обезщетение по болничен лист № 2469964, серия А-2008 за периода от 06.12.2010 г. до 07.12.2010 г. включително, с мотиви, че въпреки подадената от жалбоподателката декларация на 05.06.2008 г. със заявено осигуряване за общо заболяване и майчинство, от дата 01.01.2008 г., тя като самоосигуряващо се лице към деня на настъпване на временната неработоспособност (01.12.2010 г.) не подлежи на осигуряване за общо заболяване и майчинство, а само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и няма право на обезщетение за временна неработоспособност. За да не уважи жалбата, с която е бил сезиран, при осъществения административен контрол директорът на ТП на НОИ е възприел и доразвил тези мотиви на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите. С оспорения пред настоящата инстанция съдебен акт първоинстанционния съд е приел атакуваното пред него решение на директора на ТП на НОИ за законосъобразно, като изложил съображения в насока, че пропускането на 7-дневния срок за подаване на декларация за започната през 2008 г. трудова дейност като едноличен търговец има за последица преклудиране на правото на самоосигуряващото се лице на избор на вида на осигуряването му и за следващите календарни години. Този извод не може да бъде споделен. На основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване самоосигуряващите се лица, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, подлежат на задължително обществено осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. С алинея 4 на чл. 4 (редакция - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила до 31.12.2008 г.) на самоосигуряващите се лица по ал. 3, т. т. 1, 2 и 4 е предоставена възможност по свой избор да се осигуряват и за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица. Изборът на вида на осигуряването се извършва по реда на чл. 1, ал. 3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (ДВ, бр. 17 от 2008 г.) - с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, която се подава от самоосигуряващото се лице в компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от започването или от възобновяването на трудовата дейност. Елена Христова Георгиева е започнала да упражнява трудова дейност като едноличен търговец на 01.01.2008 г. Обстоятелството, че не е подала декларация за започване на дейността в 7-дневния срок по чл. 1, ал. 2 от цитираната наредба, няма за последица отпадане на задължението за обществено осигуряване. На основание чл. 4, ал. 3 във вр. с чл. 10 от КСО лицето е подлежало на осигуряване за изброените задължителни осигурени рискове, считано от 01.01.2008 г. Декларацията за регистрация на самоосигуряващо се лице по чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица е била подадена до териториалното поделение на Националната агенция на приходите на 05.06.2008 г. С подадената декларация за регистрация самоосигуряващото се лице е упражнило правото по чл. 4, ал. 4 от КСО да избере самостоятелно вида на осигуряването, като е посочило в съответната графа, че ще се осигурява за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица. Към момента на подаване на декларацията не е била приета изрична разпоредба, предвиждаща, че при пропускане на 7-дневния срок за подаване на декларация за започване на трудова дейност лицето подлежи на осигуряване само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт (чл. 1, ал. 3, изр. 3 от НООСЛБГРЧМЛ - ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.). С оглед на действащата към 05.06.2008 г. подзаконова нормативна регламентация дори и да се приеме, че жалбоподателката Георгиева не е била осигурено лице за общо заболяване за периода 06.06.2008 г. - 31.12.2008 г., то на основание чл. 1, ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ подадената декларация за регистрация с избран вид на осигуряването следва да се приеме за валидна с действие от началото на следващата календарна година - 01.01.2009 г. (В същия смисъл решение № 10899 от 26.07.2011 г. на ВАС по административно дело № 4528/2011 г., VI отд., решение № 15215 от 13.12.2010 г. на ВАС по административно дело № 8568/2010 г., VI отд., решение № 15626 от 28.11.2011 г. по административно дело № 9407/2011 г., VI отд., решение № 185 от 06.01.2012 г. по административно дело № 10375/2011 г. и др.). Първоинстанционният съд непрецизно се е позовал на решение № 14853 от 06.12.2010 г. на ВАС по административно дело № 8432/2010 г., VI отд., по което фактическата обстановка е различна, а именно промяна на вида на осигуряването на самоосигуряващото се лице за 2008 г. с декларация, подадена на 22.01.2009 г. Съгласно чл. 40, ал. 1 от КСО (ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) материалното право на парично обезщетение за временна неработоспособност възниква за осигурените лица за общо заболяване и майчинство, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Елена Христова Георгиева е осигурено лице за общо заболяване и майчинство от 01.01.2009 г. и до момента на настъпване на осигуреното събитие е придобила осигурителен стаж за този риск с продължителност повече от 6 месеца. Не е спорно обстоятелството, че дължимите осигурителни вноски са внасяни от самоосигуряващото се лице в установените от закона срокове и осигурителният орган е изплатил парично обезщетение за временна неработоспособност за по-ранен период на 2010 г. Водим от горното настоящият тричленен състав не споделя отразените в мотивите на проверяваното съдебно решение съображения относно материалната законосъобразност на процесните актове на администрацията, с които на Елена Георгиева е отказано изплащане на парично обезщетение по болничен лист № 2469964, серия А-2008, за периода от 06.12.2010 г. до 07.12.2010 г. Като е отхвърлил жалбата на Георгиева, Старозагорският административен съд е постановил обжалваното решение в нарушение на приложимия за казуса материален закон. С оглед на това, при наличие на касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК неправилното съдебно решение трябва да се отмени, и доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба се уважи, като се отмени оспореното с нея решение на директора на ТП на НОИ - Стара Загора и потвърденото с него разпореждане. На основание чл. 173, ал. 2 във връзка с чл. 174 от АПК преписката следва да бъде изпратена на компетентния административен орган за ново решаване на въпроса по същество съобразно дадените указания. Предвид основателността на главното й искане, следва да бъде уважена и акцесорната претенция на касаторката за присъждане на сторените деловодни разноски за съдебното производство в двете инстанции, в размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2, чл. 222, ал. 1, чл. 173, ал. 2 и чл. 174 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,