Решение № 206 от 17.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6006/2007 г.

Решение № 206 от 17.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6006/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Капка Юстиниянова Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК (2007 г.) във вр. с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на Н. П. Р. против въззивното решение на Софийски градски съд № 187 от 26.06.2007 г. по гр. д. № 4242/2006 г., с което е оставено в сила решение от 26.06.2002 г. по гр. д. № 9290/2001 г. на Софийския районен съд, с което са отхвърлени исковете на жалбоподателката за унищожаване, като сключени при измама, на два договора от 19.02.2001 г., по които ищцата Н. П. Р. продала на ответницата А. С. Р. собствените си 1/8 идеални части от апартамент в гр. С., ул. ". гора" № 32, ет. 3, заедно с прилежащо избено помещение на цена 1515 лв. и апартамент № 9 в гр. С., ул. "К" № 56 на трети надпартерен етаж, ведно с прилежащите му таванско и зимнично помещения на цена 4975 лв. Наведени са доводи в подкрепа на оплакването за неправилност на решението поради нарушаване на материалния закон, на съществени процесуални правила и необоснованост с искане за неговата отмяна. Ответницата А. С. Р. оспорва касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа жалбата и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед на изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.). Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да отхвърли иска, съдът е посочил, че основание за унищожаването на договора поради измама е наличието на неверни представи по предмета и по съдържанието на договора. Изпълнението на договора, включително и от откъм задължението на купувача да плати цената на вещта не е по предмета и клаузите на сключения договор, тъй като самият договор е източник на това задължение. Ако то не е изпълнено, това е основание за неговото разваляне, но не и за унищожаването му, като сключен при измама - съображения изложени с оглед твърденията на ищцата, че е сключила договорите и е извършила неверни изявленията за точно изпълнение на задължението по чл. 200, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, като е била въведена в заблуждение от ответницата - купувач, че след нотариалното извършване на сделките, ще изпълни точно. Решението е правилно. Обосновано и законосъобразно съдът е приел, че въвеждането в заблуждение (създаването на неверни представи), с цел едно лице да бъде мотивирано към сключване на определена сделка, трябва да се отнасят до фактическия състав на сделката т. е. само неверните представи по предмета и съдържанието на договора са основание за неговото унищожаване по чл. 29 ЗЗД. Това е така, тъй като предмета, основанието, формата, клаузите за условие, срок, тежест, са елементи от съдържанието на сделката, които се определят от волевия акт, обхващат се от съдържанието на волята, която може да бъде опорочена. Задължението на купувача да прати цената на веща е относимо към изпълнението на договора и не е по предмета и клаузите на договора. Самият договор е източник на това задължение, и ако то е останало неизпълнено, това би било, както правилно е посочил решаващия съд, основание за неговото разваляне поради неизпълнение, но не и за унищожаването му, поради порок на волята. В този контекст, съдът не е имал основание да се занимава с констативен протокол от 21.02.2001 г., съдържащ изявления на страните по делото, като ирелевантен за изхода на спора. Изложеното дава основание да се приеме, че при постановяване на решението си въззивният съд е приложил правилно материалния закон към установените по делото факти, поради което обжалваното решение следва да се остави в сила. Жалбоподателката ще следва да заплати на ответницата направените съдебни разноски за касационната инстанция в размер на 500 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.