Решение № 223 от 17.09.2012 г. на ВКС по н. д. № 578/2012 г.

Решение № 223 от 17.09.2012 г. на ВКС по н. д. № 578/2012 г., III н. о., НК, докладчик съдията Севдалин Мавров Касационното производство е образувано по подадена в срок жалба от подсъдимия П. М.. Обжалва се решение № 189 от 05.12.11 г., постановено по ВНОХД № 264/11 г. по описа на Пловдивския апелативен съд. Със същото е потвърдена присъда от 14.04.11 г. по НОХД № 1/10 г. на Хасковския окръжен съд. Визират се касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и 3 НПК. Не са посочени касационни искания. До даване ход на делото пред ВКС е постъпило допълнително писмено изложение от упълномощената защита на подсъдимия. Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Прокурорът счита жалбата за неоснователна. Пледира да се остави в сила съдебното решение. Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилата жалба, посечените с нея касационни основания и доводи, постановените съдебни актове и становищата на страните в съдебно заседание, намира следното: С присъда № 71 от 16.05.09 г. по НОХД № 516/07 г. по описа на Хасковския окръжен съд, подсъдимият П. М. е признат за виновен и осъден по чл. 282, ал. 1, пр. 1 НК /ред., ДВ, 81/99 г./, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2 е чл. 55 НК. Тази присъда е отменена с решение № 220 от 26.10.09 г. по ВНОХД № 257/09 г. на Пловдивския апелативен съд, и делото е върнато на досъдебното производство, поради допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на НПК и ТР № 2/07.10.02 г. на ОСНК на ВКС. Внесен е нов обвинителен акт срещу М. за извършено престъпление по чл. 282, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2 НК. На касаторът са вменени нарушения на служебните задължения по: чл. 17, ал. 7 ЗСПЗЗ, чл. 18и, ал. 2 ППЗСПЗЗ и т. 1 от заповед № РД 09-550/17.03.98 г. на МЗГАР; чл. 10, ал. 1, чл. 14, ал. 1, т. 2 и чл. 17, ал. 1 ЗСПЗЗ и чл. 23б, ал. 1 ППЗСПЗЗ - свързани с "реализацията на реституционния процес, целта и духа на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ". С присъда № 85 от 14.04.11 г. по НОХД № 1/10 г. на ОС - гр. Хасково, наказателната отговорност на М. е ангажирана по чл. 282, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "в", вр. чл. 2, ал. 2 НК за нарушение на служебните му задължения по чл. 10, ал. 1, чл. 14, ал. 1, т. 2 и чл. 17, ал. 1 ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 68/30.07.99 г./ и чл. 23б, ал. 1 ППЗСПЗЗ /ДВ, бр. 113 от 28.12.99 г./ за изпълнителното деяние "нарушаване на служебните задължения". Със същата присъда касаторът е оправдан за нарушаване на служебните задължения по чл. 17, ал. 7 ЗСПЗЗ, чл. 18и, ал. 2 ППЗСПЗЗ и т. 1 от заповед № РД 09-550/17.03.98 г. на МЗГАР, във връзка със същото обвинение, извършено при условията на чл. 26, ал. 1 НК. Присъдата е обжалвана от М.. Протестирана е и от прокурора в оправдателната част, във връзка с нарушенията по чл. 17, ал. 7 ЗСПЗЗ, чл. 18и, ал. 2 ППЗСПЗЗ и т. 1 от заповед № РД 09-550/17.03.98 г. на МЗГАР и чл. 26, ал. 1 НК. Оставянето без уважение на подадения протест и потвърждаването на присъдата в оправдателната част, означава, че наказателната отговорност на М. не може да бъде обвързана и с нарушение на чл. 17, ал. 7 ЗСПЗЗ, чл. 18и, ал. 2 ППЗСПЗЗ и т. 1 от заповед № РД 09-550/17.03.98 г. на МЗГАР и чл. 26, ал. 1 НК. За ангажираната наказателната отговорност на М., въззивният съд е приел, че по категоричен начин е установено, че като председател на ПК - гр. Свиленград, през март 2000 г. е нарушил служебните си задължения по чл. 10, ал. 1, чл. 14, ал. 1, т. 2, чл. 17, ал. 1 ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 68/30.07.99 г./ и чл. 23б, ал. 1 ППЗСПЗЗ /ДВ, бр. 113 от 28.12.99 г./, като разпоредил допълнително анкетиране в лозовите масиви в местността "Л. път" и използвал това анкетиране, за да настани в тези масиви А. П., Г. Д. и Г. Д. В обширното съдебно решение, обаче, не е посочено конкретно, защо съдът обвързва служебните задължения на М., като председател на ПК, с посочените текстове от закона и вмененото му неправомерно разпореждане за допълнително анкетиране в лозовите масиви в местността "Левчески път". Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ урежда една от хипотезите за възстановяване на права на собственици или техни наследници върху земеделски земи, наред с още тринадесет хипотези и няма нищо общо с инкриминираното допълнително анкетиране.