Решение № 10597 от 12.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7143/2013 г.

Решение № 10597 от 12.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7143/2013 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Тодорка Вълкова Тодорова от гр. Кърджали против Решение № 4897/09.04.2013 г. по адм. дело № 15295/2012 г. на Върховния административен съд, с което е отхвърлена жалбата й против Заповед № РД-22-155 от 09.11.2012 г. на министъра за здравеопазването. Излага доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при необоснованост на съдебния акт - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита за неправилен извода на съда за мотивираност на административния акт, позовавайки се на бланкетно посочени норми и фрази, без същите да бъдат конкретизирани съобразно индивидуалния случай. Посочва също, че липсват отговори на съществени за предмета на административния спор въпроси, както и че експертните заключения към преписката са противоречиви. По изложените от него съображения моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и да се произнесе по съществото на спора като отмени оспорената заповед. Ответникът - Министърът на здравеопазването, чрез процесуален представител в писменото си възражение и в съдебно заседание излага становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима. По същество е основателна по следните съображения: Производството пред тричленния състав на ВАС е образувано по жалба на настоящия касатор против заповед № РД-22-155/09.11.2012 г., издадена от министъра за здравеопазването на основание чл. 34, ал. 2, 4 и 6 от Наредба № 12 от 22.12.2011 г. за условията и реда за заплащане на лечение на българските граждани в чужбина по чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето, с което, с която е отказано да се предостави на Тодорка Тодорова заплащане за сметка на бюджета на Министерството на здравеопазването за извършване на оперативно лечение и рехабилитация в чужбина. С обжалваното решение ВАС е отхвърлил жалбата й. За да постанови този резултат е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган по чл. 34, ал. 2 от Наредба № 12 от 22.12.2011 г. в изискуемата писмена форма и отговаря на изискванията по чл. 34, ал. 4 от цитираната наредба във вр. с чл. 59, ал. 2 от АПК. Приел е за неоснователно възражението на жалбоподателката за нарушение на административнопроизводственото правило за мотивиране на издадения административен акт. Посочил е, че при липса на специална разпоредба относно реквизитите на заповедта в случай на отказ за предоставяне на средства за лечение в чужбина се прилага общата процесуална разпоредба на чл. 59, ал. 2 от АПК. Счел е за неоснователно и оплакването за липса на мотиви какви са практиките в другите държави и с каква успеваемост са приложени. В тази връзка е отбелязал, че проучването по чл. 25, ал. 2, т. 9 от Наредба № 12 от 22.12.2011 г. с прилагане на списък на конкретни лечебни заведения (държава, град, лечебно заведение) и/или на медицински специалисти от други държави, при които може да се изпрати пациентът или съответно последните да се поканят в страната, възможни алтернативи в тази връзка (поне две при възможност), се извършва при установена необходимост от лечение на кандидатстващото лице по конкретен метод и невъзможност за провеждането на лечението в страната по този метод. Посочил е, че външните експерти не са установили съществуващи методи на лечение в чужбина, които не се прилагат в Република България, както и че такива не се сочат и от жалбоподателката. Така постановеното решение е неправилно При решаване на спора тричленният състав на ВАС не е съобразил, че отклонението от законоустановените задължителни реквизити, които следва да се съдържат в становището на външния експерт и съответно, дословно възприети в доклада на Комисията за лечение в чужбина и в процесната заповед, водят до незаконосъобразност на обжалвания административен акт като немотивиран. Съгласно чл. 25 от Наредба № 12 от 22.12.2011 г. за условията и реда за заплащане на лечение на български граждани в чужбина по чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето външният експерт е длъжен да разгледа преписката по заявлението и да изготви доклад в 14-дневен срок от получаването й. В случай на необходимост е длъжен да се свърже със заявителя при нужда, включително за да извърши преглед на пациента и да изиска допълнителни документи и изследвания. В доклада задължително се съдържат: 1. име, презиме и фамилия, дата на раждане и адрес на пациента; 2. история на заболяването, обективни данни за сегашното състояние; 3. данни за лечебните заведения, в които досега е лекуван, и резултати от това лечение; 4. резултати от проведените изследвания; 5. изчерпателна диагноза; 6. становище по допустимостта и основателността на искането - анализ на предпоставките по чл. 1 - 4 от Наредбата; 7. възможности за лечение в България, списък на лечебните заведения в страната, в които може да се осъществи необходимото лечение; 8. очаквани резултати (ефект от лечението, възможна реинтеграция на пациента и др.); 9. списък на конкретни лечебни заведения (държава, град, лечебно заведение) и/или на медицински специалисти от други държави, при които може да се изпрати пациентът или съответно последните да се поканят в страната, възможни алтернативи в тази връзка (поне две при възможност); 10. предложение за прогнозна сума, която е необходима за лечението, съпроводено с обосновка; 11. предложение за решение по заявлението; 12. мотиви; 13. евентуален придружител; 14. други предложения; 15. други предложения или становища, поискани от председателя на КЛЧ; 16. дата на издаване, подпис на експерта. С Конституцията на Република България е възприет принципа за достъпна медицинска помощ и безплатно ползване на медицинско обслужване като е предвидено, че хората с физически увреждания се намират под особена закрила на държавата и обществото. Всеки отказ по чл. 34, ал. 4 от Наредба № 12 от 22.12.2011 г. за условията и реда за заплащане на лечение на български граждани в чужбина по чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето трябва да бъде мотивиран като на първо място следва да бъде съобразен с разпоредбите на чл. 51 и чл. 52 от Конституцията на Република България. Изчерпателно разписаните критерии в Закона за здравето и в издадената въз основа на него наредба са задължителни за администрацията и нейните органи при разглеждане на случаите, в които се налага заплащане на лечение със средства от бюджета на Министерството на здравеопазването. Излагането на конкретни мотиви във връзка с всички основания досежно заявено искане за лечение е предпоставка за законосъобразност на издавания индивидуален административен акт. В конкретния случай, в становището си външният експерт не е съобразил изискванията на цитирана разпоредба, като в т. 9 от същото не е представил списък на конкретни лечебни заведения и/или на медицински специалисти от други държави, при които може да се изпрати пациентът или съответно последните да се поканят в страната или възможни алтернативи в тази връзка. В доклада от 02.11.12 г. вместо това е отразено, че експерта няма предложения в тази връзка, с което не е спазено изискването на посочената разпоредба. Законът не предоставя алтернативна възможност на експерта при преценка, че не е необходимо лечение в чужбина, същият да не отрази в доклада си възможни алтернативни дестинации за лечение при подобни случаи. Нарушаването на това изискване е съществено нарушение на административнопроизводствените правила и достатъчно основание за отмяна на атакуваната заповед съгласно чл. 146, т. 3 от АПК, което обстоятелство не е било съобразено от тричленния състав на ВАС при постановяване на съдебния си акт. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна и не е необходимо връщането му на друг тричленен състав на ВАС, спорът следва да се реши от настоящата инстанция по същество. Предвид гореизложеното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК административната преписка следва да се върне на административния орган за решаване въпроса по същество, при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в настоящото решение. С оглед резултата от спора и направеното от касатора искане за присъждане на съдебни разноски, същото се явява основателно, поради което министерството на здравеопазването следва да бъде осъдено да й заплати сторените от нея разноски в размер на 310 лв., от които 300 лв. адвокатско възнаграждение по договори за правна защита и съдействие приложени на л. 71 по първоинстанционното адм. д. № 15295/12 г., както и в касационното производство приложен на л. 24, както и сумата 10 лв., представляваща държавна такса пред тричленния състав на ВАС. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. Второ от АПК, Върховният административен съд - Петчленен състав на втора колегия