Решение № 10597 от 12.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7143/2013 г.
ВАСПетчленен състав12.07.2013 г.докладчик т Боян Магдалинчев
Диспозитив
ОТМЕНЯ Решение № 4897 от 09.04.2013 г., постановено по адм. дело № 15295/2012 г. на Върховният административен съд като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед № РД-22-155 от 09.11.2012 г. на министъра за здравеопазването, с която е отказано на Тодорка Вълкова Тодорова от гр. Кърджали, ж. к. "Възрожденци", бл. 40, вх. Г, ет. 5, ап. 52 поискано от нея заплащане за сметка на бюджета на Министерството на здравеопазването за извършване на оперативно лечение и рехабилитация в чужбина. ОСЪЖДА министерство на здравеопазването да заплати на Тодорка Вълкова Тодорова от гр. Кърджали, ж. к. "Възрожденци", бл. 40, вх. Г, ет. 5, ап. 52 сторените от нея съдебни и деловодни разноски в размер на 310 лв. ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в настоящото решение. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 10597 от 12.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7143/2013 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Тодорка Вълкова Тодорова от гр. Кърджали против Решение № 4897/09.04.2013 г. по адм. дело № 15295/2012 г. на Върховния административен съд, с което е отхвърлена жалбата й против Заповед № РД-22-155 от 09.11.2012 г. на министъра за здравеопазването. Излага доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при необоснованост на съдебния акт - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита за неправилен извода на съда за мотивираност на административния акт, позовавайки се на бланкетно посочени норми и фрази, без същите да бъдат конкретизирани съобразно индивидуалния случай. Посочва също, че липсват отговори на съществени за предмета на административния спор въпроси, както и че експертните заключения към преписката са противоречиви. По изложените от него съображения моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и да се произнесе по съществото на спора като отмени оспорената заповед. Ответникът - Министърът на здравеопазването, чрез процесуален представител в писменото си възражение и в съдебно заседание излага становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима. По същество е основателна по следните съображения: Производството пред тричленния състав на ВАС е образувано по жалба на настоящия касатор против заповед № РД-22-155/09.11.2012 г., издадена от министъра за здравеопазването на основание чл. 34, ал. 2, 4 и 6 от Наредба № 12 от 22.12.2011 г. за условията и реда за заплащане на лечение на българските граждани в чужбина по чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето, с което, с която е отказано да се предостави на Тодорка Тодорова заплащане за сметка на бюджета на Министерството на здравеопазването за извършване на оперативно лечение и рехабилитация в чужбина. С обжалваното решение ВАС е отхвърлил жалбата й. За да постанови този резултат е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган по чл. 34, ал. 2 от Наредба № 12 от 22.12.2011 г. в изискуемата писмена форма и отговаря на изискванията по чл. 34, ал. 4 от цитираната наредба във вр. с чл. 59, ал. 2 от АПК. Приел е за неоснователно възражението на жалбоподателката за нарушение на административнопроизводственото правило за мотивиране на издадения административен акт. Посочил е, че при липса на специална разпоредба относно реквизитите на заповедта в случай на отказ за предоставяне на средства за лечение в чужбина се прилага общата процесуална разпоредба на чл. 59, ал. 2 от АПК. Счел е за неоснователно и оплакването за липса на мотиви какви са практиките в другите държави и с каква успеваемост са приложени. В тази връзка е отбелязал, че проучването по чл. 25, ал. 2, т. 9 от Наредба № 12 от 22.12.2011 г. с прилагане на списък на конкретни лечебни заведения (държава, град, лечебно заведение) и/или на медицински специалисти от други държави, при които може да се изпрати пациентът или съответно последните да се поканят в страната, възможни алтернативи в тази връзка (поне две при възможност), се извършва при установена необходимост от лечение на кандидатстващото лице по конкретен метод и невъзможност за провеждането на лечението в страната по този метод. Посочил е, че външните експерти не са установили съществуващи методи на лечение в чужбина, които не се прилагат в Република България, както и че такива не се сочат и от жалбоподателката. Така постановеното решение е неправилно При решаване на спора тричленният състав на ВАС не е съобразил, че отклонението от законоустановените задължителни реквизити, които следва да се съдържат в становището на външния експерт и съответно, дословно възприети в доклада на Комисията за лечение в чужбина и в процесната заповед, водят до незаконосъобразност на обжалвания административен акт като немотивиран. Съгласно чл. 25 от Наредба № 12 от 22.12.2011 г. за условията и реда за заплащане на лечение на български граждани в чужбина по чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето външният експерт е длъжен да разгледа преписката по заявлението и да изготви доклад в 14-дневен срок от получаването й. В случай на необходимост е длъжен да се свърже със заявителя при нужда, включително за да извърши преглед на пациента и да изиска допълнителни документи и изследвания. В доклада задължително се съдържат: 1. име, презиме и фамилия, дата на раждане и адрес на пациента; 2. история на заболяването, обективни данни за сегашното състояние; 3. данни за лечебните заведения, в които досега е лекуван, и резултати от това лечение; 4. резултати от проведените изследвания; 5. изчерпателна диагноза; 6. становище по допустимостта и основателността на искането - анализ на предпоставките по чл. 1 - 4 от Наредбата; 7. възможности за лечение в България, списък на лечебните заведения в страната, в които може да се осъществи необходимото лечение; 8. очаквани резултати (ефект от лечението, възможна реинтеграция на пациента и др.); 9. списък на конкретни лечебни заведения (държава, град, лечебно заведение) и/или на медицински специалисти от други държави, при които може да се изпрати пациентът или съответно последните да се поканят в страната, възможни алтернативи в тази връзка (поне две при възможност); 10. предложение за прогнозна сума, която е необходима за лечението, съпроводено с обосновка; 11. предложение за решение по заявлението; 12. мотиви; 13. евентуален придружител; 14. други предложения; 15. други предложения или становища, поискани от председателя на КЛЧ; 16. дата на издаване, подпис на експерта. С Конституцията на Република България е възприет принципа за достъпна медицинска помощ и безплатно ползване на медицинско обслужване като е предвидено, че хората с физически увреждания се намират под особена закрила на държавата и обществото. Всеки отказ по чл. 34, ал. 4 от Наредба № 12 от 22.12.2011 г. за условията и реда за заплащане на лечение на български граждани в чужбина по чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето трябва да бъде мотивиран като на първо място следва да бъде съобразен с разпоредбите на чл. 51 и чл. 52 от Конституцията на Република България. Изчерпателно разписаните критерии в Закона за здравето и в издадената въз основа на него наредба са задължителни за администрацията и нейните органи при разглеждане на случаите, в които се налага заплащане на лечение със средства от бюджета на Министерството на здравеопазването. Излагането на конкретни мотиви във връзка с всички основания досежно заявено искане за лечение е предпоставка за законосъобразност на издавания индивидуален административен акт. В конкретния случай, в становището си външният експерт не е съобразил изискванията на цитирана разпоредба, като в т. 9 от същото не е представил списък на конкретни лечебни заведения и/или на медицински специалисти от други държави, при които може да се изпрати пациентът или съответно последните да се поканят в страната или възможни алтернативи в тази връзка. В доклада от 02.11.12 г. вместо това е отразено, че експерта няма предложения в тази връзка, с което не е спазено изискването на посочената разпоредба. Законът не предоставя алтернативна възможност на експерта при преценка, че не е необходимо лечение в чужбина, същият да не отрази в доклада си възможни алтернативни дестинации за лечение при подобни случаи. Нарушаването на това изискване е съществено нарушение на административнопроизводствените правила и достатъчно основание за отмяна на атакуваната заповед съгласно чл. 146, т. 3 от АПК, което обстоятелство не е било съобразено от тричленния състав на ВАС при постановяване на съдебния си акт. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна и не е необходимо връщането му на друг тричленен състав на ВАС, спорът следва да се реши от настоящата инстанция по същество. Предвид гореизложеното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК административната преписка следва да се върне на административния орган за решаване въпроса по същество, при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в настоящото решение. С оглед резултата от спора и направеното от касатора искане за присъждане на съдебни разноски, същото се явява основателно, поради което министерството на здравеопазването следва да бъде осъдено да й заплати сторените от нея разноски в размер на 310 лв., от които 300 лв. адвокатско възнаграждение по договори за правна защита и съдействие приложени на л. 71 по първоинстанционното адм. д. № 15295/12 г., както и в касационното производство приложен на л. 24, както и сумата 10 лв., представляваща държавна такса пред тричленния състав на ВАС. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. Второ от АПК, Върховният административен съд - Петчленен състав на втора колегия