Решение № 10004 от 8.11.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Сдружение с нестопанска цел Балканка гр. София, против Решение 7901/29.12.2021 г., постановено по адм. дело 12354/2020 г., по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на сдружението срещу Решение 3102/27.11.2020 г. за изменение, продължаване срока на действие и поправка на очевидни фактически грешки на разрешително за ползване на повърхностен воден обект 12140060/17.11.2014 г., издадено от директора на Басейнова дирекция Дунавски район /БДДР/. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което оспореният административен акт бъде отменен. Ответникът - директора на Басейнова дирекция Дунавски район, в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. С молба от 26.04.2022 г. оспорва касационната жалба и прави искане за даване ход на делото. Ответникът - Хидроенергопроект ООД, чрез процесуален представител, с писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Сдружение с нестопанска цел Балканка срещу Решение 3102/27.11.2020 г. за изменение, продължаване срока на действие и поправка на очевидни фактически грешки на разрешително за ползване на повърхностен воден обект 12140060/17.11.2014 г., издадено от директора на Басейнова дирекция Дунавски район. За да постанови този резултат съдът е приел, че заинтересованата страна Хидроенергопроект ООД е титуляр на Разрешително 12140060/17.11.2014 г. за ползване на повърхностен воден обект река Огоста с цел изграждане на съоръжения за водовземане на ВЕЦ Огоста 9 в землищата на [населено място] и [населено място], Община Бойчиновци, издадено от директора на Басейнова дирекция Дунавски район. Разрешителното е със срок на действие 17.06.2020 г. Съгласно чл. 72, ал. 1 от Закон за водите /ЗВ/ изменение на разрешителното може да се извършва служебно от органа по чл. 52, ал. 1 при условията на чл. 73 или по молба на лицето, в полза на което е предоставено. Посочено е, че административното производство е образувано по подадено от дружеството-титуляр, заявление с вх. РР-04-15/18.03.2020 г. за изменение и продължаване на срока на действие на издаденото разрешително от 17.11.2014 г., преди изтичане на срока на действие на последното, с което е спазено изискването по чл. 78 от ЗВ във връзка с искането за продължаване срока на действие. Въз основа на представените от заявителя документи на основание чл. 75 от ЗВ е публикувано съобщение по реда на чл. 62а от ЗВ. В 14-дневен срок от публикуване на съобщението е постъпило възражение, което било разгледано от назначената комисия по чл. 67, ал. 2 от ЗВ, като било прието за неоснователно, поради това, че част от възраженията били извън предмета на обжалваното съобщение за изменение на разрешителното. Последвало е издаването на оспорения акт. АССГ е приел, че макар и да твърди в жалбата си неизпълнение от страна на административния орган на задължението му по чл. 72, ал. 2 от ЗВ, а именно да извърши проверка по изпълнението на условията на издаденото разрешително преди произнасяне по подаденото заявление, жалбоподателят не е посочил доказателства за това, въпреки дадените от съда указания. По подробно изложени съображения съдът е приел за неоснователно възражението на оспорващия, че за същото инвестиционно предложение вече е издадено друго решение 3100/23.11.2020 г. за изменение и поправка на очевидна фактическа грешка в Разрешително за водовземане от повърхностен воден обект 11140092/16.05.2015 г. Видно и от самото му наименование, то е за водовземане, докато процесното е за ползване, като този диференциран подход е възприет от законодателя чл. 50 ЗВ и е обусловен от начина на ползване на водите. Доколкото се касае за отделни административни актове, отделни административни производства и липса на връзка на обусловеност между тях, съдът е приел, че не е налице допуснато от ответника процесуално нарушение, изразяващо се в издаване на оспорения акт без да бъдат отчетени всички обстоятелства във връзка с изясняването на случая от фактическа страна. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства и доводи, като правилно е приел, че не са налице предпоставките за отмяна на обжалвания административен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗВ, изменение на разрешителното може да се извършва по молба на лицето, в полза на което е предоставено, а съгласно чл. 72, ал. 2 от ЗВ, в случаите по чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗВ, органът проверява и изпълнението на условията на издаденото разрешително. От своя страна, чл. 78, ал. 2, т. 3 от ЗВ предвижда, че молба за продължаване срока на действие на разрешително предполага изследване на фактите, свързан с изпълнение условията на издаденото разрешително. По силата на чл. 72, ал. 2 от ЗВ, а също и въз основа на нормата на чл. 78, ал. 2, т. 3 от ЗВ, в производството по изменение на разрешително административният орган следи за изпълнение условията по издаденото разрешително. Административният орган е обвързан с изискването по чл. 72, ал. 2 от ЗВ за извършване на проверка за изпълнението на условията на издаденото разрешително и ако констатира, че условията на разрешителното не са изпълнени, то за него произтича задължение да се произнесе с отрицателно решение по заявлението за изменение на издаденото разрешително. Правилно е установено от съда, че съгласно чл. 72, ал. 2 от ЗВ продължаване срока на действие на издаденото разрешение или изменение, се извършва при спазване на изискванията на чл. 78, ал. 2 от ЗВ. В цитирания текст са посочени три кумулативно дадени предпоставки, като отсъствието само на една от тях, препятства положителното решение на въпроса. След като законът не въвежда изрични изисквания, които трябва да бъдат спазени, за да се допусне изменение и/или удължаване срока на вече издадено разрешение за ползване на воден обект, то това означава, че въпросът се решава по целесъобразност от компетентния орган. В случая последният е преценил, че от страна на Хидроенергопроект ЕООД са били спазени изискванията за изменение и/или удължаване на срока. Правилен е извода на съда, че неизпълнението на условията по издаденото разрешително за водовземане не може да обуслови незаконосъобразност на решение за изменение на издаденото разрешително за водоползване. Обосновано е прието, че не е налице допуснато от административния орган процесуално нарушение, изразяващо се в издаване на оспорения акт без да бъдат отчетени всички обстоятелства във връзка с изясняването на случая от фактическа страна. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,