Решение № 366 от 10.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1092/2009 г.

Решение № 366 от 10.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1092/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба на Н. Н. С. от гр. П. за отмяна на влязло в сила решение от 08.04.2009 г., постановено по гр. д. № 177/2009 г.. на Плевенския районен съд, с което са отхвърлени предявените от Н. Н. С. срещу "Я" АД, гр. П. в л. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. В молбата се твърди, че трудовия договор на молителката с ответното дружество е бил прекратен на осн. чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ като при извършеното уволнение работодателят не е съобразил здравословното и състояние, съответно - разпоредбата на чл. 333, ал. 1 КТ относно защитата, с която се ползва при уволнение и разпоредбите на Наредба № 5, която посочва болестите, при които работникът се ползва със закрила при уволнение. Представя епикриза от У. многопрофилна болница за активно лечение "Д" ЕАД, гр. П. неврологична клиника - отделение "П", изх. № 54/14.03.2009 г. Твърди, също така, че трудовият й договор е бил прекратен поради това, че дружеството е прекратило всякаква стопанска дейност, а в последствие е установила, че същото продължава да работи. Моли решението на Плевенския районен съд да бъде отменено на осн. чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК поради открити нови обстоятелства, а именно, че дружеството продължава да функционира и делото да се изпрати за ново разглеждане от съда. Ответникът по молбата "Я" АД /в л., оспорва молбата в писмен отговор по делото. Върховният касационен съд, състав на III г. о., намира следното: За да е налице хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на която молителката се позовава за да иска отмяна на влязлото в сила решение, следва да се налице нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които да са от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на страната при неговото решаване или с които тя по обективни причини не е могла да се снабди своевременно. В случая молителката твърди, че новото обстоятелство, което е от съществено значение за делото е това, че в дружеството продължават да работят други работници и служители, тоест, че същото не е закрито. Това обстоятелство обаче не е от значение за делото приключило с влязло в сила решение, доколкото трудовото й правоотношение е прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ - поради спиране на работа за повече от 15работни дни, е не на осн. чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ - поради неговото закриване. Представената по делото епикриза не следва да се обсъжда, доколкото наличието на отразеното в нея заболяване не се сочи като основание за отмяна на влязлото в сила решение. Независимо от това следва да се отбележи, че епикризата като писмено доказателство не представлява "ново писмено доказателство" по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото молителката е разполагала с него по време на висящото производство по гр. д. № 177/2009 г. и е могла да го представи по делото. Същевременно предвид основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение, това доказателство също не е от значение за делото, доколкото при уволнение поради спиране на работата за повече от 15 работни дни, работникът и служителят не се ползва със защитата по чл. 333, ал. 1 КТ. По изложените съображения, молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.