Решение № 8311 от 4.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 48/2018 г.

Решение № 8311 от 4.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 48/2018 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационен протест на заместник окръжен прокурор при Окръжна прокуратура – Кърджали, против решение № 188/17.11.2017 г., постановено по адм. дело № 230/2017 г. по описа на Административен съд Кърджали. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на протеста и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, състав на второ отделение счита касационният протест за процесуално допустим, като подаден в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледан по същество, протестът е неоснователен. Първоинстанционният съд е бил сезиран с протест на заместник окръжен прокурор при Окръжна прокуратура – Кърджали против заповед № РД-28/06.04.2015 г. на кмета на община Кърджали, с която в полза на П. Дойнова, М. Дойнов и Т. Дойнова е учредено възмездно право на строеж за изграждане на лятна кухня със застроена площ 29, 60 кв. м. в общински имот с идентификатор 40909.127.462. Установено е, че липсва решение на общинския съвет, което да разрешава процесното учредяване, поради което съдът е бил сезиран с искане за прогласяване нищожността на заповедта. Оспорването е отхвърлено като неоснователно. Правилни са мотивите на административния съд, обуславящи валидността на административния акт. Същият е издаден от компетентен орган, не са налице тежки пороци във формата и реда на издаването му, както и не са допуснати съществени нарушения на материалния закон. Правните изводи, съдържащи се в оспореното решение, се споделят от настоящия състав. Материалната незаконосъобразност на административен акт по принцип води до неговата унищожаемост, освен когато изцяло е лишен от правно основание, така, че такъв акт с такова съдържание не може да бъде издаден, както и при пълна липса на предпоставките на приложимата правна норма. Действително в случая е допуснато нарушение на процедурата по учредяване право на строеж, тъй като в противоречие с изискванията на чл. 37, ал. 1 ЗОС, това право е отстъпено със заповед на кмета на общината без предварително решение на общинския съвет. Но това нарушение, с оглед спецификите на конкретния случай, не се явява съществено до степен да доведе до прогласяване нищожността на процесната заповед. Същата е издадена от кмета на общината, в рамките на правомощията му по чл. 37, ал. 1 ЗОС и съдържа ясно волеизявление, насочено към постигане на нормативно предвиден резултат, а именно: учредяване на възмездно право на строеж на сграда от допълващо застрояване /каквато е лятната кухня/, в полза на лица, които вече са собственици на сграда на основно застрояване, построена въз основа на валидно право на строеж в общинския имот. В този смисъл, следва да се съобрази разпоредбата на чл. 41, ал. 1 ЗУТ, съгласно която сградите на допълващото застрояване в урегулиран поземлен имот са предназначени да обслужват и подпомагат ползването на сградите на основното застрояване, намиращи се в имота, респективно изграждането на допълващите постройки зависи и е в пряка връзка с основното застрояване. В Закона за общинската собственост не е разписан облекчен ред за процедиране в тази специална хипотеза, но с оглед изложените специфики, същата е по-близо до хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗОС, отколкото до тази на чл. 37, ал. 1 ЗОС. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационният протест - без уважение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,