Решение № 3503 от 2.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1749/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.85, ал.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба на Л. А. Х., гражданка на Сирия, подадена чрез пълномощник адв. А. Тенева. Жалбата е против решение 30 от 03.01.2025г., постановено по адм. дело 1369/2024г. по описа на Административен съд Хасково. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на съдебния акт поради наличието на всички касационни основания по смисъла на чл.209, т.3 от АПК - противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се съдът да отмени обжалваното решение. Ответникът - Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ при МС/, не изразява становище. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че първоинстанционното съдебно решение е валидно, допустимо, правилно и законосъобразно, подробно мотивирано. При липса на отменителни касационни основания предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, и в срока по чл.211, ал.1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл.85 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отхвърлил жалбата на Л. А. Х., гражданка на Сирия, против решение 11932/15.11.2024г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет. С него на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ, поради липса на предпоставките по чл.8 и чл.9 от ЗУБ, на Л. А. Х. е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, в съответствие с административнопроизводствените правила и действащите материалноправни разпоредби. Административният съд е приел, че в настоящия случай правилно административният орган е преценил, че в хода на производството не се установява спрямо жалбоподателката да е осъществено визираното в чл.8, ал.1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. От оспорващата не били заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да се направи извод за опасение от преследване основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността ѝ към определена социална група. Съдът е отчел, че изложените от кандидатката мотиви за напускане на страната по произход не са правно значими за търсения вид защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. Съдът е разгледал и основанията за предоставяне на чужденката на хуманитарен статут, като е приел, че от страна на жалбоподателката няма изложени твърдения за наличие на обстоятелства измежду предвидените в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ. Не се твърдяло и в държавата си по произход да е била изложена на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито изисква разпоредбата на чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ. Изхождайки от бежанската история на Л. А. Х. и от актуалните данни за обществено-политическата обстановка в Сирия, дадени със справки с вх. вх. ЦУ-1841/23.08.2024г., ЦУ-1852/27.08.2024г.; МД-02-109/29.11.2024г. и вх. МД-02-124/12.12.2024г. на дирекция Международна дейност при ДАБ, първоинстанционният съд е приел, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт . Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. Неоснователно е възражението на касационната жалбоподателка, че съдът не е изследвал всички относими факти за случая. Съдът задълбочено е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на подадената от Л. А. Х. жалба и е достигнал до обосновани изводи за неналичие на предпоставките по чл.8 и чл.9 ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.4 ЗУБ под понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Видно от проведеното с чужденката в хода на административното производство интервю обективирано в протокол с УП 33442/13.08.2024г. заявила пред интервюиращ орган, че е родена в Дамаск на [дата на раждане], но живяла в [населено място], област Дамаск. Завършила през 1991г. висше образование, арабски език и литература в университета в Дамаск. Работила като учителка в Дамаск, до 2020-2021г. Била омъжена от 1994г., като съпругът ѝ се намирал все още в Дамаск, а трите ѝ деца се намирали в Германия, брат бил в Нидерландия. Посочила, че децата ѝ са пълнолетни и властите в Германия казали, че не може да направят събиране на семейство. Заявила, че желае производството ѝ да продължи в България. Обяснила, че родителите ѝ са починали, имала две сестри в Кунейтра и Дамаск, Сирия. Относно напускането на страната си на произход разказала, че от Дамаск отишла до Халеб с автобус, от Халеб през Алзаз влязла в Турция. Оградата в Турция преодоляла с помощта на стълба. След това с кола я взели и отишла в Антаб, Турция, като това се случило през месец януари или февруари 2024г. Там останала четири дни, след това с кола стигнала до турско-българската граница. В останалото време била в Одрин. Отседнала при трафиканта и правила няколко опита да влезе в България. Веднъж и турската полиция я задържала, но веднага я пуснали. През месец май 2024г. влязла в България нелегално. Два дни вървяла пеша в гората и след това с камион тръгнала за Германия. След 20 часа била задържана от властите. Искала да отиде при децата си в Германия. Причината поради която напуснала Сирия, била влошеното икономическо положение в резултат на войната. В страната си по произход не била арестувана или осъждана, нямала проблеми заради религията или етноса си, нито проблеми с властите, не членувала в политическа партия, не била жертва на насилие и не е имало заплахи към нея. Посочила, че не иска да се връща в Сирия, защото децата ѝ били в Германия. Изложеното обосновава извод, че в процесния случай не се касае за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за мигрант, напуснал държавата си по произход в търсене на по добри условия за живот и реализация. В настоящия случай не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл.9, ал.1, т.1 и т.2 ЗУБ, тъй като от данните, съдържащи се в проведеното с нея интервю, налагат извод за липса на доказателства Л. А. Х. да е била изложена на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, както в държавата й на произход. От проведеното интервю с чужденката се установява, че същата не е заявила опасения за живота или свободата си поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение в Сирия. Не е установено върху нея да е упражнено насилие или да са отправяни заплахи, както и не е била принуждавана да напусне Сирия. Затова правилно е прието, че за нея не съществува реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал.1, т.1 и т.2 ЗУБ. Правилно Административен съд Хасково е приел и, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Именно в тази връзка са и основните възражение, направени от касатора, които с оглед бежанска история и актуална информация относно Сирия, включително и предоставената в съдебно заседание справки за Сирия от 29.01.2025г. от 03.02.2025 и от 14.03.2025г., се преценят за неоснователни. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. В настоящия случай правилно е отчетено от съда и постановеното решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл.15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл.2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. Търсещият закрила не сочи данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността му. По отношение на хипотезата на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ е извършен анализ на предоставената от Л. А. Х. бежанска история и актуална информация относно Сирия. Административен съд Хасково подробно е обсъдил данните, дадени със справки с вх. вх. ЦУ-1841/23.08.2024г. и ЦУ-1852/27.08.2024г. на дирекция Международна дейност при ДАБ, на който се е позовал административният орган. В подкрепа на изводите си съдът е анализирал и информацията относно Сирия, която е допълнително представена пред него (справки вх. МД-02-109/29.11.2024г. и вх. МД-02-124/12.12.2024г. на Дирекция Международна дейност при ДАБ), като е направил правилен извод, че не се установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чужденката непременно да понесе тежки посегателства. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самата жалбоподателка не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността й в Сирия. Изрично е посочила, че не била жертва на насилие и не били отправяни заплахи срещу нея или семейството й, част от което продължава да е в Дамаск. Доводите в касационната жалба на Л. А. Х. и представените доказателства в тази насока, че желае да получи закрила за да отиде при децата си в Германия, не могат да обосноват извод за наличие на условията по чл.8 или чл.9 ЗУБ. И двете й деца са пълнолетни (на [възраст] и [възраст]) и се намират в Германия, поради което и при липса на условията на чл.8 или чл.9 ЗУБ, няма основание Л. А. Х. да получи закрила в друга държава - България. Неоснователно е и развитото в касационната жалба оплакване за липса на преценка на принципът "non-refoulеment" (забрана за връщане). Посоченият принцип е установен от чл.33 от Конвенцията за статута на бежанците и е възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл.4, ал.3). Установено е че чуждата гражданка не е била принудена да напусне страната си на произход Сирия, поради наличието на заплаха за живота или свободата му или опасност от изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Изводите на административният орган в тази насока се основават на представените справки за актуалната ситуация в Сирия и не се опровергават в рамките на съдебното производство. Изследване за нарушение на този принцип се извършва въз основа на представените в хода на производството доказателства относно обстановката в страната, поради което не се установява принципът "non-refoulement" да е нарушен. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд - Хасково е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение