Решение № 1921 от 13.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13662/2017 г.

Решение № 1921 от 13.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13662/2017 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Р. Л. Т." ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. "Б. М." .№..., ет. ..., ап. ..., представлявано от управителя Г. Д. Т.. Оспорва се Решение № 5724/16.10.2017 г., постановено по административно дело № 4501/2017 г. по описа на Административен съд - С. град, с което е отхвърлена жалбата на "Р. Л. Т." ЕООД против Акт за дерегистрация по ЗДДС № 220991605896190/12.09.2016 г. на орган по приходите при ТД на НАП - С., потвърден с Решение № 111/24.01.2017 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. С.. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва се преценката на съда относно наличие на предпоставките за дерегистрация на дружеството по ЗДДС, като се твърди, че не е доказана в случая "системност" в неизпълнението на законовите задължения от страна на дружеството. Иска се отмяна на съдебното решение, след което да се отмени актът за дерегистрация. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП" гр. С. се представлява от юрисконсулт М., която оспорва жалбата и изразява становище в подкрепа на оспорения съдебен акт, с молба да бъде оставен в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага решението на Административен съд - С. град да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. След преценка на събраните пред него доказателства, административният съд е извършил правилни фактически установявания и е достигнал до законосъобразни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Приходните органи, на които е било възложено извършването на проверка са установили, че "Р. Л. Т." ЕООД, не изпълнява задълженията си по чл. 89, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност, като не внася дължимия данък по ЗДДС, за четири данъчни периоди, както следва: по справка - декларация от 14.04.2016 г. - главница 67 644,68 лева и лихва 2 839,11 лева; по справка - декларация от 13.05.2016 г. - главница 9 088,50 лева и лихва 305,63 лева; по справка - декларация от 11.06.2016 г. - главница 11 251,72 лева и лихва 281,37 лева и по справка - декларация от 13.07.2016 г. - главница 34 453,82 лева и лихва 574,27 лева. При така установените факти, съдът е развил съображения за наличие на основанието по чл. 176, т. 3 ЗДДС, при което се извършва дерегистрация по ЗДДС. П. разпоредба предоставя възможност на компетентния орган по приходите да прекрати регистрацията по ЗДДС на лице, което системно не изпълнява задълженията си по този закон. Установените по делото факти правилно са подведени под посочената законова хипотеза, при наличието на която органът действа при условията на оперативна самостоятелност, като извършва преценка дали да прекрати регистрацията на лицето по ЗДДС. А. съд правилно е приел, че в случая са спазени изискванията за законосъобразност на издадения акт за дерегистрация. Развитите в съдебното решение мотиви относно наличието на "системност" в неизпълнение на законови задължения, вменени на дружеството се споделят от настоящата инстанция. След като по делото е установено неизпълнение на задължението по чл. 89, ал. 1 ЗДДС, изразяващо се в невнасяне на дължимия данък в републиканския бюджет за четири последователни данъчни периоди, то безспорно е налице системно неизпълнение на регламентирано в ЗДДС задължение. Както правилно е отбелязал съдът, граматическото тълкуване на нормата на чл. 176, т. 3 ЗДДС сочи, че дерегистрация може да бъде извършена и при системно неизпълнение на едно и също по вид задължение, както е в случая. Респективно неоснователно се твърди от жалбоподателя, че следва да се касае за неизпълнение на различни по вид законови задължения. Не този е смисълът, вложен в приложимата разпоредба, в противен случай законодателят би уточнил това изрично. Административен съд - С. град е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорения акт. Правилно е установено, че актът е издаден от компетентен орган съгласно чл. 176, ал. 1 ЗДДС, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП, в съответната форма и без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Неоснователни се явяват възраженията за липса на мотиви в оспорения акт относно това защо се налага дерегистрация на дружеството. В актът се съдържат конкретни факти от обективната действителност, които обуславят системно неизпълнение на законово задължение. В резултат на това неизпълнение в тежест на лицето са възникнали значителни по размер публични задължения, респективно дължимите от него суми не са постъпили в държавния бюджет. Тези факти правилно са преценени от административния орган като достатъчни, за да се упражни предоставеното му правомощие по чл. 176 ЗДДС - да разпореди дерегистрация на данъчно-задълженото лице по ЗДДС. Оспореното съдебно решение е правилно и обосновано, постановено е в съответствие с приложимия материален закон, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ответната страна Дирекция "ОДОП" гр. С. следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, но не в претендирания размер от 500 лева, на основание чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Тази наредба е неприложима в случая, доколкото е неприложима и разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ДОПК, тъй като предмет на обжалване пред съда не е ревизионен акт, а акт за дерегистрация по ЗДДС. П. настоящия правен спор е приложима общата разпоредба на чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съгласно която на приходната администрация се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 до 200 лева, като в случая следва да се присъди такова в размер на 100 лева, с оглед фактическата и правна сложност на делото. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение