Решение № 7824 от 10.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5282/2026 г.

Производството е по чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, приложими на основание чл. 216, ал. 7 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/.

Образувано е по касационна жалба от „М-Синтез“ ЕООД, подадена чрез упълномощен адвокат К. Данева, срещу решение № 329 от 16.04.2026 г. постановено от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/ по преписка № КЗК-224/225/2026 г., в частта, с която е оставена без уважение жалбата на дружеството срещу решение № F798470 от 27.01.2026 г. на ректора на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ за откриване на „открита“ по вид процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Изготвяне на инвестиционен проект във фаза работен проект и авторски надзор при изпълнение на строително ремонтни работи за сграда Ректорат на Софийски университет „Св. Климент Охридски”.

С касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, приложим на основание чл. 216, ал. 7 ЗОП. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване решение по същество, с което да бъде отменен като незаконосъобразен оспореният акт на възложителя. Направено е и искане за връщане преписката за продължаване на процедурата за възлагане на обществената поръчка от последното законосъобразно действие. Претендира се присъждане на сторените разноски за двете инстанции по обжалването, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.

Ответникът – Ректорът на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ не изразява становище по касационната жалба и в съдебно заседание не се представлява.

Ответникът – „Тилев Архитекти“ ЕООД, в представено по делото писмено становище и в проведеното съдебно заседание чрез пълномощника адвокат В. Соколов, пледира за основателността на касационната жалба по подборно развити съображения. Моли решението на КЗК и това на възложителя за откриване на процедурата да бъдат отменени.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира, че жалбата е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от оспорване на обжалваното решение на КЗК и в срока, установен в чл. 216, ал. 1 ЗОП, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

Производството пред Комисията за защита на конкуренцията е образувано по жалбите на „Тилев архитекти“ ЕООД и „М-Синтез“ ЕООД срещу решение № F798470 от 27.01.2026 г. на ректора на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ за откриване на „открита“ по вид процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Изготвяне на инвестиционен проект във фаза работен проект и авторски надзор при изпълнение на строително ремонтни работи за сграда Ректорат на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. С обжалваното в настоящото производство решение Комисията за защита на конкуренцията е оставила без уважение жалбите на двете оспорващи дружества; оставила е без уважение исканията на „Тилев архитекти“ ЕООД, „М-Синтез“ ЕООД и възложителя за възлагане на направените по производството разноски. Решението, като необжалвано, е влязло в сила в частта по отношение на подадената от „Тилев архитекти“ ЕООД жалба.

1. За да стигне до правен извод за законосъобразност на оспорения акт на възложителя, Комисията е приела за неоснователни доводите на „М-Синтез“ ЕООД, с които се оспорва законосъобразността на методиката за оценяване в процедурата. Подробно е изследвано съдържанието на методиката, както и стъпките за оценяване по двата технически подпоказателя Т1 - „Организация на персонала, на който са възложени дейности по проектиране/авторски надзор и строителство” с максимална оценка от 40 точки и Т2 - „Професионална компетентност на персонала за изпълнение на дейности по проектиране/авторски надзор” - с максимален брой от 60 точки. Разгледани са включените 5 дейности, които е необходимо да бъдат извършени при реализация на поръчката, както и изричният запис, че в случай че в техническото предложение на участника някоя от дейностите не е предвидена, офертата му следва да се отстрани от участие в процедурата като неотговаряща на изискванията на възложителя. При така извършения анализ на техническия подпоказател Т1 и неговите задължителни и незадължителни /надграждащи/ елементи, Комисията е формирала извод, че методика не страда от изтъкнатите в жалбата на „М-Синтез“ ЕООД пороци, тъй като нейните изисквания са съобразени с принципите на чл. 2 ЗОП и императивната разпоредба на чл. 70, ал. 7 ЗОП. КЗК е счела, че от съдържанието на разгледаните скали за оценяване по подпоказателя T1 се установява, че констатираните пропуски и неясноти в съответния брой дейности, водещо даването на 10 или 20 т. касаят липсваща информация не в базовите 5 дейности, а в дадените в допълнение на тях надграждащи данни. Тоест, в разрез с аргументите на жалбоподателя, така заложените условия не дават възможността да се приемат предложения, за които ясно е изведен извод, че се предлага некачествено изпълнение, доколкото последното е констатирано по отношение на допълнително дадена информация, извън минимално изискуемата такава по отношение на основните 5 дейности. Изложено е, че количественото посочване на определен брой дейности, в които са констатирани пропуски или определени неясноти не следва да се асоциира с оценяване на пълнотата на представяне на информацията, а с математически въведен механизъм за качествено сравнение и оценяване на съответните технически оферти. Според КЗК именно надграждащите обстоятелства и визираните в тях условия по своя характер представляват измерител за по-високо качество, които не са визирани в базовите изисквания на подпоказателя и които следва да бъдат оценени с получаването на съответните бонус точки. В заключение е посочено, че методиката за оценяване, в частта й по подпоказателя Т1, позволява да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта, съответствието й с предмета на обществената поръчка, техническата спецификация и заданието, както и да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения. Информацията в отделните скали за оценяване осуетява възможността за субективизъм в работата на комисията, като същевременно липсата на по-детайлни указания не следва да се разглежда като даване на неограничена свобода на участниците в процедурата, а като осигуряване на възможност на последните да демонстрират свободно нивото на своята подготвеност и разбиране на спецификите на предмета на поръчката. Същевременно е прието, че изходните данни за спорния технически подпоказател и неговите базови и надграждащи компоненти - осигуряват достатъчно информация на участниците за правилата, по които те ще оценяват.

2. На следващо място, като неоснователно е прието възражението, че в методика има субективни изрази, в противоречие с принципа за равнопоставеност, които дават неограничена свобода. Изложено е, че цитираните в жалбата изрази, не следва да се асоциират със субективни, неточни и противоречиви указания, нито следва да бъдат преценявани фрагментарно и извън контекста на изреченията, в които те са употребени. В тази връзка КЗК е приела, че така оспорваните изрази не водят и до неспазване на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ППЗОП, доколкото в разглежданата методика не подлежат на оценяване пълнотата и начина на представяне на информацията, а те имат пояснителен и описателен характер.

3. Като неоснователно е преценено оспорването по отношение на втория технически подпоказател Т2 - професионална компетентност на персонала за изпълнение на дейности по проектиране/авторски надзор”, а именно, че спрямо него има нарушение на чл. 70, ал. 5, във вр. с чл. 70, ал. 4, т. 2 ЗОП. В мотивите на обжалваното решение е отразено, че видно от съдържанието на решението за откриване на процесната обществена поръчка, предвидените от възложителя части, в които следва да се изготви съответния инвестиционен проект, са 19 на брой и не може да се сподели виждането на жалбоподателя за по-голямата важност на определени части от въпросния проект, което според него обуславя и нуждата от различна тежест при оценяване на съответните експерти, които изработват отделните такива. Според КЗК приоритизирането на отделните експерти на база по-големия обем и сложност на проектните части, които изпълняват е необосновано, доколкото въпросния инвестиционен проект представлява хомогенна единност, формирана от надлежно изпълнените му части, между които в техническо отношение има определена свързаност и взаимна зависимост. Следователно въпросното обстоятелство определя като резонна еднаквата тежест при оценяването на заложените в техническия подпоказател Т2 12 специалиста.

4. Комисията е счела за законосъобразно оспорваното кумулативно оценяване на натрупан професионален опит в години и брой проекти. Възприелата е изцяло становището на възложителя, в което е отбелязано че съгласно чл. 70, ал. 5, във връзка с ал. 4, т. 2 от ЗОП, професионалната компетентност на персонала е легитимен критерий за възлагане. В методиката за всеки експерт са предвидени до 5 точки: до 2 точки за общ професионален опит /години след придобиване на правоспособност/ и до 3 точки за специфичен опит /брой проектирани обекти, сходни с предмета на поръчката/. Този подход на възложителя не може да бъде определен като дискриминиращ и прекомерен, защото общият професионален опит /в години/ доказва рутината, зрелостта и трайното присъствие на експерта в бранша. Специфичният опит /в брой проекти/ доказва конкретното му тясно специализирано ноу-хау за работа с недвижими културни ценности. Според КЗК двата показателя оценяват различни аспекти от компетентността и тяхното съчетаване дава най - точната картина за качеството на предложения експерт.

5. КЗК е отхвърлила възраженията на оспорващото дружество, касаещи условието в методиката за оценяване за техническия подпоказател Т2 по отношение на 12-те специалиста проектанти „лице има под 3 години професионален опит като проектант с пълна проектантска правоспособност по част …, офертата се отстранява от участие, като неотговаряща на изискванията на възложителя“. Това условие е преценено като законосъобразно и неограничаващо младите специалисти. Изложени са съображения, че въпросният времеви период като изискуем професионален проектантски опит не е прекомерен и е обоснован с оглед търсения по-голям опит от страна на съответните експерти, доколкото е атестат за по-високо качество при проектирането на толкова значима в архитектурно-строително и културно-обществено отношение сграда, за което е нужен екип от професионалисти с утвърден дългогодишен опит. Това изискване за минимален опит е съобразено и със сложността на поръчката.

5. КЗК е оставила без разглеждане твърдението, че липсват указания и как заложените изисквания ще се прилагат за експерти - чуждестранни лица, които са привлечени от икономическите оператори, което жалбоподателят намира за непълнота на документацията, водеща до поставяне на чуждестранните лица в по- неблагоприятна позиция, при неравно и дискриминационно третиране. Счела е, че в качеството му на българско дружество обуславя липсата на правен интерес от изясняването на това обстоятелство.

6. Органът по преразглеждането е отхвърлил твърдението, че изискването за „специфичен опит“ е незаконосъобразно, защото допуска да се отчита само участие в екип, без да е ясно в каква роля и с какви конкретни дейности е участвал експертът. Според изложените аргументи, именно липсата на конкретизация на ролята не стеснява, а разширява кръга от допустими специалисти – позволява да се признава опит и на лица, които са работили в по-големи екипи, без да са били водещи проектанти, и така улеснява декларирането на изискуемия опит. Условието важи еднакво за всички участници, поради което не води до дискриминация или нарушаване на равнопоставеността между икономическите оператори.

7. По отношение на твърдението на жалбоподателя относно липсата на указания за начина, по който заложените условия от методиката за оценка се доказват - на кой етап и с какви документи, което препятства преценката дали да се участва или не при тези условия на обществената поръчка, КЗК е отбелязала, че удостоверяването на подлежащи на оценка обстоятелства, формиращи двата технически подпоказателя Т1 и Т2 се осъществява посредством предвидената за това информация и данни от техническото предложение на участниците в процедурата, за чието съдържание им е дадена пълна свобода. Същевременно определянето на конкретния начин на доказване на тези обстоятелства се намира в оперативната самостоятелност на самия възложител и не попада в контрола за законосъобразност, който КЗК осъществява в хипотезата на обжалване на одобрените с решението за откриване на обществена поръчка документация за последната.

8. Според КЗК е неоснователно оспорването и на заложения критерий за подбор, свързан с опит от изпълнение на дейност с предмет и обем, идентичен или сходен с предмета на настоящата процедура, което жалбоподателят счита, че в съвкупност с изискванията на одобрената методика го прави прекомерно и неотговарящо на смисъла и целта на Закона. Комисията е анализирала конкретния критерий за подбор, съобразила е разпоредбите на чл. 2 и чл. 59 ЗОП и е приела, че изискването за специфичен опит при обекти с РЗП поне 10 000 кв.м. е съобразен с реалните параметри на възлагания обект, доколкото Ректоратът има РЗП 46 158 кв.м., 6 етажа, и представлява значим национален архитектурен паметник. Освен това съпоставката между мащаба и сложността на сградата и изискуемия минимум /10 000 кв.м., възможно и като сбор от няколко сгради/ показва, че условието е съобразено с предмета, обема и сложността на поръчката, и не е прекомерно. Според КЗК именно статутът, габаритите и нуждата от запазване на естетиката и автентичния архитектурен стил обуславят залагането на спорното условие, поради което същото е преценено като резонно, обосновано и законосъобразно.

9. Комисията е приела за неоснователни твърденията, че е въведено незаконосъобразно условие относно съдържанието на техническото предложение, като видно от съдържащото се условие на стр. 13 от указанията за участие в процедурата, възложителят е изискал образецът на техническото предложение да бъде придружен от предложение за изпълнение на поръчката в съответствие с техническата спецификация и изискванията на възложителя, но никъде не са поставени минимални изисквания относно съдържанието на посоченото предложение. Изтъкват се пропуски, касаещи липсата на предвидимост при какви положения възложителят ще приеме, че техническото предложение съответства на изискванията на възложителя. Според мотивите на КЗК неразделна част от документацията за настоящата процедура са техническо задание, техническа спецификация и методика за оценяване, в които се съдържа достатъчно информация, касаеща предмета на обществената поръчка и по-конкретно данни относно състоянието на сградата и прилежащите пространства, които са обект на бъдещата проектантска, а в последствие и на строителна интервенция, както и на търсените от самия възложител цели и резултати в тази насока. Представени са габаритите, размерите и други технически данни за обекта на поръчката, а в самата методика е заложена и минималната информация, която съответните предложения трябва да включват за целите на оценяването по двата технически подпоказателя.От тук е изведено заключение, че цитираните документи съдържат достатъчна базова информация и конкретни изисквания, които насочват участниците какво е нужно за надлежно техническо предложение, а липсата на формално минимално съдържание не създава правна неяснота, а напротив – предоставя пълна свобода в структурата и подробността на предложенията служи като тест и атестат за професионалните способности и творческия подход на участниците.

10. На последно място, като несъстоятелно е преценено възражението, че условието относно експерта по част „Консервация и реставрация“ е незаконосъобразно, защото изискването за пълна проектантска правоспособност по Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране /ЗКАИИП/ на практика изключва типичните специалисти по консервация и реставрация, които в повечето случаи са завършили Националната художествена академия, а не а не технически специалности, с което се позволява вписването им в регистъра на КИПП /по ЗКАИИП/. Според КЗК предоставяйки възможност за оферирането на еквивалентен по своята квалификация специалист Е12, възложителят безспорно допуска до оценка лица, които притежават легитимно нормативно право да изготвят и подписват проекти по тази част, който не са членове на КАБ/КИИП, но които са вписани например в регистъра по чл. 165 от Закона за културното наследство /ЗКН/ за съответната дейност, като упоменатия експерт /художник-реставратор, завършил НХА/, който се явява носител на еквивалентна правоспособност. Следователно спорното условие не се явява незаконосъобразно и дискриминационно спрямо участниците в процедурата, като то е заложено еднакво спрямо всеки един от тях, без за да има определени ограничения и фаворизирания в тази насока.

Обжалваното решение е неправилно. Правните изводи за законосъобразност на оспорения акт на възложителя са несъответни на приложимия материален закон и са необосновани.

Основателни са доводите на касационния жалбоподател досежно незаконосъобразността на методиката за оценка в частта относно техническия подпоказател Т1. Като неразделна част от документацията за обществената поръчка е заложена методика за оценяване, според която критерий за оценка на офертите съгласно чл. 70, ал. 2, т. 3 ЗОП е „икономически най-изгодна оферта“, която се определя въз основа на критерий за възлагане „оптимално съотношение качество/цена“. Определените от възложителя показатели са: 1. Качествени показатели - количествено неопределими, които се оценяват с конкретна стойност от комисията чрез експертна оценка /показател Т - Оценка на техническото предложение/; 2. Количествено определими показатели, стойностите на които се определят в цифри /показател Ф - Финансова оценка, предвиждаща оценка на частта от офертата, съдържаща се в ценовото предложение/. Комплексната оценка се изчислява по формулата КО = 0,50хТ + 0,50хФ, където относителната тежест на показателите в комплексната оценка е както следва: Показател Т „Техническа оценка” е с относителна тежест от 50%; Показател Ф „Ценово предложение“ е с относителна тежест от 50%. На свой ред показателят T се оценява по формулата Т = Т1 + Т2 с максимален брой точки 100 и включва следните подпоказатели Т1 - „Организация на персонала, на който са възложени дейности по проектиране/авторски надзор и строителство” с максимална оценка от 40 точки; Т2 - „Професионална компетентност на персонала за изпълнение на дейности по проектиране/авторски надзор” - с максимален брой от 60 точки.

За спорният подпоказател Т1 възложителят изрично е посочил, че представлява експертната оценка на комисията по отношение „Организация на персонала, на който са възложени дейностите по проектиране и авторски надзор“. Възложителят е идентифицирал следните дейности, които е необходимо да бъдат извършени при реализация на поръчката, като при оценка на офертите по този подпоказател комисията трябва да изследва дали в оценяваната оферта са предвидени всички дейности и по какъв начин: Дейност № 1 - сформиране на екип от проектанти за изготвяне на техническите проекти за обекта и определяне на конкретните им ангажименти; Дейност № 2 - извършване на подробни проучвания на спецификата на обекта и наличната документация; Дейност № 3 - изпълнение на проектирането и комуникация; Дейност № 4 - съгласуване и одобряване на проектната документация и отстраняване на нередности; Дейност № 5 - организация при осъществяване на авторски надзор на обекта. Изрично е указано, че в случай че в техническото предложение на участника някоя от дейностите не е предвидена, офертата му следва да се отстрани от участие в процедурата като неотговаряща на изискванията на възложителя.

В табличен вид методиката дефинира минимално ниво на качество, за което се присъждат 10 точки. В тази хипотеза участникът формално е отразил всички предвидени дейности, но за три и повече от тях липсват конкретни мерки, способи, методи и резултати, или не е ясна последователността и връзката между дейностите. Самата методика определя, че от направеното предложение не може да се изведе обосновано предположение за качествено изпълнение. Подобен е подходът на възложителя за присъждане на 20 точки. В този случай възложителят приема за добро изпълнение предложение, в което за една или две от дейностите липсват конкретни мерки, способи и методи на организация на работа, и резултати, свързани с реализирането на съответната дейност; в което за една или две от дейностите не е ясна последователността и връзката между тях; от направеното предложение може да се изведе обосновано предположение за качествено изпълнение на всички предвидени от възложителя дейности. За получаване на 30 точки /много добро качество/ е предвидено, че за част от някоя от дейностите липсват конкретни мерки, способи и методи на организация на работа и резултати, свързани с реализирането на съответната част от дейността; за част от някоя от дейностите не е ясна последователността и връзката между тях; от направеното предложение може да се изведе обосновано заключение за степента на много добро качество на организация за изпълнение, способстващо за постигане целите и резултатите на предмета на поръчката, като в него са включени всички предвидени от възложителя дейности. За получаване на 40 точки /отлично качество/ възложителят е изискал следното: предвидената организация на изпълнение /с ангажиране на всички материални и човешки ресурси, разпределение на задачите между експертите, избраната схема за взаимодействие с възложителя във връзка с изпълнение, отчитане, съгласуване и приемане на работата/ е в съответствие с предложението на участника, използвания инструментариум/техники е съобразен с обема и естеството на дейностите от техническата спецификация, на действащото законодателство, на съществуващите технически изисквания и стандарти и с предмета на поръчката. Дейностите, които ще бъдат извършени от персонала при изпълнение предмета на обществената поръчка, са анализирани, като конкретните мерки, способи и методи на работа, които ще бъдат изпълнени за всяка дейност са обвързани с организацията и постигат целените резултати, свързани с реализирането на съответната дейност и създават гаранции за качествено изпълнение на дейностите. От направеното предложение може да се изведе обосновано заключение за степента на отлично качество на организация за изпълнение, способстващо за постигане целите и резултатите на предмета на поръчката, като в него са включени всички предвидени от възложителя дейности.

Настоящата касационна инстанция счита, че така описаната скала за оценяване влиза в пряко противоречие с изискванията на чл. 70, ал. 7 ЗОП. Според последната разпоредба в документацията възложителят посочва методиката за комплексна оценка и начина за определяне на оценката по всеки показател. Начинът трябва: 1. да дава възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта, в съответствие с предмета на обществената поръчка и техническите спецификации; 2. да дава възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите; 3. да осигурява на кандидатите и участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по всеки показател, като за: а) количествено определимите показатели се определят стойностите в цифри или в проценти и се посочва начинът за тяхното изчисляване; б) качествените показатели, които са количествено неопределими, се посочва начинът за тяхното оценяване от комисията с конкретна стойност чрез експертна оценка, като не се допуска оценяване на пълнотата и подхода при представяне на информацията. В случая, при минимално ниво от 10 точки самата методика предвижда, че за офертата не може да се изведе обосновано предположение за качествено изпълнение, т.е. нивото на изпълнение не може да бъде определено. За 20 и 30 точки пък е посочено, че може да се изведе обосновано заключение за степента на изпълнение, но на практика в него се констатират липси на конкретни мерки по отношение на предвидените от възложителя дейности. Следователно методиката допуска оферти, при които качеството не може да бъде обосновано оценено, не изпълнява изискването на чл. 70, ал. 7, т. 1 ЗОП и не гарантира обективно сравнение между офертите по т. 2 от същата разпоредба, защото някои от тях могат да бъдат с неопределяемо качество. При определен от възложителя критерий за възлагане - оптимално съотношение качество/цена, компонентът „качество“ на практика се оказва лишен от съдържание, защото офертите не могат да бъдат законосъобразно оценени, тъй като минималното ниво /за 10 точки/ допуска потенциално некачествени или неопределимо качествени оферти да се конкурират с оферти, за които има обосновано предположение за отлично качество. Впрочем, единствено присъждането на 40 точки по подпоказателя Т1 реално отговаря на изискванията за точно, качествено и предвидимо изпълнение, ако се изходи от самата логика на скалата в методиката за оценка. Според самата структура на спорния подпоказател петте дейности са задължителни, като липсата на която и да е от тях води до отстраняване. Оценяването по скалата съответно за 10, 20, 30, 40 т. стъпва върху предполагаеми надграждащи елементи – конкретни мерки, последователност, връзки между дейностите, яснота за организацията и резултатите. По същество дейности без конкретни мерки, методи и резултати не могат да се считат за предвидени, а само за бланкетно посочени и лишени от съдържание. Затова изискването за точно изпълнение, като съответствие на организацията с целите и техническата спецификация, в действителност се покрива единствено от предложение отговарящо на условието за получаване на 40 точки. Останалите нива, съобразно описанието на възложителя, допуснат различна степен на непълнота/неяснота и съответно по - нисък контрол върху качеството на бъдещото изпълнение. В обжалваното решение КЗК е описала структурата на подпоказателя Т1, цитирала е разпоредбите на чл. 2 и чл. 70, ал. 5 и ал. 7 ЗОП, аргументирала се е, че са налице базови и надграждащи елементи, но не е дала отговор на въпроса дали е допустимо да бъде оценявана оферта, за която според самата методика не може да се изведе обосновано предположение за качествено изпълнение и дали подобно оценяване не е в противоречие с чл. 70, ал. 7 ЗОП.

Всички останали възражения на касатора са били подробно обсъдени от КЗК и мотивите й се споделят изцяло от настоящата съдебна инстанция. Комисията е съобразила пределите на оперативната самостоятелност на възложителя, приложила е правилно релевантните разпоредби на ЗОП, ППЗОП и ЗКН, като е мотивирала своите изводи, без да допусне процесуални или материалноправни нарушения.

В касационната жалба се твърди, че КЗК неправилно е оставила без разглеждане оплакването за липса на указания как изискванията ще се прилагат към чуждестранни експерти в екипа. Обосновано КЗК е преценила, че жалбоподателят като българско дружество няма правен интерес да се позовава на евентуално дискриминационни условия спрямо чуждестранни лица. Изискванията към експертите са еднакви за всички, а евентуалното привличане на чужди специалисти представлява единствено хипотетична възможност.

Верни са изводите на КЗК досежно кумулативния ефект от въведеният критерий за подбор, според който за сходен обем на изпълнена дейност ще се признава сграда/и с обща разгърната застроена площ (РЗП) 10 000 кв. м. или повече (Площта от 10 000 кв. м. може да се формира от една или няколко сгради) критерий за подбор „сходен обект с РЗП ≥ 10 000 кв.м.“, заедно с изискванията за специфичен опит на експертите съобразно подпоказателя Т2. Органът по преразглеждането правилно е оценил двете условия като обслужващи една и съща законна цел - гарантиране на достатъчен опит на участника и екипа, при това без да въвеждат непропорционална тежест за потенциалните участници в процедурата. Първият критерий е критерий за допустимост, а вторият представлява показател за качество, което разграничение съответства на изисквания на ЗОП.

В касационната жалба се оспорват аргументите на КЗК, по които приема, че пълната свобода на участниците, без минимално заложено съдържание на техническото предложение, не създава неяснота, а е атестат за професионалните възможности на икономическите оператори. Тези аргументи са напълно споделими, защото след като документацията съдържа техническо задание, техническа спецификация и данни за състоянието и габаритите на сградата, това дава общата рамка на минимално изискуемото съдържание на техническото предложение. Възложителят е оставил в свободната преценка на участниците как да структурират и доколко детайлно своето предложение, което изцяло съответства на принципа на свободна конкуренция, установен в чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОП.

Верни са и изводите на КЗК по отношение на оспорването на изискванията към специалист Е12 „Проектант по част „Консервация и реставрация“ - да притежава пълна проектантска правоспособност по част „Консервация и реставрация“ съгласно ЗКАИИП. Касационният жалбоподател напълно е игнорирал факта, че възложителят е предоставил възможност за еквивалентна квалификация – да участват лица, които не са членове на КАБ/КИИП, но които са вписани например в регистъра по чл. 165 ЗКН. Безспорно подобно изискване е пропорционално на нуждата от висока специализирана компетентност по чл. 59, ал. 2 и чл. 70, ал. 4, т. 2 ЗОП, защото по този начин възложителят предвижда съответните гаранции за качествено изпълнение на обекта на обществената поръчка. Освен това, изискването се прилага спрямо всички потенциални участници и допуска широк кръг квалифицирани специалисти, а не само ограничена професионална група.

По изложените съображения досежно констатираната незаконосъобразност на методиката за оценка, настоящият съдебен състав намира, че КЗК е постановила неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което да бъде отменено решение № F798470 от 27.01.2026 г. на ректора на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ за откриване на „открита“ по вид процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Изготвяне на инвестиционен проект във фаза работен проект и авторски надзор при изпълнение на строително ремонтни работи за сграда Ректорат на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Искането на касатора за връщане преписката за продължаване на процедурата за възлагане на обществената поръчка от последното законосъобразно действие е неотносимо към този етап на процедурата, защото отмяната на атакувания акт за откриване изключва възможността възлагането на обществената поръчка да продължи.

При този изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 216, ал. 7 ЗОП, е основателно предявеното от касационния жалбоподател искане за присъждане на направените от него разноски. Същите са доказани по основание и размер, и възлизат на 5738,40 евро, от които 1738,40 евро държавна такса за производствата пред КЗК и ВАС, и по 2000 евро адвокатско възнаграждение за всяка инстанция по обжалването. При липса на възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, разноските следва да се присъдят в пълния претендиран размер.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1, във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, приложими на основание чл. 216, ал. 7 ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение,