Решение № 8019 от 29.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4177/2018 г.

Решение № 8019 от 29.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4177/2018 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с § 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018 г.). Образувано е по касационна и частна жалба на К. Божинов срещу решение № 41/23.01.2018 г. постановено по административно дело № 789/2017 г. по описа на Административен съд /АС/ – Плевен. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че оспорваното решение е нищожно, недопустимо, алтернативно неправилно. Иска от съда да уважи жалбата и по съображения изложени в молба, наречена "Добавка към файл озаглавен KG_4 G-s-y-R_41-18 g. 789". Претендира разноски за първата инстанция. Изразява становище да не се присъжда юрисконсултско възнаграждение на ответника. Постъпила е частна жалба вх. рег. № 445/25.01.2018 г. по описа на АС – Плевен, уточнена с допълнение към частната жалба вх. рег. № 2709/13.02.2018 г. по описа на ВАС от К. Божинов срещу всички постановени съдебни актове в открито съдебно заседание на 17.01.2018 по административно дело № 789/2017 г. по описа на АС – Плевен. Иска от съда да бъдат обявени за нищожни. Постъпила е частна жалба вх. рег. № 735/13.02.2018 г. по описа на АС – Плевен от К. Божинов срещу разпореждане № 408/25.01.2018 г. постановено по административно дело № 789/2017 г. по описа на АС – Плевен. Ответникът по касация – Директорът на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ - Плевен не изразява становище по жалбите. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че частната жалба срещу решение № 41/23.01.2018 г. постановено по административно дело № 789/2017 г. по описа на АС – Плевен е недопустима, тъй като е просрочена, а касационната жалба срещу същото решение е неоснователна. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, след съвещание, намира следното от фактическа и правна страна: С обжалваното решение № 41/23.01.2018 г. по дело № 789/2017 г. съдът е оставил без разглеждане иска на К. Божинов за обявяване нищожност на решение № 293/10.06.2014 г. постановено по административно дело № 175/2014 г. по описа на АС - Плевен и е прекратил производството по делото в тази му част; отхвърлил е искът на К. Божинов за обявяване на нищожност на решение № 12316/18.11.2015 г. постановено по административно дело № 11781/2014 г. по описа на ВАС; осъдил е К. Божинов да заплати на ОДМВР – Плевен деловодни разноски в размер на 100 лева. Относно частната жалба срещу решение № 41/23.01.2018 г. постановено по административно дело № 789/2017 г. по описа на АС – Плевен. Частната жалба е процесуално недопустима. Съгласно чл. 230 АПК частната жалба се подава в 7-дневен срок от съобщаване на определението или разпореждането, а когато то е постановено в съдебно заседание - от деня на заседанието за страната, която е присъствала. Решение № 41/23.01.2018 г. постановено по административно дело № 789/2017 г. по описа на АС – Плевен, видно от приложеното по делото съобщение, е връчено на Божинов на 3.02.2018 г. В решението изрично е указано, че в частта, с която жалбата се оставя без разглеждане, то е с характер на определение и подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщението. Считано от датата на съобщаване на съдебния акт и предвид разпоредбата на чл. 60, ал. 5 и ал. 6 ГПК, вр. чл. 144 АПК 7-дневният срок за оспорването му е изтекъл на 12.02.2018 г., понеделник, работен ден, доколкото 10.02.2018 г. е неработен ден. Частната жалба е подадена на 19.02.2018 г. и се явява просрочена. Предвид това същата следва да се остави без разглеждане на основание чл. 215, т. 3, вр. чл. 230 и чл. 236 АПК. Относно касационната жалба срещу решение № 41/23.01.2018 г. постановено по административно дело № 789/2017 г. по описа на АС – Плевен. Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да отхвърли иска съдът е приел от фактическа страна, че с решение № 293/10.06.2014 г. постановено по административно дело № 175/2014 г. по описа на АС – Плевен е отхвърлена жалбата на К. Божинов срещу Заповед № 336/04.02.2014 г. на ВНД Директор на ОДМВР – Плевен, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ във вр. чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ е прекратено служебното правоотношение на лицето в качеството му на държавен служител в МВР, поради придобиване на право на пенсия за изслужено време и възраст по смисъла на чл. 69 КСО. При инстанционния контрол, с решение № 12316/18.11.2015 г. постановено по административно дело № 11781/2014 г. по описа на ВАС, решение № 293/10.06.2014 г. е оставено в сила. Решението на касационната инстанция е окончателно. От правна страна съдът е посочил, че съдебният акт на ВАС е постановен в рамките на правораздавателната власт на касационната инстанция, от законен състав – тричленен касационен състав, с участието на представител на Върховната административна прокуратура, в съответствие с разпоредбата на чл. 217, ал. 1 и ал. 2 АПК. Решението е писмено и е подписано от съдебния състав, който е приключил съдебното дирене. Ясно е изразена волята на съда да се потвърди обжалваното пред него съдебно решение, като мотивите са подробни, ясни и разбираеми. Обсъдени са наведените от Божинов основания, като е прието, че те не представляват порок обосноваващ нищожност на решението на ВАС. Решението е правилно. Правилен е изводът на съда, че не са налице основания за обявяване нищожност на решение № 12316/18.11.2015 г. постановено по административно дело № 11781/2014 г. по описа на ВАС. Изложените от съда мотиви са правилни, споделят се от настоящата инстанция, поради което не следва да се преповтарят. Съдебната практика приема, че нищожност на съдебен акт се обявява тогава, когато съдебният акт е произнесен, съответно подписан от лице, което не е на длъжност, даваща му право да го издаде; когато е извън правораздавателната власт на съда; решението не е подписано от мнозинството от съдебния състав; не е изложено в писмена форма; при абсолютна неразбираемост волята на съда; при невъзможно изпълнение с оглед научните и техническите постижения на съвременната цивилизация. В този смисъл Решение № 13278 от 6.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3918/2014 г., Решение № 7958 от 11.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1771/2014 г., Решение № 3947 от 21.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15675/2013 г., Решение № 1515 от 4.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6185/2013 г. По делото, вкл. пред касационната инстанция не са ангажирани доказателства, които да водят до извод, че са налице основания за обявяване за нищожно на решението на ВАС. Твърденията в касационната жалба, а и пред първоинстанционния съд, са свързани с пререшаване на вече разрешения, с влязло в сила съдебно решение, спор относно прекратяване на служебното правоотношение на касатора. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че обжалваното пред настоящата инстанция решение № 41/23.01.2018 г. постановено по административно дело № 789/2017 г. по описа на АС Плевен е нищожно, недопустимо. Делото е образувано след разпореждане № 3723/19.09.2017 г. по адм. дело № 56/2017 г. по описа на АС - Плевен. Видно от мотивите на това разпореждане, исковата молба, по която е образувано дело № 789/2017 г. по описа на АС - Плевен е представена с писмените бележки по адм. дело № 56/2017 г. по описа на АС - Плевен. С оглед предмета на адм. дело № 56/2017 г. по описа на АС – Плевен, предявен иск по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, правилно исковата молба е била докладвана за образуване на ново дело. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че съдът неправилно не бил разгледал възраженията за нищожност на Заповед № 336/4.02.2014 г. на ВНД Директор на ОДМВР – Плевен. Тази заповед е била предмет на административно дело № 175/2014 г. по описа на АС – Плевен като с решение № 293/10.06.2014 г. жалбата е отхвърлена. Решението е потвърдено с решение № 12316/18.11.2015 г. постановено по административно дело № 11781/2014 г. по описа на ВАС. За обявяване нищожността на тази заповед, видно от разпореждане № 3723/19.09.2017 г. по адм. дело № 56/2017 г. по описа на АС - Плевен, Божинов е подал и отделна жалба. Правилно първоинстанционният съд не е разгледал възраженията срещу тази заповед, която е предмет на други съдебни производства – вече приключилото дело дело № 175/2014 г. по описа на ВАС и делото образувано след изпращане на жалбата на Божинов с разпореждане разпореждане № 3723/19.09.2017 г. по адм. дело № 56/2017 г. по описа на АС - Плевен. Неоснователни са доводите, че решение № 41/23.01.2018 г. постановено по административно дело № 789/2017 г. по описа на АС Плевен е нищожно, защото е постановено от некомпетентен състав и вън от правораздавателните права на този съд и състав. Първоинстанционният съд, в съответствие с разпоредбата на чл. 164 АПК е разгледал спора в състав от един съдия. Съгласно чл. 128, ал. 1, т. 8 АПК, в относимата му редакция, на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за обявяване на нищожност, обезсилване или отмяна на решения, постановени от административните съдилища. Чл. 132, ал. 2 АПК посочва делата подсъдни на ВАС. Сред тях не са исковете по чл. 128, ал. 1, т. 8. Тези искове като първа инстанция са подсъдни на административните съдилища, а не на ВАС. С оглед предмета на спора по административно дело № 789/2017 г. по описа на АС - Плевен, не е имало основания за обсъждане на доказателствата цитирани в Допълнение към частната жалба наречена "Добавка към файл озаглавен KG_4 G-s-y-R_41-18 g. 789", поради което изложените доводи в това допълнение са неоснователни. Съдът е обсъдил относимите към предмета на спора доказателства, въз основа на тях е изградил фактическите си установявания и правните си изводи. С оглед изхода на спора правилно АС Плевен е осъдил Божинов, като загубила спора страна, да заплати разноски на ответника в производството, който е представляван от юрисконсулт. С оглед чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 144 АПК и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на ВАС по т. д. № 5/2009 г. се дължи присъждането на юрисконсултско възнаграждение. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК. По отношение на частна жалба вх. рег. № 445/25.01.2018 г. по описа на АС – Плевен, уточнена с допълнение към частната жалба вх. рег. № 2709/13.02.2018 г. по описа на ВАС. Жалбата е процесуално недопустима. При провеждане на съдебното заседание на 17.01.2018 г., видно от протокола от съдебното заседание, съдът е постановил осем протоколни определения. Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 1 и т. 2 АПК на обжалване с частна жалба подлежат определенията и разпорежданията: 1. които преграждат по-нататъшното развитие на производството; 2. в случаите, изрично посочени в закона. Обжалваните протоколни определения от 17.01.2018 г. не попадат в нито една от хипотезите визирани в чл. 229, ал. 1 АПК, поради което жалбата е недопустима и на основание чл. 215, т. 4, вр. чл. 230 и чл. 236 АПК следва да се остави без разглеждане. По отношение на частна жалба вх. рег. № 735/13.02.2018 г. по описа на АС – Плевен от К. Божинов срещу разпореждане № 408/25.01.2018 г. постановено по административно дело № 789/2017 г. по описа на АС – Плевен. С Разпореждане № 408/25.01.2018 г. АС - Плевен е указал на жалбоподателя Божинов, в 7 – дневен срок от съобщението да посочи срещу кой съдебен акт по адм. дело № 789/2017 г. е подадена частната жалба и в какво се състои неговата незаконосъобразност. Указанието е дадено във връзка с частна жалба вх. рег. № 445/25.01.2018 г. по описа на АС – Плевен. Жалбата е процесуално недопустима, тъй като разпореждането не попада в обхвата на разпоредбата на чл. 229, ал. 1 АПК. На основание чл. 215, т. 4, вр. чл. 230 и чл. 236 АПК частната жалба следва да се остави без разглеждане. С оглед изхода на спора не са налице основания за присъждане на разноски на касатора. Ответникът не претендира разноски, поради което такива не му се присъждат.