Решение № 9630 от 31.10.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. Бъчваров, чрез пълномощник адв. Т. Станоева - Шиварова, против решение 1957 от 09.12.2021 г., постановено по адм. дело 1606/2021 г. по описа на Административен съд Бургас (АС - Бургас), с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед 8121К-7138/07.06.2021 г., издадена от министъра на вътрешните работи. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на решението на първоинстанционния съд, като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост / касационни основания по чл. 209 АПК /. Твърди се, че съдът неправилно е установил фактическата обстановка по спора и е извел незаконосъобразни правни изводи, като не е обсъдил всички необходими доказателства, респективно се е произнесъл при непълнота на доказателствения материал. Касаторът сочи, че при наличие на деяние, което едновременно е престъпление и дисциплинарно нарушение, дисциплинарната отговорност винаги може да бъде само и единствено функция на наказателната отговорност, като с оглед същото при издаването на заповедта министърът е нарушил презумпцията за невиновност, предвид липсата на влязла в сила осъдителна присъда. Въз основа на изложеното, касаторът моли решението на АС - Бургас да бъде отменено, а касационната жалба уважена. Претендира присъждане на сторените по делото съдебни разноски. Ответникът по касация министърът на вътрешните работи, чрез юрк. Райкова, оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмени бележки. Моли касационната жалба да се отхвърли като неоснователна и обжалваното решение да се остави в сила. Прави възражение за прекомерност на претендирания от касатора адвокатски хонорар. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е направил обосновани и съобразени с материалния закон изводи, като е обсъдил относимите към спора доказателства, становищата на страните, както и приложимата материалноправна уредба, респективно постановеният и оспорен в настоящото производство съдебен акт следва да бъде оставен в законна сила при липса на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - пето отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна. С оспореното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Т. Бъчваров, срещу заповед 8121К-7138/07.06.2021 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 194, ал.2, т.1 (чл. 85 от ЗМВР) и т. 4 (т. 15,19,88,89.,91 и 93 от Етичния кодекс) и чл. 197, ал. 1, т. 6, във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от Закона за министерство на вътрешните работи на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение в МВР на длъжност - [заличен текст], считано от датата на връчване на заповедта. За да постанови този резултат, решаващият състав на АС - Бургас е приел, че заповедта е издадена от компетентен административен орган съгласно чл. 204, т. 1, вр. чл. 197, ал. 1, т. 6 ЗМВР, в изискуемата от закона форма и при спазване на разписаната в ЗМВР процедура за провеждане на дисциплинарното производство. Въз основа на представените документи, установяващи датата на извършеното от държавния служител деяние 04.12 - 05.12.2018 г., за което му е наложено наказанието, и датата, на която материалите от дисциплинарното производство са достигнали до ДНО в тяхната цялост /чл. 196, ал. 2 от ЗМВР/ 05.08.2020 г., съдът е приел, че процесуалните срокове по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР за реализиране на дисциплинарната отговорност на държавния служител са спазени. Констатирал е, че на дисциплинарно наказаното лице е предоставена възможност да се запознае с материалите по преписката, да заяви своето становище, да даде обяснения, съответно да бъде изслушан от ДНО, преди да му бъде наложено наказанието, с което е било гарантирано и осигурено правото му на защита в административното производство. Така постановеното решение е правилно. Т. Бъчваров е заемал длъжността [заличен текст]. Дисциплинарното производство е образувано със Заповед 8121К-3801/18.02..2020 г. на министъра на вътрешните работи по данни, съдържащи се в предложение УРИ 251р - 4021/28.01.2020 г. на директора на ОДМВР [населено място], за съпричастност на служителя към действия, с които са причинени телесни повреди на задържано лице. Като фактическо основание е посочено, че за времето от 23,00ч. на 04.12.2018 г. до 02,00ч. на 05.12.2018 г., в кабинет [заличен текст], Бъчваров заедно с други служители от сектор [заличен текст] е извършил физическо насилие над А. Мишев - задържано лице, като нараняванията вследствие на него са довели до физическото му увреждане - причинена [заличен текст], развила се на базата на [заличен текст] ([заличен текст] и [заличен текст]). В резултат от нанесени от Бъчваров удари с палка, пръчка и кабел, на Мишев е причинена лека телесна повреда - [заличен текст]. По случая е било образувано досъдебно производство 81/2019 г. по описа на ОСлО при ОП - [населено място], по което инспектор Т. Бъчваров бил привлечен като обвиняем за причинена средна телесна повреда - разстройство на здравето, временно опасно за живота. Прието е, че извършеното от Бъчваров представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 ЗМВР неизпълнение на разпоредбите на този закон ... (на чл. 85, ал. 1 ЗМВР) и чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР неспазване па правилата па Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерство на вътрешните работи (нарушени т. т. 15, 19, 88, 89, 91 и 93 от ЕК), за което на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронваща престижа на службата, е предвидено дисциплинарно наказание уволнение . Със заповедта е определен дисциплинарно разследващ орган (ДРО). От ДРО са изготвени Обобщена справка УРИ 251р-19275/12.06.2020 г. и Становище УРИ 251р-20048/19.06.2020 г. Направени са изводи, че не са събрани достатъчно доказателства за допуснато от инспектор Т. Бъчваров дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 4 ЗМВР и е предложено дисциплинарното производство да бъде прекратено на основание чл. 209, т. 2 ЗМВР не са събрани достатъчно доказателства за извършено дисциплинарно нарушение. С резолюция от 03.07.2020 г. министърът на вътрешните работи е изразил несъгласието си с изводите направени от ДРО. Допълнително е приложил мотиви 8121р-11382/08.07.2020 г. Със Заповед 8121К-7845/08.07.2020 г. министърът на вътрешните работи е разпоредил събирането на допълнителни доказателства, като е определил и срок за това до 15.07.2020 г., който в последствие е удължен до 31.07.2020г. От ДРО са изготвени Обобщена справка УРИ 251р-26886/31.07.2020 г. и Становище УРИ 251р-27500/05.08.2020 г. ДРО е приел, че не са събрани достатъчно доказателства, които да променят вече направения от него извод в предходните обобщена справка и становище. Променено е само основанието за прекратяване на дисциплинарното производство чл. 209, т. 1 ЗМВР деянието не е дисциплинарно нарушение. Дисциплинарно наказващият орган (ДНО) е изготвил писмени мотиви рег. 8221р-14370/24.08.2020 г. На инспектор Бъчваров е връчена покана за запознаване с мотивите на ДНО. Същият се е запознал с тях на 27.05.2021 г. При тези фактически данни, съдът правилно е формирал крайния извод за законосъобразност на оспорената заповед, като е обосновал липсата на основания по чл. 146 от АПК за нейната отмяна, включително несъответствие с целта на закона. Приел, е че в конкретния случай е спазена целта, провинилият се служител да понесе предвидената в закона дисциплинарна отговорност за своето деяние. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: В съответствие с доказателствата по делото и приложимия материален закон съдът е аргументирал верен извод за законосъобразност на процесната заповед, издадена от министъра на вътрешните работи. Правилни са доводите на състава, че оспореният пред него индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание на акта, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при точно и подробно изяснена фактическа обстановка относно времето, мястото, начина и обстоятелствата, при които е извършено неправомерното деяние, с посочване на конкретните разпоредби на закона и Етичния кодекс, които са били нарушени с него и обозначаване на точния състав на осъществено тежко дисциплинарно нарушение, обуславящо налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Описаните деяния обективират поведение, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР - т. т. 15, 19, 88, 89, 91 и 93 от Етичния кодекс. Същевременно те правилно са квалифицирани като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, тъй като е налице и квалифициращият елемент от фактическия състав уронване престижа на службата . Деянията са станали достояние на широк кръг от хора граждани, медицински лица, служители от други структури на МВР, прокурори, следователи по досъдебното производство и неограничен брой потребители на интернет, където са били публикувани снимки на причинените на А. Мишев наранявания. Използването на физическа сила над задържано лице от служители на МВР, при изпълнение на службата и функциите им, без доказано законово основание за употребата на сила и помощни средства, представлява освен неизпълнение на конкретни разпоредби на закона, също и груба проява на незачитане на нормите на професионалната етика и морал, присъщи и задължителни за изпълняваната служба. Подобно поведение е без съмнение от естество да застраши и накърни авторитета на МВР, като подкопае доверието на обществото в ефективността и законосъобразността на осъществяваната от него дейност, насочена към защита на правата и свободите на гражданите, опазване на обществения ред и противодействие на престъпността. Настоящият съдебен състав счита за неоснователно възражението на касатора, че налагането на дисциплинарно наказание за дадено деяние може да бъде извършено само след влизане в сила на осъдителна присъда по образуваното наказателно производство във връзка със същото деяние и че в настоящия случай, издавайки процесната заповед, административният орган на практика е влязъл в ролята на наказателна юрисдикция, приемайки, че е извършено престъпление, за което същевременно е наложено дисциплинарно наказание. В тази връзка следва изрично да се подчертае, че съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 3 от ЗМВР дисциплинарната отговорност на държавните служители в МВР се носи независимо от това дали деянията им, за които е ангажирана тази отговорност, могат да бъдат основание за търсене и на друг вид отговорност, в случая наказателна. В връзка с горното следва да се отбележи, че в настоящия случай, Т. Бъчваров е дисциплинарно уволнен като служител в МВР не заради това, че с деянието си е извършил престъпление по смисъла на Наказателния кодекс (НК), а за това, че обективираните от него действия съставляват нарушения на конкретни служебни задължения (чл. 85, ал. 1 от ЗМВР) и признати от закона етични норми, регулиращи поведението на служителите в МВР (т.т. 15, 19, 88, 89, 91 и 93 от Етичния кодекс, вр. с чл. 150, ал. 2 от ЗМВР). ДНО не е обвързан от развитието и изхода на наказателното производство срещу същото лице. Не е необходимо едно деяние да осъществява състав на престъпление по смисъла на НК, за да може същото да бъде квалифицирано и като дисциплинарно нарушение. Да се приеме противното, би означавало дисциплинарно наказание уволнение да може да бъде налагано единствено в хипотезата на чл. 203, ал. 1, т. 1, предл. първо от ЗМВР при влязла в сила осъдителна присъда за умишлено престъпление от общ характер, което с оглед текста на чл. 203 и останалите разпоредби на ЗМВР, би противоречало на буквата и духа на закона. Не такава е законодателната воля. Дисциплинарна отговорност се носи независимо от възможността за налагане на друг вид отговорност. Това е така дори в случаите, когато фактическо основание за ангажиране на повече от един вид отговорност е едно и също деяние, една и съща съвкупност от факти и обстоятелства. Последните подлежат на самостоятелно разследване, проучване, установяване и доказване от компетентните органи в рамките на съответното производство, при условията и по реда, предвидени в специалния закон, регламентиращ това производство (НПК, ЗАНН, ЗМВР). Оказаното физическо насилие над задържаното лице А. Мишев от страна на Бъчваров за периода от 23,00ч. на 04.12.2018 г. до 02,00ч. на 05.12.2018 г., се установява след анализ на всички факти и обстоятелства по случая, събрани и преценени в тяхната съвкупност и взаимовръзка от органите на дисциплинарното производство. Въз основа на тях е изведен логичният и обоснован извод, необорен от жалбоподателя, че причинените на А. Мишев телесни травми, освидетелствани по съответния ред и с надлежната медицинска документация, са получени по време на посочените по-горе действия, извършени от служители на МВР, един от които е настоящият касатор Т. Бъчваров, както и по описания в материалите от дисциплинарната преписка начин посредством нанасянето на удари с палка, пръчка и кабел. Правилно първоинстанционният съд е кредитирал констатациите на административния орган за това, че събраните в дисциплинарното производство писмени и гласни доказателства са достатъчни, за да се приемат за достоверни, последователни и обективни показанията/обясненията, дадени от потърпевшото лице относно упражненото върху него физическо насилие. Всички представени доказателства са обсъдени подробно от ДРО и ДНО, поотделно и в тяхната съвкупност, и обосновано въз основа на тях министърът на вътрешните работи е приел, че посочените в заповедта обстоятелства налагат извод за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя Т. Бъчваров. В тази връзка касационното оплакване, че административният орган е допуснал неясноти в приетата за установена фактическа обстановка относно извършеното от жалбоподателя довело до констатираните телесни повреди на А. Мишев, е неоснователно. Следва да се отбележи, че за ангажиране на дисциплинарната отговорност на Бъчваров в случая е достатъчно да се установи участието му въобще в действията по осъществяване на физическо насилие над задържаното лице, като ирелевантен остава въпросът какъв точно е приносът му към причинената вреда, т. е. какви конкретни удари е нанасял, какъв е бил техният интензитет и непосредствен ефект върху състоянието на А. Мишев. По отношение на възражението на касатора, че не е спазен срока по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР следва да се отбележи, че настоящият съдебен състав намира същото за неоснователно. Разпоредбата на чл. 195, ал. 2 от ЗМВР гласи, че за тежки нарушения на служебната дисциплина, дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му. Дисциплинарното нарушение е открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а нарушението е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния ДНО. В конкретния случай видно от приложените писмени доказателства към административната преписка, всички материали за извършеното дисциплинарно производство са постъпили при ДНО - министърът на вътрешните работи на 05.08.2020г. В тази връзка следва да се отбележи, че първоначално изготвената от комисията преписка е била непълна, респективно от ДНО не е било установено извършването на нарушение и съответен извършител и органът се е разпоредил за продължаване на разследването и събиране на допълнителни доказателства. Едва след постъпването им в тяхната цялост на 05.08.2020г. може да се счита за настъпването на момента, от който да тече срока по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР и от който ДНО, с оглед всички относими доказателства, е установил извършване на деянието и неговия извършител. В продължение на горното и съгласно използвания отпуск от Бъчваров в периода след посочената за установяване на нарушението дата, АС Бургас правилно е извел, че двумесечния срок по смисъла на чл. 195, ал. 2 от ЗМВР е спазен. Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви във връзка със спазването и на двугодишния такъв по смисъла на посочената разпоредба, които настоящият съдебен състав напълно споделя и не следва да преповтаря /арг. чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК/. С оглед изложеното се налага извод, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения, поради което съдебното решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Независимо от изхода на спора в полза на ответника не следва да се присъждат разноски, тъй като такива не са претендирани. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - пето отделение,