Решение № 997 от 22.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9661/2012 г.

Решение № 997 от 22.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9661/2012 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Васил Георгиев Паликаров и Маруша Георгиева Боюклиева, двамата от гр. Смолян против решение № 77 от 5.06.2012 г. по адм. дело № 27/2012 г. на Административен съд - Смолян, с което е отхвърлена жалбата на Маруша Боюклиева срещу Заповед № КД-14-21-568 от 28.11.2011 г. на началника на СГКК - Смолян за изменение в КК и КР за землището на с. Стойките в частта за нанасяне на нови обекти с идентификатор 69345.6.950, собственост на Стоян Василев Паликаров и с идентификатор 69345.6.951, собственост на Георги Василев Паликаров. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и се иска отмяната му. Ответникът началник на СГКК - Смолян писмено оспорва жалбата. Останалите ответници не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба на Васил Георгиев Паликаров за недопустима, по следните съображения: С влязло в сила поради необжалването му в законния срок определение № 55 от 16.03.2012 г. по адм. дело № 27/2012 г. на АС - Смолян и на основание чл. 158, ал. 3 АПК е прекратено производството по жалбата на Васил Паликаров срещу заповедта. Така е съдебно отречено правото му на жалба и заповедта е влязла в сила спрямо него и същият няма и право на касационна жалба срещу решението, с което се отхвърля оспорването на друга заинтересувана страна. Касационната жалба на Маруша Боюклиева е допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване съдебно решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за основателна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорената заповед за изцяло законосъобразна. Счетено е, че спорът за материално право е разрешен с влязлото в сила съдебно решение по иска с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и последвалите решения на ОСЗ-Смолян по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността към момента на одобряване на КК. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. По делото е установено, че по одобрените КК и КР за землището на с. Стойките поземлени имоти с идентификатори 69345.6.107 с площ от 765 кв. м и 693345.6.108 с площ от 1737 кв. м са вписани като собственост на Георги Василев Паликаров, въз основа на решение на ПК по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ от 2000 г. С влязло в сила съдебно решение по иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е прието за установено по отношение на н-ците на Георги Паликаров, че Стоян Паликаров е собственик към момента на образуване на ТКЗС на ливада от 1,5 дка, представляваща към настоящия момент имот с кадастрален № 69345.6.107 с площ от 765 кв. м и част от 800 кв. м от имот с кадастрален № 693345.6.108 и че неговите наследници имат право на възстановяване. С решение по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ от 29.06.2010 г. на ОСЗ - Смолян на н-ците на Стоян Паликаров е възстановено право на собственост в съществуващи стари реални граници на нива от 1,566 дка. По заявления на наследник на Стоян Паликаров, въз основа на съдебното решение и последвалото го решение на ОСЗ по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ, е издадена оспорената заповед, с която са нанесени нови обекти в КККР-ПИ с идентификатор 69345.6.950, собственост на Стоян Василев Паликаров, с площ от 1566 кв. м и ПИ с идентификатор 69345.6.951, собственост на Георги Василев Паликаров, с площ 936 кв. м, като са заличени ПИ със собственик Георги Паликаров. Заповедта е незаконосъобразна по следните съображения: В случая се касае за "непълноти и грешки" по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР, доколкото несъответствията в данните за недвижимите имоти (граници и собственици) спрямо действителното им състояние са съществували към датата на одобряване на КК и КР, а не са настъпили след това. Няма основания за "актуализация на кадастралните данни" по реда на чл. 57 от Наредба № 3/2005 г. Изменението на одобрените КК и КР, когато непълнотите и грешките са свързани със спор за материално право, какъвто е разглежданият случай, се извършва след решаването му по съдебен ред - чл. 53, ал. 2 ЗКИР. Влязлото в сила съдебно решение по иска с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, последвано от решение по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ на ОСЗ - Смолян, не представляват такова решение по спора за собственост, в чието изпълнение да може да се изменят кадастралните данни без съставяне на акт за непълноти и грешки - чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3/28.04.2005 г. Като е допуснал изменението в КК и КР без подписване от всички заинтересувани лица на акт за непълноти и грешки, административният орган е постановил незаконосъобразен акт, чието оспорване неправилно е отхвърлено с обжалваното решение. Последното следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по същество за отмяна на незаконосъобразната заповед. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,