Решение № 15609 от 20.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8880/2010 г.

Решение № 15609 от 20.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8880/2010 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Габрово, против решение № 32 от 08.04.2010 г., постановено по административно дело № 17 от 2010 г. по описа на Административен съд - Габрово. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК. Претендира се отмяна на оспореното решение и присъждане на разноски за правна защита. Ответникът Маргарита Димова Мънчева от гр. Габрово чрез повереника си адв. Мънчев в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна, поради което моли същата да се остави без уважение и да се потвърди обжалваното с нея решение, като претендира и присъждане на направените деловодни разноски за производството пред Върховния административен съд. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, поради което предлага атакуваният с нея съдебен акт да бъде оставен в сила. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения преклузивен 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил по жалба на Маргарита Димова Мънчева решение № 1 от 05.01.2010 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Габрово, с което е изменено разпореждане № 14 от 19.11.2009 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО в РУ "СО" - гр. Габрово за възстановяване на неоснователно получени суми за осигурителни плащания чрез прихващане от вземания от държавното обществено осигуряване, намалявайки сумата на вземането на държавното обществено осигуряване, произтичащо от неоснователно получено от Мънчева обезщетение за безработица, от 1206.79 лева на 496 лева. За да постанови този резултат, административният съд е формулирал извод, че цитираните административни актове - разпореждане и решение, са постановени в противоречие с материалния закон и при несъответствие с целта на закона. Приел е, че: добросъвестността на жалбоподателката при получаване на обезщетението е нормативно презюмирана от чл. 114, ал. 2 от КСО, съгласно която добросъвестно получените суми по осигурителни плащания не подлежат на връщане от осигурените лица, с изключение на случаите по чл. 54е от същия кодекс, в която хипотеза попада и процесният; възстановяването на сумите по чл. 54е, ал. 1 от КСО се извършва по реда на ал. 4 с издаване на разпореждане, което подлежи на принудително изпълнение по реда на ДОПК при старите редакции на разпоредбата; след като такова разпореждане за възстановяване на сумата е издадено, влязло в сила и е било налице висящо изпълнително дело, е било недопустимо издаването на акт за прихващане. Решението е постановено при неправилно прилагане на материалния закон. По делото е установено, че Маргарита Димова Мънчева е получавала обезщетение за безработица през периода 05.07.2000 г. до 04.07.2001 г. С решение № 387 от 25.05.2004 г. на Върховния касационен съд същата е възстановена на работа, а работодателят й е изплатил обезщетение за времето, през което е била без работа - 05.07.2000 г. до 04.01.2001 г. С разпореждане № 55 от 10.01.2003 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - РУ "СО" - гр. Габрово й е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, чийто размер е определен на 161.11 лева. За дублирания период на получаване на паричното обезщетение за безработица и пенсията за осигурителен стаж и възраст е издадено разпореждане № 14 от 19.11.2009 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ - РУ "СО" - гр. Габрово. Това разпореждане е издадено на основание чл. 114, ал. 1, изр. 2 от КСО, чл. 85, ал. 1, т. 4 и чл. 88 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) и чл. 54ж, ал. 2, изр. 2 от КСО. Със същото е разпоредено прихващане на вземане на държавното обществено осигуряване, произтичащо от неоснователно получено от Мънчева обезщетение за безработица в размер на 582.72 лева главница, касаеща периода 05.07.2000 г. - 04.01.2001 г. и лихви в размер на 624.07 лева или общо 1206.79 лева, установено по основание и размер с Разпореждане № Г 1761 от 27.04.2005 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - РУ "СО" - гр. Габрово, с вземане на лицето от държавното обществено осигуряване, произтичащо от лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В Разпореждане № Г 1761 от 27.04.2005 г. не е била предвидена лихва за периода на получаване на обезщетението 07.2000 г. - 01.2001 г., до издаване на разпореждането, тъй като лицето е било добросъвестен получател и в чл. 114, ал. 2 от КСО, в редакцията му към датата на издаване на разпореждането не е било предвидено да се начислява лихвата по чл. 113 от КСО при дублиране на обезщетението и подлежащо на възстановяване. Съобщението за това разпореждане е получено от Мънчева лично на 03.05.2005 г., следователно същата е била уведомена още през месец май 2005 г. за дължимите суми, но не е изпълнила задължението си. Безспорно е установено, че на 01.12.2006 г. Мънчева е получила лично нова втора покана за доброволно изпълнение на същия дълг и след като такова изпълнение не е последвало, преписката е била изпратена на АДВ за събиране на дълга по принудителен ред. С решение № 1 от 05.01.2010 г. Директорът на ТП на НОИ - РУ "СО" - Габрово е изменил обжалваното разпореждане № 14 от 19.11.2009 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО, тъй като на 18.12.2008 г. главницата в размер на 582.72 лева е била погасена от Мънчева, поради което административният орган е намалил сумата на вземането на държавното обществено осигуряване, произтичащо от неоснователно получено от Мънчева обезщетение за безработица, от 1206.79 лева на 496 лева - задължението й за погасяване на начислената до този момент лихва: от 21.05.2005 г. до 08.12.2008 г., която възлиза на 496 лева. Съгласно чл. 54е, ал. 3 от КСО изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата за периода, за който им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране, и за периода, през който са получавали парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане. Разпоредбата е създадена с изменение и допълнение на КСО, обн. ДВ, бр. 105 от 22.12.2006 г. и е в сила от 01.01.2007 г. Систематически тя се намира след тези на чл. 54а - чл. 54д от КСО, регламентиращи съответно предпоставките за възникване на правото на парично обезщетение за безработица, размера и продължителността на същото и условията за спиране и прекратяване на изплащането му, и е озаглавена "възстановяване на добросъвестно получено парично обезщетение за безработица", т. е. правната норма урежда самостоятелна и различна от изброените хипотези, поради което прилагането й не следва да се свързва с материалноправните предпоставки по предходните текстове. Систематическото, граматическото и логическото й тълкуване, предполагат прилагането и при изплатено парично обезщетение за безработица и отпусната пенсия за ОСВ, изплащането на която по време съвпада изцяло или частично с периода на получаване на паричното обезщетение за безработица. Тези предпоставки са обективни и не са поставени в зависимост от това кога и по чия инициатива е отпусната пенсията, нито от добросъвестността или недобросъвестността на получателя на обезщетението. Този извод следва и от разпоредбата на чл. 114, ал. 2 от КСО, съгласно която е изключена възможността в случаите по чл. 54е, ал. 3 от КСО, какъвто е процесният, лицата да бъдат освободени от задължението за връщане на получено обезщетение за безработица, включително, когато то е получено добросъвестно. Неправилно е прието в проверяваното решение, че определените от административния орган лихви не се дължат и че нормата на чл. 113, ал. 1 от КСО е неприложима в случая. В разпореждане № Г 1761/27.04.2005 г. не е предвидена лихва до издаването му, защото Мънчева е била добросъвестен получател на обезщетението за процесния период. Цитираното разпореждане, в което е вписано, че след изтичане на 14-дневния срок за доброволно изпълнение върху дължимата сума се начислява лихва в размер по чл. 113 от КСО до окончателното погасяване на задължението, е връчено на адресата на 03.05.2005 г. От горното явства, че Мънчева след изтичането на посочения срок е изпаднала в забава. В това отношение следва да се отбележи, че правоотношението между лицето и административния орган не се урежда по Закона за задълженията и договорите (т. е. не е приложим чл. 86 от ЗЗД), а по Кодекса за социално осигуряване като специален закон, който в разпоредбата на чл. 113 предвижда, че неправилно извършените осигурителни разходи (в това число неоснователно получените суми) се събират с лихви, в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка за периода плюс 20 пункта. В случая Мънчева не е изпълнила доброволно в срока разпореждането за събиране на получените суми, поради което законосъобразно след изтичането му са й начислени лихви в размера по чл. 113 от КСО, защото тази лихва важи за всички вземания на държавното обществено осигуряване. В тази връзка трябва изрично да се отбележи, че в чл. 113 от КСО е използван термина "неоснователност", за разлика от употребения от законодателя в следващата разпоредба на чл. 114 - "недобросъвестност". Освен това, както основателно е посочено в касационната жалба, обсъждайки чл. 114 от КСО, първоинстанционният съд е игнорирал констатирания и от него факт, че разпореждане № 14/19.11.2009 г. е издадено и на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (в приложимата за казуса редакция). Цитираната норма урежда, че от пенсиите се правят удръжки за погасяване на дългове, произтичащи от неоснователно получени парични обезщетения за временна неработоспособност и безработица по чл. 42, ал. 2 и чл. 54е, ал. 1 и ал. 3 от КСО. Съгласно чл. 54, ал. 4 от КСО при отказ за доброволно изпълнение неоснователно получените суми подлежат на принудително изпълнение по реда на Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК), но Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж е предвидила и друга възможност - тези суми да се удържат от пенсията на лицето при спазване размерите по чл. 85, ал. 1, т. 3 от НПОС - 1/6 от месечното плащане. Както чл. 85 от НПОС, така и чл. 7, ал. 5, изр. последно от Наредбата за отпускане и изплащане на парични обезщетения за безработица предвиждат прихващане да се извършва в ограничен размер от всяко месечно плащане. След като в чл. 85, ал. 1, т. 4 във връзка с т. 3 от НПОС е създадена възможност и дълговете от добросъвестно получени обезщетения по чл. 54е, ал. 1 от КСО да се удовлетворяват по специален начин, чрез удръжка от дългосрочното осигурително плащане, не е съществувала законна пречка това да се извърши, още повече предвид уредбата в чл. 163, ал. 1 от ДОПК. Извън горното, административният орган още в деня на издаването на разпореждане № 14/19.11.2009 г. е направил искане до АДВ за прекратяване на производството по принудително изпълнение, а Агенцията за държавни вземания по силата на императивната разпоредба на чл. 225, ал. 1, т. 6 от ДОПК задължително прекратява принудителното изпълнение. Несъобразяването на това от първоинстанционния съд е довело до неправилния извод, че издаване на акт за прихващане е недопустимо поради висящо изпълнително производство. Предвид изложеното административният орган е постановил законосъобразно решение, като е начислил 496 лева лихва, касаеща периода 21.05.2005 г. до 08.12.2008 г. (когато Мънчева е извършила превод на сумата от 582.72 лева), и е съобразил относимите материалноправни разпоредби. Като е приел друго и е отменил оспореното пред него решение, Габровският административен съд е постановил противоречащо на материалния закон решение. Налице е отменително основание на чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК, поради което неправилният съдебен акт трябва да се отмени, и доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго, с което се отхвърли оспорването срещу решение № 1 от 05.01.2010 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Габрово. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,