Решение № 13052 от 3.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 352/2019 г.

Решение № 13052 от 3.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 352/2019 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Анри 64-А. Кехайов" против решение № 2363 от 13.11.2018 г., постановено по адм. д. № 2256/2018 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По същество излага съображения за незаконосъобразност на административния акт, който е оспорен пред първоинстанционния съд. Твърди, че искането му е направен в срока по чл. 78, ал. 2 от Закона за водите и че при подаването му е бил добросъвестен, като всички изискуеми документи за удължаване на срока на неговото разрешително са били приложени към административната преписка преди последвалите изменение в Закона за водите. Моли за отмяна на обжалваното решение и отмяна на оспорения административен акт. Претендира разноски Ответникът - директорът на Басейнова дирекция Източнобеломорски район /БДИБР/ с център Пловдив чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Производството е второ по ред касационно, след като с Решение № 9656 от 13.07.2018 г. на Върховния административен съд по адм. дело № 11286/2016 г. е отменено Решение № 1126 от 3.06.2016 г., постановено по адм. д. № 606 по описа на Административен съд - Пловдив за 2016 г. и делото е върнато за ново разглеждане. С обжалваното съдебно решение АС - Пловдив е отхвърлил като неоснователна жалбата на ЕТ "Анри 64-А. Кехайов" [населено място] срещу решение № РР-2696 от 26.11.2015 г. на директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", с което е отказано продължаване на срока на действие на разрешително № 300374 от 15.06.2004 г., продължено с решение № 676 от 12.06.2009 г. Административният съд е приел, че обжалваното решение е постановено от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, спазени са приложимите материалноправни разпоредби и актът е в съответствие с целта на закона, поради което е законосъобразен. Съдът е установил от фактическа страна, че на касатора е издадено разрешително за ползване на воден обект № 300374 от 15.06.2004 г., с цел: "изземване до 4600 м3 баластра годишно от динамичните запаси" на река Неделинска, в землището на с. Пресека, община Кирково, област Кърджали. С решение № 676 от 12.06.2009 г. на директора на Басейнова дирекция за управление на водите "Източнобеломорски район" е продължен срокът на действие на разрешителното за 5 години, считано от 15.06.2009 г. Преди изтичане на срока, титулярят е подал заявление вх. № ПВО-01-40/5.12.2013 г. в БД ИБР за продължаване срока на разрешителното. С оспореното решение № РР-2696 от 26.11.2015 г. е отказано продължаване срока на разрешителното, тъй като към момента на произнасяне съгласно § 63 ПЗР ЗИД ЗВ (обн., ДВ, бр. 58/2015 г.) е установена императивна забрана за продължаването на срока на разрешителните за ползване на воден обект за изземване на наносни отложения. В първоинстанционното производство е прието заключение на съдебно–техническа експертиза, от което е установено, че процесният воден обект няма характер на водохранилище, тъй като не представлява изкуствено създаден обем (завирен обем) на земната повърхност, посредством водоподпорни (водоподприщващи) съоръжения, а изземването на баластра от динамичните запаси попада в хипотезата на наносни отложения. При тази фактическа обстановка, по която не се спори, Административен съд Пловдив е приел, че нормата на § 63 ПЗР ЗИД ЗВ (обн., ДВ, бр. 58 от 31.07.2015 г.) има процесуален характер и преурежда процедурата по продължаване срока на издадените разрешителни за ползване на воден обект, като изключва приложимостта й по отношение на тези за изземване на наносни отложения. Съдът е посочил, че административният орган е бил длъжен към момента на произнасянето си да съобрази настъпилите законодателни промени. Прието е, че с административния акт не са засегнати права на адресата в степен по-голяма от необходимото за изпълнение на законово установения режим на управлението на водите на територията на Република България. По тези основни съображения, подробно развити в съдебното решение, оспорването е отхвърлено. Решението е правилно. Постановено е при изяснена фактическа обстановка, като въз основа на събраните доказателства, в съответствие с указанията в отменителното решение на ВАС, съдът е извършил нова преценка на фактите, която е обоснована и вярна и въз основа на това правилно е приложил материалния закон. Правилно съдът е приел, че, макар искането за продължаване срока на действие на издаденото разрешително да е подадено в срока по чл. 78, ал. 1 от Закона за водите, не са налице предпоставки за продължаване на неговия срок. Съгласно § 63 ПЗР ЗИД ЗВ (обн., ДВ, бр. 58 от 31.07.2015 г.) разрешителните за ползване на воден обект за изземване на наносни отложения, с изключение на тези за река Дунав и водохранилищата, издадени до влизането в сила на този закон, запазват своята валидност и се прекратяват след изтичането на срока, за който са издадени, като не се прилага чл. 78, ал. 2 от същия закон. Последният текст касае възможността за продължаване срока на разрешителното, тоест с изменението на закона тази възможност става неприложима за издадените до момента разрешителни. Тази законодателна промяна е свързана с предвиденото в чл. 140, ал. 3 във вр. ал. 5 от ЗВ изискване дейностите по почистване на речните легла от наносни отложения за осигуряване нормалната им проводимост да се планират и организират от областните администрации, като областният управител избира изпълнител чрез обществена поръчка по реда на Закона за обществените поръчки. В тази връзка с чл. 57, ал. 3 от ЗВ е предвидено, че разрешителните за ползване на воден обект за изземване на наносни отложения се издават за срок не по-дълъг от срока на действащия към датата на издаване на разрешителното план за управление на речния басейн, а в случаите по чл. 140 от закона разрешителното се издава на лицето, избрано за изпълнител на тези дейности, за срока на изпълнение на договора, сключен между него и областния управител. Както административният орган, така и първоинстанционният съд правилно са приложили цитираните правни норми, като са приели, че срокът на процесното разрешително не подлежи на продължаване, тъй като е налице законова забрана за това. Всички доводи на касатора, изложени в жалбата до първоинстанционния съд, са били подробно обсъдени от последния, като касационната инстанция споделя изложените в обжалваното съдебно решение мотиви. Вярно е, че искането за удължаване на срока на разрешителното е било своевременно направено, както и че административният орган не се е произнесъл в предвидените от процесуалния закон инструктивни срокове. Правилно съдът е приел, че при действащото законодателство това обаче не представлява съществено нарушение и не води до незаконосъобразност на административния акт, тъй като административният орган е длъжен да прилага действащите към момента на издаване на акта закони, което задължение е спазено и в случая. По горните съображения касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора, на администрацията се дължи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100 лв, на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - III отделение,