Решение № 8516 от 9.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4589/2015 г.

Решение № 8516 от 9.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4589/2015 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. АПК, образувано по касационна жалба на Христо Маринов Григоров, действащ като ЕТ"Христо М Григоров", гр. Разград срещу решение № 322 от 19.02.2015 г. по адм. д. № 3122/2014 г. на Административен съд-Варна, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № 171401229/6.06.2014 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна, потвърден с решение № 450/27.08.2014 г. на Директор на Дирекция "ОДОП" гр. Варна за определени данъчни задължения за ДДС за периода 1.03.2013 г. - 14.11.2013г в размер на 6841,25 лв. и лихви от 637,84 лв. С доводи за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения се иска неговата отмяна със законните последици. Ответникът - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - Варна не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неправилност на решението и предлага спиране на производството, поради висящност на тълкувателно дело № 4/2014 г. на ОС на колегиите на ВАС. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Неоснователно е искането за спиране на производството, тъй като оспорения ревизионен акт не е обявен за нищожен, а възраженията по отношение на новата структура на ТД на НАП-Варна, включваща офис Разград не касаят компетентността на органа, а надлежното връчване на заповедта за възлагане, РД и РА, които въпроси са по същество. Освен това към настоящия момент по тълкувателно дело № 4/2014 г. на ОС на колегиите на ВАС има постановено решение - ТР № 5/22.06.2015 г. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Обжалваното решение, с което е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу ревизионен акт № 171401229/6.06.2014 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна, потвърден с решение № 450/27.08.2014 г. на Директор на Дирекция "ОДОП" гр. Варна за определени данъчни задължения за ДДС по ЗДДС за периода 01.03.2013 г. -14.11.2013г в размер на 6841,25 лв. и лихви за забава в размер на 637,84 лв., е мотивирано от правна страна с наличие на предпоставките по чл. 102, ал. 3 от ЗДДС. Прието е за безспорно установено, че ЕТ "Христо М Григоров" е реализирал облагаем оборот в размер на 51275,07 лв. към 31.01.2013 г. и на осн. чл. 96, ал. 1 от ЗДДС е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС до 14.02.2013 г., което не е направено и регистрацията е извършена служебно, по инициатива на орган по приходите - Акт за регистрация по ЗДДС, считано от 15.11.2013 г. Реализираните приходи от извършените от ЕТ облагаеми доставки за ревизирания период от 1.03.2013 г. до 14.11.2013 г., са установени по данните от отчетите от ЕКАФП, представени от ЕТ, поради което органът по приходите законосъобразно и в съответствие с материалния закон е начислил дължимия данък по реда на чл. 102, ал. 3 от ЗДДС. Изложени са подробни мотиви по възраженията за ненадлежно връчване на заповедта за възлагане, РД и РА, на пълномощник с отпаднали пълномощия и допусната техническа грешка в РА, като е прието, че не са налице твърдяните нарушения. Така постановеното решение е обосновано и законосъобразно. Оспорения РА е издаден на съответно правно основание - на чл. 102, ал. 3 от ЗДДС, и при наличие на изискуемото неизпълнение на задължението на ДЗЛ за подаване на декларация за регистрация по ЗДДС, което обстоятелство е основание за упражняване на правомощието на органа по приходите по чл. 102, ал. 1 от ЗДДС да разпореди регистрация. Безспорно е по делото обстоятелството, че е издаден Акт за регистрация по ЗДДС, надлежно връчен на ЕТ на 15.11.2013 г., т.е. регистрацията е от тази дата. Доводите по касационната жалба за наличие, респ. липса на предпоставките за задължителна регистрация на касатора по чл. 96, ал. 1 ЗДДС са ирелевантни в настоящето производство, именно, поради наличието на надлежна регистрация с акта за регистрация по ЗДДС - чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Дължимостта на ДДС произтича от нормата на чл. 103, ал. 4 ЗДДС, както правилно е приел административният съд, а размера се определя по правилата на чл. 102, ал. 3 от ЗДДС, които са спазени при издаване на РА. Не се спори по обстоятелството, че ЕТ е извършил облагаеми доставки по смисъла на чл. 12 от ЗДДС- търговия в стопанисвания търговски обект Бърза закуска "Вълчи блян", и е ДЗР за извършваната икономическа дейност по чл. 3, ал. 1 от ЗДДС, а размера на задължението е определен по представени от него месечните отчети /вкл. фискални бонове/ от ЕКАФП за ревизирания период, които удостоверяват извършените продажби, съгласно изискванията на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Неоснователни са доводите за връчване на книжата в ревизионното производство на ненадлежно упълномощеното лице Дария Недкова, тъй като от 1.01.2010 г. офис Разград е в структурата на ТД на НАП-Варна. В този смисъл е приетото в ТР № 5/22.06.2015 г. по тълкувателно дело № 4/2014 г. на ОС на колегиите на ВАС. Не е налице и твърдяното съществено процесуално нарушение, тъй като изисканото от съда доказателство за оправомощаване на органа по приходите е задължителна част от преписката, за комплектоването на която в цялост съдът следи служебно. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да се остави в сила, като постановено при липсата на отменителни основание по чл. 209 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение