Решение № 7054 от 27.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11869/2013 г.

Решение № 7054 от 27.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11869/2013 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 27, ал. 4 ЗАДС, чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Директора на Агенция "Митници" моли да бъде отменено решение № 5238/26.07.2012 г. по адм. д. № 6578/2012 г. на АССГ, с което е отменено решение № АБ47/0013/29.02.2012 г. на началник Митница Свищов, потвърдено с решение № 245/10.05.2012 г. на Директора на Агенция "Митници" и е върната преписката на началника на Митница Свищов за издаване на ново решение по искането на "Балканфарма-Троян" АД вх. № АБ47 - 0013/03.05.2011 г. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли касационната жалба да бъде уважена и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Балканфарма-Троян" АД по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. Съдът е отменил решение № АБ47/0013/29.02.2012 г. на началник Митница Свищов, потвърдено с решение № 245/10.05.2012 г. на Директора на Агенция "Митници", с което е отказано възстановяване на акциз на "Балканфарма-Троян"АД за периода м. 1 - 12.2006 г. на акциз 102 450,75 лв за 28 834,37л спирт на основание чл. 22, ал. 3, т. 2 ЗАДС за периода след 1.06.2006 г. и на основание § 2 ЗА (отм.) за периода до 1.06.2006 г., тъй като платеният акциз е възстановен по други искания. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните и е направил обоснован и законосъобразен извод за неправилност на отказа да бъде възстановен акциз по чл. 22, ал. 3, т. 2 ЗАДС в поискания размер за 28 834,37л спирт, използвани за дезинфекция на производствените съоръжения. Съдът е обсъдил неоспорените заключения на фармацевтичната и счетоводните експертизи и обосновано е приел, че дезинфекцията на производствените съоръжения е част от производствения процес на лекарства, съдържащи алкохол, произведените лекарства са реализирани, с което са изпълнени изискванията на чл. 22, ал. 3, т. 2 ЗАДС за възстановяване на акциза. Вещото лице счетоводител е дало заключение, че според представените формуляри, протоколи и дневници за дейността по дезинфекция на съоръженията използвания етанол в тази дейност през периода е 28 883,14л - повече от посочените в искането за възстановяване на акциз 28 834,37л спирт. Предвид изискванията на чл. 6, ал. 1 от Наредба № 12/26.03.2001 г. за утвърждаване на добрата производствена практика (отм.), действала през периода законосъобразен е изводът на съда, че почистването е задължителна част от процеса за производство на лекарства. Влагането на 28 883,14л спирт в дезинфекцията на съоръженията за производство е установено от приложените формуляри за изготвяне на дезинфекционен разтвор етанол 70%, съставени за отделните производствени участъци и в дневниците, в които е описано вложеното количество разтвор, извършената дезинфекция и контрола по осъществяването й. Съдът е обсъдил чл. 8 ППЗАДС, в който са изброени документите, които следва да се представят към искането за възстановяване на акциз и правилно е приел, че формулярите, стандартните дезинфекционни процедури за изготвяне на дезинфекционни разтвори и дневниците установяват влагането на етанола в почистването на съоръженията за производство на лекарства. Вещото лице счетоводител установя, че акцизът за етанола по процесните фактури не е възстановен по другите подадени от дружеството искания за периода. Неоснователни са доводите на касатора за допуснати процесуални нарушения от съда при разглеждане и решаване на делото. Неоснователен е доводът, че не са представени счетоводни документи за изписване на етанола и влагането му в производството. В заключението на счетоводната експертиза на л. 222 от делото са описани реквизитите на дневниците, включващи дата, работна смяна, количество на използвания дезинфектант, вид - 70% етанол, описание на почистването, начало на дезинфекцията, продължителност, име и подпис на извършител, име и подпис на проверил от отдел "Осигуряване на качеството", които в достатъчна степен описват процеса на дезинфекцията и установяват влагането на посоченото в дневника количество етанол в процеса на дезинфекцията. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на дружеството за присъждане на разноски за касационната инстанция е основателно за 2000 лв, тъй като съдът в нарушение на § 2а от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията, действала при постановяване на решението и на чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС е включил в разноските заплатения данък върху добавената стойност от 500 лв. Новата редакция на § 2а от наредбата от ДВ, бр. 28/28.03.2014 г. не може да отмени механизма на данъка върху добавената стойност и правото на дружеството по чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС да приспадне данъчен кредит в размер на заплатения данък върху добавената стойност за адвокатските услуги. Касаторът следва да заплати на дружеството разноски за касационната инстанция в размер 2000 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, I отделение,