Решение № 274 от 11.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13026/2014 г.

Решение № 274 от 11.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13026/2014 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Мария Янева Попова, подадена чрез пълномощник адв. Рафаилов против решение № 4178/23.06.2014 г., постановено от Административния съд София-град по адм. д. № 11564/2013 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Мария Попова срещу Уведомително писмо (УП) изх. № 02-200-6500/8920 от 21.09.2013 г. на ВРИД изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) за кампания 2012 г. и жалбоподателката е осъдена да заплати на фонда разноски по делото в размер на 600 лева. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението и се иска отмяната му. Наведени са всичките касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. При условията на евентуалност се иска след отмяна на решението, ВАС да върне преписката на административния орган или на административния съд за ново разглеждане на делото. Претендират се разноски. Ответникът - изпълнителният директор на ДФЗ чрез пълномощника си по делото юрк. Николова оспорва жалбата по съображения в писмена молба от 17.09.2015 г. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна по спора в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. По основателността й приема следното: Административният съд като краен резултат е отхвърлил жалбата срещу УП, приемайки, че по-голямата част от фактическите констатации в него се доказват от основното и допълнително заключение на съдебно-техническата експертизи. Съдът е приел, че с оглед установения с писмото краен резултат, административният орган е приложил правилно материалния закон. Съдът е отхвърлил възражението на жалбоподателката, че е правила опити, които по причина на ответника са се оказали неуспешни, да оттегли заявлението си по отношение на един от заявените парцели. По делото е установено, че за 2012 г. жалбоподателката е кандидатствала за подпомагане по СЕПП с 21 броя парцели с обща площ 65,28 ха и по НР1 с 16 броя парцели с обща площ от 41,89 ха. Установено е, че за част от парцелите е установено неразрешено в полза на жалбоподателката застъпване, което е в размер на 12 ха, като за части от два от 21 заявените парцели е установена и недопустимост на подпомагането, тъй като съответните части от парцелите не са били обработени към момента на извършване на проверката на място. При тези констатации е установена разлика между декларираната и установената площ по СЕПП в размер на 19,78 ха въз основа на която е изчислен 43,47% наддеклариране съобразно чл. 58 от Регламент № 1122/09 г. и е санкционирана цялата установена площ. По НР1 е установена разлика в размер на 11,73 ха, която е изчислена на 38,89 % наддекларирана площ, поради което е санкционирана цялата установена площ по тази мярка. В хода на съдебното обжалване, съдът е допуснал изслушването на съдебно-техническа експертиза, по която са дадени основно и допълнително заключение. Съдът е кредитирал изцяло основното заключение на експерта, приемайки, че административният орган е процедирал незаконосъобразно едниствено в частта относно определянето на застъпването за парцел № 36779-1163-3-1. По отношение на този БЗС съдът е приел, че от представените от Сдружение "Кремски животновъди" документи, не може да се установи, кой е имотът, предоставен на сдружението, поради което е формирал извод, че сдружението не е представило документ по смисъла на чл. 2а, ал. 2, т. 7 от Наредба № 5/27.02.2009 г. и е приел, че площта, определена като застъпена за този БЗС в размер на 4,01 ха, следва да се редуцира до 0,01 ха. в съответствие със заключението на вещото лице. Съдът е формирал извод, че няма кадастрални имоти, които са потвърдени от жалбоподателя и за които последният да е представил документи за правно основание за ползване, и застъпванията по същите да не са му били признати за подпомагане. Съдът е приел, че е спазена процедурата по чл. 17, ал. 6 от Наредбата. Съдът е формирал извод също така, че не са оборени констатациите по представения контролен лист за извършената проверка на място. Като неотносимо е определено от съда допълнителното заключение за определянето на процента наддекларирани площи, засети с различни групи култури. По този въпрос съдът е тълкувал чл. 56 от Регламент 1122/09, като е приел, че под "група култури" следва да се разбира отделната схема за плащане, а не отделен вид земеделски култури. Съдът е посочил, че СЕПП е една група култури, Националните доплащания за площ е втора група. Съдът е тълкувал и разпоредбата на чл. 14 от Наредба № 5/09 г. регламентираща процесуалните и материалноправни предпоставки за оттегляне на цялото и част от подаденото заявление. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът е приел, че до датата на уведомяването на кандидата за установените застъпвания, последният не е подал заявление за оттегляне на БЗС № 67338-3273-15-8. Съдът е посочил, че от представената съдебна бележка от ОД на ДФЗ Сливен от 29.10.2012 г. жалбоподателка е желаела оттегляне на заявлението именно в частта относно посоченото БЗС. От друга страна, съдът е посочил, че оттеглянето става писмено и не е свързано с функционирането на ИСАК. Съдът е допълнил, че дори системата да не е работила и да е трябвало да се генерира заявление от нея, жалбоподателката е можела да подаде молба в свободен текст по пощата, така както е направила с молба до ИД на ДФЗ от 05.10.2012 г., която обаче е след уведомяването на кандидата за установеното застъпване. Съдът е приел, че крайният резултат на УП не се променя, въпреки че общият размер на недопустимите за подпомагане по СЕПП площи е по-малък от установения от административния орган, но въпреки това е 31,88% наддекларирана площ, поради което санкционираната площ е равна на установената в съответствие с чл. 58 от Регламент 1122/09 г. Съдът е възприел изцяло констатациите на органа относно определената и санкционирана площ по НР1. Съдът е преценил като неоснователно възражението на жалбоподателя за немотивираност на акта. Настоящият съдебен състав, въпреки че възприема по-голяма част от формираните изводи от административния съд преценява решението като неправилно по следните съображения: Неправилен е формираният извод от съда че няма кадастрални имоти, които са потвърдени от жалбоподателя и за които последният да е представил документи за правно основание за ползване и застъпванията по същите да не са му били признати за подпомагане. Установено е от основното заключение на вещото лице, че за БЗС № 04039-132-3-4, намиращ се в с. Биково за който е установено застъпване, са представени документи за ползването му, както от жалбоподателката, така и от "Стоил Минов " ЕООД. Жалбоподателката основава ползването си на договор от 27.05.2012 г., прилежен на лист 72 от делото, а дружеството също основава ползването си на договор за наем с физическото лице - Стоил Димитров Минков. Според констатацията на вещото лице застъпването е останало неразрешено и за двете лица. По отношение на застъпването на този БЗС, съдът не е изложил самостоятелни мотиви, от които да става ясно, че са преценени всички относими доказателства по делото. Видно от графичния материал ( карта на БЗС, лист 48 от делото пред административния съд) към заявлението за подпомагане на жалбоподателката е, че БЗС № 04039-132-3-4 е затревена площ (мери и пасища). Жалбоподателката е представила като основание за ползването на този БЗС, договор за отдаване под наем на земеделска земя, сключен с наемодател-Янка Георгиева Попова Видно от съдържанието му е, че предоставените поземлени имоти в землище с. Биково са идентифицирани с № 033001 и № 033044. В преписката се съдържа и договора за наем на земеделска земя от 01.10.2011 г., представен от "Стоил Минков " ЕООД, видно от който е, че в землището на с. Биково, дружеството е наело ниви. Следователно, дружеството не е представило документ за ползването БЗС № 04039-132-3-4, за който се установи, че е пасище, мера. По отношение на въпросния БЗС, неизясненият въпрос по делото е, доколко наетите поземлени имоти от жалбоподателката, идентифицирани с № 033001 и № 033044 по договора за наем, включват въпросният БЗС. Изясняването на този въпрос е от значение за разрешаване на застъпването в полза на жалбоподателката. По отношение на БЗС № 67338-3273-15-8, за който е установено застъпване с "Агроуслуги-54 " ЕООД спорният въпрос е, дали жалбоподателката е имала обективната възможност да оттегли заявлението си по отношение на този БЗС преди уведомяването й за застъпването му. Твърдението на жалбоподателката е, че на 16.06.2012 г. е посетила ОД на ДФЗ - Сливен с подготвена молба за внасяне на корекции в заявлението й, която е останала безрезултатна, тъй като служителите на дирекцията са и обяснили, че системата е затворена за корекции. Установено е, че жалбоподателката е подала на 5.10.2012 г. молба за оттегляне на заявлението си по отношение на имота, попадащ в имот с № 077036. От допълнителното заключение на вещото лице се установява, че кадастрален имот 67338-077-036 попада в заявения от жалбоподателката БЗС 67338-3273-15-8. Следователно молбата на жалбоподателката от 05.10.12 г. е за оттегляне на заявлението й за подпомагане в частта относно БЗС 67338-3273-15-8. Установено е, че тази молба е подадена след като жалбоподателката е била уведомена за застъпването на имотите и тя е адресирана до министъра на земеделието, с копие до ДФЗ. От значение за спора е, дали жалбоподателката е могла да подаде писмено искане за промяна на заявлението й в тази част през периода преди уведомяването й за застъпванията. За изясняването на този въпрос е необходимо да се установи, какви са били причините за нефункционирането на секция "Оттегляния (частични и пълни)", модул. "Директни плащания" ИСАК, в който смисъл е служебна бележка от 29.10.2012 г. (лист 134 от делото), издадена от директор на ОД на ДФЗ - Сливен и какъв е периода на нефункционирането на въпросната секция. Не може да се сподели извода на първоинстанционния съд, че жалбоподателката е могла своевременно да подаде молба в свободен текст по пощата, в която да изложи проблема. Посоченото от съда е само едно възможно поведение на заинтересованото лице в подобна ситуация. В конкретния случай, жалбоподателката е избрала да следва друго възможно поведение - чрез опити на място в ОД на ДФЗ - Сливен, да подаде молба. Поради това, в случай, че се установи нефункционирането на секция "оттегляния (частични и пълни)", модул. "Директни плащания" ИСАК за периода, в който жалбоподателката е следвало да подаде искането си за промяна на заявлението, то избора й на едно от възможните поведения в подобна ситуация, не следва да се санкционира с отказ да се признае искането й за промяна в заявлението й. По тези събражения, настоящият съдебен състав преценява обжалваното решение като неправилно поради неговата необоснованост, която е в резултат на допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила при преценка на доказателствата и относимите към спора обстоятелства, нуждаещи се от доказване. Решението следва да се отмени, а делото се върне на друг състав на административния съд за ново разглеждане, което да започне от фазата на събиране на доказателства по делото за изясняване на посочените релевантни за спора обостоятелства. Воден от горното и на осн . чл. 222, ал. 1, т. 1 АПК, Върховният административен съд