Решение № 14822 от 5.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11020/2017 г.

Решение № 14822 от 5.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11020/2017 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", подадена против решение № 4500 от 05.07.2017 г. по адм. д. № 10839 по описа за 2016 г. на Административен съд С. - град, с което е отменена Заповед № 03-РД/2738 от 26.09.2016 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" и е изпратена преписката за ново произнасяне в съответствие с мотивите на решението, както и че е осъден фонда да заплати направените разноски в размер на 3500 лева. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на съдебният акт - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решение № 4500 от 05.07.2017 г. по адм. д. № 10839 по описа за 2016 г. на АССГ, с което е отменена Заповед № 03-РД/2738 от 26.09.2016 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", като неправилно и необосновано. Направено е искане за отхвърляне на депозираната жалба от "Агро база В." ООД като неоснователна. Претендират присъждане на сторените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. В съдебно заседание е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът - "А. В." ООД чрез процесуалния си представител адв. М. Т., САК с писмен отговор на касационната жалба, оспорва същата счита, че жалбоподателя не сочи обоснован довод и доказателства, който да подкрепят становището му за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Навежда доводи, че предявената касационна жалба се явява неоснователна и недоказана, а решението на първоинстанционният съд е правилно и законосъобразно. Счита, че заповед № 03-РД/2738/26.09.2016 г. на ДФ "Земеделие", с която е отказано финансиране на представения от дружеството проект, се явява незаконосъобразна, което налага нейната отмяна. Предвид, което моли да се постанови решение, с което да се потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно, като се остави касационната жалба без уважение като неоснователна и недоказана, ведно с всички законни последици, вкл. присъждане на направените съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Приема, че решението на административния съд е правилно, като постановено в съответствие с представените по делото доказателства и приложения материален закон. Предвид, което не се установяват релевираните касационни основания за отмяна на съдебното решение и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 4500 от 05.07.2017 г. по дело № 10839 по описа за 2016 г. на АССГ по жалба на "Агро база В." ООД е отменена Заповед № 03 - РД/2738 от 26.09.2016 г. на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" и преписката е изпратена на изпълнителния директор на Д. Ф. "Земеделие" за ново произнасяне в съответствие с мотивите на решението. ДФ"Земеделие" е осъдено да заплати на "Агро база В." ООД, ЕИК********* сумата от 3500 лева деловодни разноски. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд С. - град е приел, че решението е издадено от компетентния за това орган, в кръга на предоставените му правомощия, регламентирани в чл. 41, ал. 1, изр. 1 от Наредба № 20/27.10.2015 г. - изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" -РА се произнася със заповед за пълно или частично одобрение или отказ за финансиране на заявлението за подпомагане. Разпоредбата на чл. 38, ал. 1 същото предвижда че изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" -Разплащателна агенция, издава заповед за пълен и частичен отказ за финансиране. Първоинстанционния съд е приел, че решението е издадено в предвидената от закона писмена форма, с което е спазено изискването на чл. 59 АПК, но от формална страна решението съдържа правните и фактически основания за издаването му, но намира, че е незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалния закон и административнопроизводствените правила. За изясняване на релевантните по делото факти от съда са допуснати и изслушани: съдебно-технически експертиза /СТЕ/, ведно с допълнение към заключението /изготвена от вещо лице инж. А. Д./, както и тройна съдебно-техническа експертиза /Изготвена от вещите лица инж. А. Д., доц. Б. Б. и гл. ас. д-р Д. Х./. Първоинстанционния съд е приел, че единичната и тройната съдебно-техническа експертиза дават еднакви отговори на постановените от страните въпроси, като тройната съдебно - техническа експертиза дава по обстоен отговор на въпрос поставен от ответника относно възможно ли е производството на брашно от сладка царевица съгласно описаните характеристики в приложения към проекта технологичен проект. Тройната СТЕ е приета без оспорване от страните. Съдът е кредитирал СТЕ, като е приел, че същите са обосновани и компетентни. Въз основа това първоинстанционният съд е приел, че технологията в проекта, представен към заявлението за финансиране, отговаря на този вид производство. Установило се е, че БДС 1875-1972 г. не е задължителен и на практика при наличието на нови сортове царевица е неприложим. Показателите, на които трябва да отговаря продукта ще зависят от изискванията на пазара. Технологичния проект е за продукта едро смляно брашно от царевица и няма изисквания продукта да отговаря на конкретни показатели. В хода на съдебното производство се е установило и, че това което е заложено по проект може да бъде постигнато с наличното оборудване, без да е необходимо дооборудване. Оттук първостепенният съд е извел заключение, че в процесния случай не са налице основания за отказ от по-нататъшна обработка на заявлението за подпомагане, както е приел административния орган. Настоящият съдебен състав на ВАС, четвърто отделение приема, че първоинстанционния съд правилно е кредитирал изготвените и неоспорените от страните заключения по извършените съдебно-техническа експертиза и тройна съдебно-техническа експертиза. Със същите вещите лица са извършили подробно изследване на представения към заявлението технологичен проект, във връзка с което се е установило, че технологията в проекта, представен към заявлението за финансиране, отговаря на вида производство. Установило се е, че БДС 1875-1972 г. не е задължителен и на практика при наличието на нови сортове царевица е неприложим. Показателите, на които трябва да отговаря продукта ще зависят от изискванията на пазара. Технологичния проект е за продукта едро смляно брашно от царевица и няма изисквания продукта да отговаря на конкретни показатели, както и, че това което е заложено по проект може да бъде постигнато с наличното оборудване, без да е необходимо дооборудване. При това положение не са налице основания за отказ от по-нататъшна обработка на заявлението за подпомагане, както е приел ответника. Касационният жалбоподател пред Върховния административен съд не е доказал своите твърдения нито в първоинстанционното производство, нито в касационното производство се е възползвал от предоставената съгласно чл. 219 от АПК възможност за представяне на писмени доказателства. Затова касационната жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение. Предвид на изложените обстоятелства и правни изводи настоящият съдебен състав приема, че административният съд е извършил прецизна проверка в съответствие с чл. 168, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 146 от АПК на оспорения индивидуален административен акт, поради което е постановил правилно, валидно и допустимо решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора искането на процесуалния представител изпълнителния директор на Д. Ф. "Земеделие" за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. При този изход на спора на ответника "Агро база В." ООД представлявана от процесуалния си представител не следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като видно от приложения Договор за правна защита и съдействие от 13.11.2017 г. възлизащи на 2000 лева - договорена, не е в съответствие с т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на Общото събрание на гражданската и търговската колегия (ОСГТК) на Върховния касационен съд (ВКС), според което "съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка" - в конкретния случай не е извършено отбелязване на начина на плащане, следователно не е доказано същото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,