Решение № 6412 от 2.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12401/2014 г.

Решение № 6412 от 2.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12401/2014 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на внд началника на отдел "Пътна полиция" - СДВР, подадена чрез пълномощник, против решение № 4862 от 14.07.2014 г., постановено по адм. д. № 2745/2014 г. по описа на Административен съд София-град, с което е прогласена нищожността на издадената от касатора заповед № А353/15.01.2014 г. за прилагане на принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от шест месеца", на основание чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, по отношение на Здравко Асенов Очков от гр. София. Касаторът развива съображения за неправилност на съдебния акт и твърди, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия, делегирани по закон. В подкрепа на твърденията си е представил и удостоверение № Я39136/12.06.2014 г. на началник-отдел "Човешки ресурси"-СДВР за длъжността на лицето, издало атакувания административен акт. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, при което жалбата на Здравко Очков бъде отхвърлена като неоснователна. Ответникът Здравко Асенов Очков оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: С оспорената пред първоинстанционния съд заповед № А353/15.01.2014 г. на внд началник-отдел "Пътна полиция" при СДВР е приложена принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от шест месеца", на основание чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, по отношение на Здравко Асенов Очков, въз основа на констатациите, посочени в АУАН № 272515/13.01.2014 г. - на 13.01.2014 г. жалбоподателят Очков е управлявал лек автомобил на бул. "В. Левски" в гр. София след употреба на алкохол. Проверяващият орган е констатирал, че лицето лъха на алкохол, залита и говори несвързано. Водачът е отказал да бъде изпробван с техническо средство за съдържание на алкохол в кръвта. Издаден му е талон за медицинско изследване, но кръвна проба не е взета. В хода на съдебното производство констатациите по акта не са оборени от жалбоподателя. В изпълнение на задължението си по чл. 168, ал. 1 АПК съдът е дал указания на административния орган да представи доказателства, че Иво Георгиев Писанов е заемал длъжността внд началник-отдел "Пътна полиция" при СДВР към момента на издаване на оспорената заповед. До приключване на първоинстанционното производство доказателства в тази насока не са представени. Съдът е заключил, че оспореният административен акт е издаден от некомпетентен орган и е прогласил неговата нищожност. Изложените съображения противоречат на закона. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 52а, ал. 2, т. 4 (отм., ДВ, бр. 44/2012 г.) от Закона за Министерството на вътрешните работи (отм., ДВ, бр. 53/27.06.2014 г.), която норма не е приложимо право към момента на издаване на заповедта. Според чл. 172, ал. 1 ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица. В конкретния случай министърът на вътрешните работи, в изпълнение на правомощията си по чл. 165 ЗДвП, е издал заповед № Iз-1741 от 28.08.2012 г., с която е определил структурите на МВР, които да осъществяват контрол по безопасността на движението. Една от структурите е Столичната дирекция на вътрешните работи, а органът, комуто са предоставени правомощия за прилагане на ПАМ по този закон, е директорът на СДВР. Със заповед № з-11783/17.09.2012 г. директорът на СДВР е делегирал правомощията по чл. 172, ал. 1 ЗДвП на определени длъжностни лица, между които и началникът на отдел "Пътна полиция" при СДВР, който е издал атакуваната заповед. В касационното производство е представено удостоверение № Я39136 от 12.06.2014 г. от началника на отдел "Човешки ресурси" в СДВР, съгласно което Иво Георгиев Писанов - издател на оспорената заповед, е бил внд началник-отдел "Пътна полиция"-СДВР от 20.12.2013 г. и към датата на издаване на заповедта - 15.01.2014 г. е заемал тази длъжност. Съгласно чл. 219, ал. 1 АПК за установяване на касационните основания се допускат писмени доказателства. При нормативно установената компетентност и предвид представените писмени доказателства, изводът на Административен съд София-град за липса на компетентност на издателя на акта Иво Писанов, респ. за нищожност на административния акт, е неправилен. Заповедта за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП е валидна, тъй като е издадена от компетентен орган. Първоинстанционният съд се е произнесъл бланкетно и по законосъобразността на административния акт, като е приел, че не са налице основания за неговата отмяна по чл. 146, т. 2 - т. 5 АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с техническо средство, както и когато откаже да даде кръв за медицинско изследване, се прилага принудителна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца. Необходимата материалноправна предпоставка за прилагане на мярката е установена по надлежен ред - водачът е отказал да бъде проверен за употреба на алкохол. Нарушението е констатирано със съставен акт за административно нарушение, който, съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има обвързваща доказателствена сила. Констатациите по акта не са оборени в хода на съдебното производство. Принудителната административна мярка е с превантивен характер и има за цел да осуети възможността за извършване на други подобни нарушения. ПАМ не е административно наказание. Оспорената заповед има самостоятелни правни последици, различни от административния акт, с който се установява нарушение и се налага административно наказание. С оглед преследваната цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение, в случаите по чл. 171, т. 1, б. "б ЗДвП мярката се прилага до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 6 месеца. Предвид изложеното, като е прогласил нищожността на заповед № А353/15.01.2014 г., издадена от внд началник-отдел "Пътна полиция" при СДВР, първоинстанционният съд е постановил решението си в нарушение на материалния закон, поради което като неправилно подлежи на отмяна. При изяснена фактическа обстановка касационният съдебен състав следва да постанови ново решение по съществото на спора, с което да отхвърли подадената от Здравко Асенов Очков жалба като неоснователна. Воден от горното, върховният административен съд