Решение № 13592 от 18.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14957/2012 г.

Решение № 13592 от 18.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14957/2012 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД"ОДОП") против решение № 2617/29.10.2012 г., постановено по адм. д. 3976/2011 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отменен ревизионен акт (РА) № 081101403/29.07.2011 г. на ТД на НАП гр. Варна в частта, потвърден с Решение № 664/20.10.2011 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП с който на "КСК 07" ООД гр. Варна, представлявано от Красимир Димитров Киров са начислени задължения ДДС по ЗДДС за периода 01.03.2010 г. -30.04.2010 г. в размер на 24 327.09 лв. и лихви за забава в размер на 2205,21 лв. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е недопустимо и неправилно, поради нарушение на материалния закон - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Касаторът иска да бъде отменено обжалваното решение по съображения, изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът "КСК 07" ООД чрез пълномощника си адв. Христова оспорва касационната жалба по подробни съображения в съдебно заседание. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд е приел въз основа на установеното от фактическа и правна страна от представените по делото писмени доказателства, заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза и показанията на разпитания по делото свидетел, че за ревизирания период жалбоподателят е съставил фактури за продажби на румънския контрагент SC ELMAR FRUCT INTERNATIONAL SRL на обща стойност 121 635,43 лв., която е приета от органите по приходи за данъчна основа и начислен ДДС в размер на 24 327.09 лв., поради непризнаване на извършен ВОД от жалбоподателя, като предмет на процесните фактури са доставки на масло "Millhof" и "UNT de Masa". Всички суми по процесните инвойси са платени от клиента SC ELMAR FRUCT INTERNATIONAL SRL по банков път в разплащателната сметка в евро на жалбоподателя. Също така вещото лице е дало заключение, че продажбите отразени по процесните инвойси са включени във финансовия резултат на дружеството за 2010 г. Първоинстанционният съд е приел за безспорно установено, че от показанията на разпитания по делото свидетел Веселин Станев Божков - шофьор в дружеството жалбоподател, ценени в съвкупност с представените товарителници, пътни листи, трудов договор, сключен със свидетеля и извършените от жалбоподателя счетоводни записвания, че транспортирането на стоките по фактури № 272/20.03.2010 г.; № 273/20.03.2010 г.; № 274/20.03.2010 г. и № 279/31.03.2010 г. е извършено от жалбоподателя с наетият от него от "Хранинвест" ООД автомобил "Мерцедес" с ДК № 8321 РС и водач на автомобила шофьор на дружеството жалбоподател Веселин Станев Божков, посочен в представените пътни листи и товарителници. По отношение извършеният транспорт по фактура № 8000000278/30.03.2010 г. и представената товарителница № 110 116/31.03.2010 г., както и представената фактура № 989/06.04.2010 г., издадена от ЕТ "Михаил Буюклиев" на стойност 1 173,50 лв. без ДДС и извършените счетоводни записвания от жалбоподателя на процесната фактура като разходи за външна услуга, съдът приема че транспорта по фактурата до Румъния е извършен от ЕТ "Михаил Буюклиев". Административният съд е приел също така, че в настоящият случай жалбоподателят разполага с документите, визирани в чл. 45, т. 1, б "а" от ППЗДДС, тъй като при ревизията са представени фактури с получател SC ELMAR FRUCT INTERNATIONAL SRL, с идентификационен номер RO 26113895, регистриран в Румъния. По съдържанието на тези документи не са направени възражения от органа по приходите, а съответствието на идентификационния номер не се оспорва. Наред с това съдът е приел, че жалбоподателят е представил документи, доказващи транспортирането на стоките от територията на България до територията на Румъния, както и че от съдържанието на приемо-предавателни протоколи по чл. 45, т. 1, б "а" от ППЗДДС недвусмислено се установява, че румънското дружество е потвърдило получаването на стоката, като тъй в представените документи са посочени номерата на фактурите, стоките /вид и брой/ - предмет на всяка една от тях, индивидуализирани са доставчика, получателя и МПС, с което е извършен превоза и от съдържанието на същите недвусмислено се установява, че румънското дружество е потвърдило получаването на стоката. Действително в ЧМР не са посочени дата и място на доставката, но приложимата редакция не изисква посочването на тези реквизити като такива за действителност на потвърждението, респ. доставката. Представените ЧМР съдържат подпис и печат на получателя в кл. 24, което удостоверява превоза на стоката до Румъния, което е доказателства за транспортиране на стоките до друга държава-членка. Приел е, че изводът за извършен международен превоз и доставка се подкрепя и при съвкупна преценка на останалите събрани в хода на делото доказателства, а именно представените пътни листи, квитанции за платени изходни такси и такса мост, касови бонове за платено гориво, пътни такси и винетки, датите на които съвпадат с тези, следващи дните на фактурите и съставените ЧМР. Относно втората предпоставка въз основа на която приходната администрация е приела, че не е налице ВОД за жалбоподателя по издадените фактури, а именно: румънският търговец SC ELMAR FRUCT INTERNATIONAL SRL е липсващ търговец и е обявен за неактивен от 01.08.2010 г., съгласно получените отговори по линия на обмен на информация от приходната администрация на Румъния, първоинстанционният съд се е позовал на Решение на съда на Европейски съюз, втори състав от 06.09.2012 г. по дело С-273/11 относно тълкуването на чл. 138, § 1 от Директива 2006/112 ЕО на Съвета от 28.11.2006 г., относно общата система на ДДС. Съдът е намерил, че в настоящото производство освен, че не се твърди недобросъвестност на жалбоподателя от страна на приходната администрация, но и не са събрани доказателства и липсват твърдения, че жалбоподателят не е положил дължимата грижа или че е знаел или е трябвало да знае, че осъществената от него операция е била замесена в извършена от приобретателя-румънския търговец измама. Като е взел предвид, че по делото безспорно е установено от жалбоподателя транспортирането на стоките до Румъния и в този смисъл изпълнението на изискванията на чл. 45, т. 1, б "а" от ППЗДДС, както и предвид липсата на доказателства за недобросъвестност на жалбоподателя и такива, че е знаел или е бил длъжен да знае, че румънския търговец е бил замесен в осъществяването на измама, съдът е намерил, че освобождаването на вътреобщностни доставки не може да му бъде отказано само въз основа на единствения довод, че данъчната администрация на Румъния е пристъпила към заличаване на идентификационния номер по ДДС на румънския търговец, което макар и да е станало след доставката, проявява действието си ретроактивно, от дата предхождаща доставките. Вследствие на гореописаното, съдът е извел крайния извод, че декларираните вътреобщностни доставки са доказани по реда на чл. 45 от ППЗДДС, към който препраща чл. 53, ал. 2 от ЗДДС и жалбоподателят не дължи ДДС за тези доставки с оглед на което ревизионният акт е незаконосъобразен, фактическите констатации в него не кореспондират със събраните доказателства, поради което същия следва да се отмени. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. В случая решаващият съд е събрал доказателства относно всички твърдения на двете страни по делото, правилно е установил фактическата обстановка по спора, след което е обосновал правни изводи за незаконосъобразност на РА. Законосъобразни са изводите на съда, че дружеството - ответник по касация разполага с документите, които доказват извършване на ВОД, съгласно чл. 45 от ППЗДДС, във връзка с чл. 53, ал. 2 от ЗДДС и съответно доказано транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка. Изводите, че стоките са реализирани на територията на страната са необосновани, като не се аргументират от събраните доказателства. В този смисъл са изложените мотиви в Решение на Съда на ЕО от 27.09.2007 г. по дело С - 409/04 Teleos, в което съдът е посочил, че доколкото доставчикът е взел всички разумни мерки в рамките на своите възможности, за да се увери, че осъществяваната от него доставка не го довежда до участие в данъчна измама, действал е добросъвестно и е представил доказателства установяващи на пръв поглед правото му на данъчен кредит, не може да бъде задължен да заплати в последствие ДДС върху тези стоки, дори и когато доказателствата се окажат с невярно съдържание. В конкретния случай ревизираното дружество е представило всички необходими доказателства, които да установят фактическото напускане на стоките от територията на България, като данните отразени в транспортните документи съответстват на събраните по делото и в ревизионното производство доказателства. По делото, още в хода на ревизията са събрани многобройни и достатъчно доказателства, които установяват продажбата на стоката по фактурите, издадени от жалбоподателя на чуждестранния получател и транспортирането на стоките извън границата на страната. Не се спори, че както българският търговец, така и румънският му контрагент са регистрирани за целите на ДДС в държавите, в които са седалищата им. Доказани са предпоставките за признаване на ВОД по спорните фактури. Напълно се споделят съображенията на съда относно довода на приходния орган, че получателят е липсващ търговец. Към тези съображения може да се добави, че неизрядноста на получателя по ВОД спрямо приходната администрация на държавата-членка, в която е седалището му не може да бъде самостоятелно основание за отказа да бъде признат ВОД. Данните за подобно обстоятелство могат евентуално да бъдат взети предвид като косвено доказателство при липсата на доказателства за някой от елементите от ФС на ВОД, какъвто не е настоящия случай. По изложените съображения касационната инстанция намира, че обжалваното съдебно решение е действително, правилно и законосъобразно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред настоящата инстанция ответникът "КСК 07" ООД е направил разноски в размер на 1000 лв., поради което с оглед изхода на спора и направеното искане, Д"ОДОП" му ги дължи. По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение