Решение № 3870 от 23.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10542/2009 г.

Решение № 3870 от 23.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10542/2009 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от "Спринк" ЕООД гр. В. Търново, представлявано от управителя Младен Колев Милков, чрез процесуалния представител - юрк. Драган Цветанов, против решението от 9.06.2009 г., постановено от Административен съд - Монтана, III състав, по адм. д. № 107/2009 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, по пощата, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "Спринк" ЕООД, гр. В. Търново, представлявано от Младен Колев Милков, срещу заповед № 1540/16.12.2008 г. на Кмета на Община Вълчедръм. За да постанови решението си съдът е приел следното: Оспорената заповед на кмета на общината е издадена на основание чл. 34 от ЗСПЗЗ и с нея е наредено на жалбоподателя да освободи зем. земя, възстановена на наследниците на Йон Николов Радолов, съгласно решение на ПК - Вълчедръм, № 7976/4.11.1994 г., по молба от Володя Бенов Георгиев, към която е приложена и скица на имотите. Назначената от кмета на общината комисия е изпратила на Володя Бенов Георгиев писмо изх. № 624/31.10.2008 г., получено на 11.11.2008 г., на което той е отговорил с писмо вх. № М-393-В/19.11.2008 г., че той лично е подал молбата до кмета на общината, както и че не е съгласен "Спринг", В. Търново, да обработва земята, което е потвърдил и с представената в с. з. на 13.05.2009 г. декларация. По делото е представен надлежно заверен договор за аренда на тези имоти с дата 21.03.2008 г. с кооперация "Дунав", която конституирана надлежно оспорва жалбата чрез председателя, тъй като реално кооперацията не може да ползва имотите, които се обработват от "Спринк" ЕООД. Въпреки многократните покани от община Вълчедръм, от "Спринк" ЕООД не са представили никакви доказателства за правно основание за ползване на земите. При така установената фактическа обстановка е направил извода, че са налице всички предпоставки на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ за издаване на заповедта. В касационната жалба се правят доводи за неправилност на оспореното решение като необосновано и постановено в нарушение на процесуалния и материален закон. При издаването на оспорената заповед са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, като не била дадена възможност на жалбоподателя да се запознае с адм. преписка. Не съществуват никакви доказателства по делото, че "Спринк" ЕООД владее и ползва имота към датата на издаване на заповедта. Освен това, дори и да бъде прието, че дружеството към датата на образуване на административната преписка се е намирало в имота, то всеки разумен човек, щом като за следващата година не се е постигнало каквото и да е съгласие за ползване, а и вече е известен, че срещу него е започнато административно производство по отстраняване от имота, не би продължил да го ползва и да търпи загуби от това. Неправилно не е взето пред вид изявлението на жалбоподателя, че не е подавал жалба до общинската администрация. Ответната страна: Кметът на община Вълчедръм, с писмено възражение оспорва касационната жалба като неоснователна. Заинтересованата страна Володя Бенов Георгиев, с писмено възражение оспорва касационната жалба като неоснователна. Заинтересованата страна: Кооперация "Дунав", представлявана от председателя Валентин Маринов, оспорва касационната жалба като неоснователна с писмено възражение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Касационната жалба, разгледана по реда на чл. 218 от АПК е подадена в срок от надлежна страна и е допустима, но по същество е неоснователна. Решението е обосновано и законосъобразно. Сочените касационни основания за отмяна са несъстоятелни. Събраните доказателства по делото са в пълна подкрепа на направените изводи. Последният е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства и е приложил правилно нормативната уредба. Безспорно е установено, че жалбоподателят незаконно ползва процесните имоти - Володя Бенов Георгиев е собственик на същите, като наследник на Йон Нилов Радолов, комуто са възстановени с Решение № 7976/04.11.1994 г. на ПК - Вълчедръм. Видно от договор за аренда от 21.03.2008 г. имотите са били отдадени на кооперация "Дунав", която като заинтересована страна също оспорва жалбата срещу заповедта. Установено е също, че през стопанската 2007-2008 г. касаторът - "Спринк" ЕООД е ползвал имотите. При наличието на жалба от страна на Георгиев, кметът правилно е започнал на основание чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ производство по отнемането и връщането му на собственика. Заповедта правилно е определена от съда като издадена в кръга на неговата компетентност и съобразена с материалния закон и административно-правните предпоставки. Преди издаването й със заповед на кмета е била назначена комисия, която да извърши проверката. Дружеството е било уведомено за започналото административно производства, като с писмо му е дадена възможност да представи доказателства, относно правното основание за ползването на имотите, както и да се защити. Констатациите от проверката са отразени в писмен протокол и същите доказват ползването им без правно основание. Неоснователни са възраженията му, че в производството му е било нарушено правото на защита, изразяващо се в отказ на общинската администрация да му представи преписката, в която са съществували лични данни за трети лица. Правилно съдът е приел, че срокът по чл. 57, ал. 5 от АПК е инструктивен и издаването на заповедта след него не влече отхвърляне на жалбата и прекратяване на производството. Твърдението, че жалбата до кмета не е подавана от Георгиев се опровергава и от възражението на последния срещу касационната жалба. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: При постановяването на решението си съдът е преценил становищата на страните и представените доказателства и направените от него изводи са в съответствие с данните по делото и не противоречат на материалния закон. Изложил е подробни мотиви, които настоящият състав на ВАС възприема. По делото е установено наличието и на трите предпоставки по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ и доводите в обратния смисъл в касационната жалба са неоснователни. Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, по искане на собствениците или на ползвателите на правно основание, земеделски имоти с възстановено право на собственост, се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождението на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание и се предоставят на собствениците им. От писмените доказателства по делото е установено, че искането до административния орган е направено от наследник на бивш собственик на зем. земи, правото на собственост върху които е възстановено с влязло в сила решение на ОСЗ и е установена първата предпоставка на закона. Видно от доводите в подадената жалба срещу адм. акт, по която е образувано първоинстанционното производство, тя не съдържа твърдение, че жалбоподателят не ползва процесните земи, а се поддържа незаконосъобразност на проведената процедура във връзка с твърдението на жалбоподателя, че административният орган не бил извършил необходимите процедури по изясняване правото на исканата защита на правото на собственост, че не му били връчени копия от подадените заявления, за които не било установено от кого са подписани, т. е оспорвал е заповедите поради недоказано наличие на първата предпоставка на закона, която обаче в производството по делото е безспорно установена. Установено е и потвърждаване на подаденото заявление от Володя Бенов Георгиев. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че дружеството не било ползвало имота към момента на издаването на оспорената заповед на кмета, поради което и съдебното решение е неправилно. След като се признава от дружеството, че то е ползвало имота към датата на подаване на искането до административния орган, то това признание е доказателство за ползването на имота, а твърдяното освобождаване на същия в течение на производството е положителен факт, който дружеството е следвало да докаже, а и последното не прави искането недопустимо. Налице е и третата предпоставка - липсата на правно основание за ползването на процесните имоти от страна на "Спринк" ЕООД. Административният орган, както и заявителя на искането не следва да доказват отрицателен факт - липсата на правно основание за третото лице, ползващо имота, а доказателствената тежест за установяване на положителния факт - наличието на правно основание за ползване е за страната, която го твърди, т. е. за жалбоподателя. От данните по делото е видно, че въпреки дадената му възможност и указания за представяне на доказателства в подкрепа на твърденията си, нито в административното производство, нито в съдебното, жалбоподателят е представил такива. В настоящото производство също не са представени писмени доказателства. От друга страна по делото са представени доказателства, че процесните земи са отдадени под аренда на заинтересованата страна - кооперация "Дунав", а не на жалбоподателя. По изложените съображения решението на съда като обосновано и законосъобразно следва да се остави в сила Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, IV-то отделение,