Решение № 13577 от 14.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4175/2015 г.

Решение № 13577 от 14.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4175/2015 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК), гр. Пловдив, против решение № 327 от 20.02.2015 г. по АХД № 3503/2014 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отменена писмена покана с изх. № 161331/10.12.2014 г. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до неправилно прилагане на чл. 59, ал. 2 от АПК, чл. 55, ал. 2, т. 2 и 3, чл. 76а и чл. 76б от ЗЗО, като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационното производство е присъединена за разглеждане и частната жалба на Директора на Районната здравноосигурителна каса - Пловдив против разпореждане на Административен съд - Пловдив, постановено на 09.03.2015 г., за оставяне на касационната жалба без движение с указание към касатора за внасяне на държавна такса от 25 лв. Ответникът "УМБАЛ Св. Георги" ЕАД, гр. Пловдив, не е взел становище по касационната жалба и по частната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отменил писмена покана изх. № 161331/10.12.2014 г., издадена от Директора на Районната здравноосигурителна каса, гр. Пловдив, на основание чл. 76а, ал. 3 във вр. с ал. 1 от ЗЗО, с която "УМБАЛ Св. Георги" ЕАД, гр. Пловдив - изпълнител на болнична медицинска помощ по договор с НЗОК № 16-1331 от 24.02.2012 г., допълнително споразумение към него от 18.02.2013 г. и договор № 161331 от 24.02.2014 г. - е задължена да възстанови неоснователно получени суми по КП № 205 с общ размер 5457 лв. (по 1819 лв. за м. октомври и м. декември 2013 г., съответно по ИЗ № 57026/2013 г. и ИЗ № 67410/2013 г., и 1819 лв. за м. август 2014 г. по ИЗ № 39665/2014 г.). За да постанови решението си, Административен съд - Пловдив неправилно е приел, че оспорената писмена покана е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което налага нейната отмяна в цялост като незаконосъобразна само на това основание. Съдът е стигнал до този извод, след като при извършената служебна проверка е приел, че лечебното заведение е извършило нарушения на чл. 55, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 105 а от ЗЗО, за които е следвало да му бъдат наложени административни наказания с издаване на наказателно постановление въз основа на акт за установяване на административно нарушение, за да се постигне отлагателният ефект, предвиден в чл. 76б, ал. 2 от ЗЗО. Това процесуално нарушение е съществено, доколкото в производството по налагане на административно наказание е следвало да се докаже фактът на извършените нарушения. След като е направил уговорката, че описаното нарушение може да се приеме за несъществено, първоинстанционният съд неправилно е приел, че оспорената писмена покана е незаконосъобразна, тъй като липсва надлежна индивидуализация на всеки един от описаните пациенти, която да позволи неговият случай да бъде обвързан със заплатените от страна на касата суми, посочени в протокола за неоснователно получени суми. На практика е невъзможно да бъде установено с категоричност всяка една от констатациите в писмената покана за кой пациент се отнася и, най-вече, каква конкретно е неправомерно получената сума за това лице от жалбоподателя. Решението е необосновано и неправилно. Получените без основание суми подлежат на възстановяване от изпълнителя на медицинска и/или дентална помощ, както в случаите, когато получаването им е свързано с извършено нарушение по Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), така и в случаите, когато не е свързано с нарушение по ЗЗО. Според мотивите към оспорения акт и съпътстващите го документи изпълнителят на болнична помощ не е изпълнил изискванията за завършване на КП № 205 Гръбначни и гръбначномозъчни оперативни интервенции по общо три броя истории на заболяване (ИЗ), посочени в писмената покана и в издадените актове в хода на контролното производство (№ 57026/2013 г., № 67410/2013 г. и № 39665/2014 г.). В административната преписка са приложени съставените в хода на хоспитализациите медицински документи, в които са посочени имената и личните данни на хоспитализираните задължително здравноосигурени лица (ЗЗОЛ). Прието е, че не е изпълнено изискването на § 1, т. 2 "а" от НРД за МД 2012 г. (Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2012 г. - отм.) за завършена клинична пътека. На основание чл. 76б, ал. 1 от ЗЗО (редакция - ДВ, бр. 101 от 2009 г.) директорът на РЗОК удържа неоснователно платените суми и налага определените в този закон наказания, когато изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание в резултат на извършено нарушение по този закон. В разглеждания случай не са установени нарушения по ЗЗО. Неправилно първоинстанционният административен съд е приел наличието на допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 55, ал. 2, т. 3 от ЗЗО. Посочената разпоредба не създава задължения за изпълнителите на медицинска помощ и те не са нейни адресати. С чл. 55, ал. 2 от ЗЗО е уредено задължителното съдържание на националните рамкови договори, което по силата на т. 3 включва условията и реда за оказване на отделните видове медицинска помощ съгласно т. 2. В случая компетентният контролен орган по чл. 74, ал. 3 от ЗЗО (редакция - ДВ, бр. 101 от 2009 г.) не е съставил акт за установяване на административно нарушение. При това положение директорът на РЗОК законосъобразно е пристъпил към издаване на писмена покана за възстановяване на получени без правно основание суми по реда на чл. 76а от ЗЗО, приложим в случаите, когато не е констатирано нарушение по надлежния ред (В същия смисъл решение № 3236 от 07.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15028/2013 г., VI о., решение № 1427 от 03.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15024/2013 г., VI о., решение № 12678 от 15.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13034/2011 г., VI о. и др.). Издаването на наказателно постановление за налагане на допълнителни имуществени санкции от 200 лв. до 500 лв. би влошило положението на изпълнителя на болнична помощ. При издадена писмена покана за възстановяване на неоснователно получени суми, които по преценка на контролния орган не са получени в резултат на нарушения по закона, провереното лечебно заведение разполага с правна възможност да оспори поканата по реда на АПК с доводи за нейната незаконосъобразност поради нарушаване на процесуалноправните и/или материалноправните разпоредби. В жалбата на "УМБАЛ Св. Георги" ЕАД са изложени доводи за неправилно разширяване на обхвата на проверката предвид липсата на договорно основание, прилагане на недействащи нормативни актове и нарушения на материалноправните норми, регулиращи отчитането на диагностичните процедури за завършване на клиничната пътека. Първоинстанционният административен съд е пропуснал да обсъди изложените в жалбата указания в какво се състои незаконосъобразността на оспорения акт. Вместо това е отказал да разгледа спора по същество, след като необосновано е приел, че в хода на административното производство не са били изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая, а оспореният административен акт е немотивиран, тъй като противоречивите от фактическа и правна страна мотиви са до такава степен неясни, че следва да се приравнят до липсващи такива. В писмената покана и в придружаващите я документи са изложени подробни констатации във връзка с проведените лечения по трите истории на заболявания. Приложени са и съставените медицински документи по трите ИЗ с посочени имена и други лични данни на лекуваните пациенти, за които не се спори, че са задължително здравноосигурени лица. При необходимост от специални знания из областта на медицината за изясняване на фактите, свързани с проведените лечения и завършването на клиничната пътека, съдът на основание чл. 171, ал. 2, изр. 2 от АПК може да назначи вещо лице и служебно. Обжалваното съдебно решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон, което налага отмяната му. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който след събиране на доказателства и изясняване на спора от фактическа страна да се произнесе по същество. Частната жалба против разпореждането на Административен съд - Пловдив, постановено на 09.03.2015 г., за оставяне на касационната жалба без движение с указание към касатора Директора на РЗОК - Пловдив за внасяне на държавна такса от 25 лв. е процесуално недопустима и не подлежи на разглеждане. Разпореждането не е категорията съдебни актове, преграждащи развитието на производството, които са обжалваеми по силата на чл. 229, ал. 1, т. 1 от АПК. Не е и сред съдебните актове, чиято обжалваемост е предвидена с изрична законова разпоредба, съгласно изискването на чл. 229, ал. 1, т. 2 от АПК По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,