Решение № 11365 от 10.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3277/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Неомакс 09 ООД, ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя С. Спасова, чрез адв. Проданова, срещу решение 230/15.02.2021 г. на Административен съд - Бургас, постановено по адм. д. 2507/2020 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ ФК-327-0046266/30.10.2020 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности гр. Бургас, дирекция Оперативни дейности в главна дирекция Фискален контрол" при ЦУ на НАП. В жалбата са въведени трите касационни основания по чл.209, т.3 АПК, аргументирани на първо място с недоказаност на нарушението, установено при проверка в търговския обект на 22.10.2020г., а довършено ден преди това. Касаторът се позовава и на неправилна преценка на целите за налагане на принудителната административна мярка по чл. 22 ЗАНН. Акцентира върху редакцията на нормата на чл.186, ал.1, т.1, б. а ЗДДС, предвиждаща към момента на издаване на административния акт, че принудителна административна мярка запечатване на обект за срок от един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за доставка/продажба, а към датата на постановяване на решението на АС Бургас същата гласи, че ограничителната мярка се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл.118. Според касатора законодателят е стеснил вида на нарушения, за които следва да се приложи разглежданата ПАМ и тази благоприятна за търговеца законодателна промяна е следвало да бъде съобразена от АС - Бургас. Искането е за отмяна на решението. Претендира се присъждането на разноски за двете инстанции. Ответникът - началник отдел Оперативни дейности гр. Бургас, главна дирекция Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез представител по пълномощие, оспорва основателността на касационната жалба, поддържайки, че неизпълнението на задължението извършената продажба на стоки храна за вкъщи да се регистрира и отчита според вида на същата в данъчна група Б на фискалното устройство с данъчна ставка 20 % е юридически факт, пораждащ правомощието на органа по приходите да приложи ограничителна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС. Според ответника административният акт съдържа подробни и последователни мотиви относно срока и целта на мярката. Прилагането на данъчна ставка 9% препятства контролната дейност на приходната администрация и възможността да се установят дължимите данъци от търговеца; със среднодневния оборот на обекта, наличието на изискуеми публични задължения, декларирания по години финансов резултат, характера на дейността, с тежестта на нарушението. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Предмет на оспорване пред административния съд е била Заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-327-0046266/30.10.2020 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности гр. Бургас, дирекция Оперативни дейности в главна дирекция Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване на търговски обект - ресторант "Инканто, намиращ се в гр. Бургас, бул. "Янко Комитов" 6, мол Галерия, стопанисван от Неомакс 09 ООД и е забранен достъпът до него за срок от 3 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на търговеца като е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган по чл. 186, ал. 3 ЗДДС, в предписаната от закона форма и изисквания за съдържание по чл. 59, ал. 2 АПК, при спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Според фактическите установявания на АС Бургас на 21.10.2020 г. е направена контролна покупка чрез поръчка по телефона за доставка на храна до дома на две парчета бисквитена торта на обща стойност 17,50 лв., заплатена в брой от органа по приходите преди да се легитимира. Издадена е фискална касова бележка от монтирано и работещо в ресторант Инканто фискално устройство. Следващия ден, на 22.10.2020г., е извършена проверка в търговския обект, в рамките на която е разпечатан дневен финансов отчет за 21.10.2020г., от който било видно, че извършената продажба е фискализирана с 9 % ДДС, а не със задължителните за разносна търговия 20 % ДДС нарушение по чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба Н18/ 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. /Наредба Н18/. АС Бургас е приел, че нарушението е безспорно установено въз основа на протокола за извършена проверка в обект съобразно чл. 50, ал. 1 ДОПК и пасивната процесуална позиция на търговеца. При тези обстоятелства съдът е заключил, че са налице материалноправните предпоставки по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, при които административният орган в условията на обвързана компетентност е наложил принудителната административна мярка и е упражнил правомощията си по чл. 187, ал. 1 ЗДДС. Съдът е обосновал извод, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с целта на закона по чл. 22 ЗАНН и при спазване на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК. Според съда след като законодателят изрично е предвидил в чл. 186, ал. 1 ЗДДС в кои случаи административният орган има задължението да приложи принудителна административна мярка, независимо от административнонаказателната отговорност на субекта и при положение, че се установяват предпоставките на посочената норма, то запечатването на обекта за срок от 3 дни и забраната на достъпа до него е в съответствие с целта на закона. Посочил е, че определената от органа продължителност на мярката от 3 дни е към минималния предвиден от закона срок за прилагането й и е мотивирана с вида и тежестта на нарушението, местоположението на обекта и оборота от извършваната дейност /среднодневен/, изискуеми публични задължения. С оглед на установената фактическа обстановка, характера на извършеното нарушение и неговата тежест, съдът е приел, че ограничаването на правата на търговеца не надхвърля необходимото за осъществяването на целта на закона. Решението е неправилно. Нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС предвижда, че принудителна административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции се прилага на лице, което не спази реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. По силата на чл. 118, ал. 1 от същия закон всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагането на посочената принудителна мярка, се забранява и достъпът до обекта. За регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти въз основа на законовата делегация от чл. 118, ал. 4 ЗДДС е приета Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които осъществяват продажби чрез електронен магазин. В чл. 26, ал. 1 от подзаконовия нормативен акт са дадени задължителните реквизити на фискалната касова бележка, един от които /т.7/ е код на данъчната група. В разпоредбата на чл. 27 от Наредба Н-18/ 2006 г.е регламентирано задължението на лицата по чл. 3 да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите. В разглеждания случай принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС е приложена за неизпълнение на задължението за регистриране на продажбата в данъчна група Б за стоки и услуги, чиито продажби се облагат с 20 % ДДС чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., но разпоредбите на чл. 26, ал. 1 и чл. 27, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. предвиждат отделни задължения, първата относно задължителните реквизити на фискалната касова бележка от ФУ, а втората относно регистрирането на продажбите по данъчни групи според техния вид. Нарушаването на всяко от задълженията, посочени в цитираните разпоредби на чл. 26 и чл. 27 от Наредбата, осъществява отделен състав на административно нарушение По делото е безспорно установено, че контролната покупка на храна за вкъщи, извършена от орган по приходите на 21.10.2020 г., не е регистрирана в група Б по чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредбата. При това положение се налага преценка попада ли това нарушение в обхвата на чл. 186, ал. 1, б. а ЗДДС. Както правилно сочи касаторът, към датата на издаване на оспорваната ЗНПАМ /чл. 142, ал. 1 АПК/ разпоредбата има следното съдържание: принудителна административна мярка запечатване на обект за срок от един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за доставка/продажба, а след новелата на нормата /изм. ДВ бр. 104/ 2020 г., в сила от 12.12.2020 г./ същата гласи, че ограничителната мярка се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл.118. Следователно извън обхвата на нормата е задължението на лицата по чл. 3 от Наредба Н-18/ 2006 г. да регистрират продажбите на стоки и услуги по данъчни групи според вида на продажбата. Това означава, че след 12.12.2020 г. за нарушение от вида на разглежданото не се издава заповед за налагане на ПАМ. Вярно е, че нормата няма предвидено обратно действие, но същата явно показва волята на законодателя в тази област, което обстоятелство следва да бъде зачетено. Впрочем, видно от издадената на 21.10.2020 г. фискална касова бележка /л. 14 от първоинстанционното дело/, тя не съдържа код на данъчната група на продажбата, което е нарушение по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н 18/ 2006 г., но административният орган не е въвел соченото нарушение като фактическо и правно основание в оспорения акт. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав приема, че касационната жалба е основателна, а обжалваното решение като неправилно постановено следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени заповедта за налагане на принудителната административна мярка. При този изход на спора и при своевременно заявеното искане на касатора се следват разноските за двете инстанции, възлизащи на 720 лв. съобразно представения списък по чл.80 ГПК. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,