Решение № 17450 от 27.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5851/2013 г.

Решение № 17450 от 27.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5851/2013 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Директора на Дирекция "ОДОП"-Пловдив моли да бъде отменено решение № 639/19.03.2013 г. по адм. д. № 437/2012 г. на Пловдивския административен съд, с което е отменен РА № 261103953/10.11.2011 г. на ТД на НАП - Пловдив като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба "Нергис 09" ЕООД по съображения в писмен отговор и в становище по същество моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 261103953/10.11.2011 г. на ТД на НАП - Пловдив във частта за допълнително начислен ДДС 51 399,89 лв с лихви, на основание чл. 86, ал. 1 и 2, чл. 82, ал. 1 ЗДДС. В РА е начислен данъка, тъй като декларираните вътреобщностни доставки на маслини и доматено пюре на три румънски фирми не са осъществени. Изводът е направен поради получена по международния обмен информация, че получателите са липсващи търговци, не са декларирали вътреобщностни придобивания на спорните стоки и в товарителниците не са посочени дата и място на разтоварването на стоките, а за една от фактурите липсва квитанция за платена такса за преминаване на Дунав мост. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за незаконосъобразно определяне на допълнителен ДДС с лихви в РА. Правилен е изводът на съда, че представените оригинални международни товарителници, подписани от изпращач, превозвач и получател установяват транспортиране на стоките от Република България до получателите румънски фирми в Румъния. Данните в товарителниците се потвърждават от извършените насрещни проверки на превозните фирми, които са разполагали с необходимите транспортни средства, международен лиценз и правоспособни водачи на товарни автомобили, представили са и квитанции за платени пътни такси за преминаване на Дунав мост на датите на международните товарителници. Правилен е изводът на съда, че ревизираното лице разполага с транспортен документ, доказващ извършването на транспорта на стоките от територията на страната до територията на друга държава - членка по чл. 45, т. 2 б. "б" ППЗДДС, като съдът погрешно е посочил б. "а", който урежда случаите с превоз, извършен за сметка на получателя, какъвто настоящият случай не е. Правилно съдът е приел, че фактът, че получателите не са декларирали вътреобщностни придобивания пред румънските данъчни органи не е основание да се приеме, че ВОД не са осъществени от ревизираното лице, след като по делото са събрани достатъчно доказателства, установяващи транспорта на стоките от страната до територията на друга държава - членка и изпълнение на условията на чл. 7 ЗДДС. Непосочването в кл. 24 от международната товарителница на дата и място на разтоварване не опорочава достоверността на останалите данни в нея. По чл. 6 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки е достатъчно да се посочи мястото на разтоварване, а това е мястото, където е седалището на румънската фирма получател. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Дружеството има право на разноски за настоящата инстанция в размер 1300 лв на основание § 2а от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,