Решение № 7598 от 8.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1035/2010 г.

Решение № 7598 от 8.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1035/2010 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по реда на чл. 208 от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Зам. Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП срещу Решение № 2033 от 30.11.2009 г. по адм. дело № 532/2008 г. на Варненския административен съд, I отделение, VIII състав, с което е отменен РА № 08-00-476/17.12.2007 г. на ТД на НАП - гр. Добрич, потвърден с Решение № 16/07.02.2008 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която на ЕТ "Елан - Тошко Стефанов" са му определени задължения за внасяне по ЗДДС за д. п. м. 02/2007 г. в размер на 3 333,33 лв. и лихви в размер на 360,33 лв. и за д. п. м. 04/2007 г. е начислен допълнително данък в размер на 4 166,67 лв., в резултат на което е коригиран резултата за периода на ДДС за възстановяване в размер на 5175,75 лв., както и в частта, с която в резултат на преобразуване на финансовия му резултат за 2004 г. са му определени задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) в размер на 3 220,62 лв. и лихва в размер на 163,02 лв.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно - постановено в противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено решението на АС - Варна, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - ЕТ "Елан - Тошко Стефанов", гр. Варна не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по същество на делото.

Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да отмени процесния РА, административният съд е установил следното:

1. По отношение начисления ДДС за д. п. м. 02.2007 г. и д. п. м. 04.2007 г. върху получени плащания по фактура № 1/22.01.2007 г.:

За да приемат, че е налице основанието по чл. 25, ал. 6 от ЗДДС за настъпване на изискуемостта на данъка във връзка с получените през м. 02.2007 г. и м. 04.2007 г. плащания по фактура № 1/22.01.2007 г., ревизиращите са приели, че поради липсата на данъчно събитие по тази фактура, неоснователно в д. п. м. 01.2007 г. от страна на жалбоподателя е начислен ДДС в размер на 10353,00 лв. и данъкът на основание чл. 115 от ЗДДС е следвало да бъде сторниран с ДКИ. По отношение на така направените констатации административният съд е констатирал, че ВАС се е произнесъл с влязло в сила съдебно Решение № 10279/03.08.2008 г. по адм. д. № 2335/2009 г., с което е отменен РА № 08-00-476/17.12.2007 г. на ТД на НАП - Добрич, потвърден с Решение № 16-А/24.04.2008 г. на в. и. д. директор на Дирекция "ОУИ" - Варна, с който е прието, че по фактура № 1/22.01.2007 г. жалбоподателят не е извършил реална доставка на "П - П" ЕООД и не е следвало да начислява данък. Установено е, че за да отмени РА в тази част ВАС е приел, че по делото са събрани достатъчно доказателства, които сочат на реалност на документираната с фактура № 1/22.01.2007 г. доставка. Прието е също така, че фактурата е осчетоводена надлежно в счетоводството на получателя на доставката и са налице достатъчно доказателства обосноваващи извод за прехвърляне собствеността на царевицата, с оглед на което е обоснован извода, че неоснователно органът по приходите е приел за недоказана доставката на царевицата по фактура № 1/22.01.2007 г., оттам и приложението на разпоредбата на чл. 115 от ЗДДС.

Предвид изложеното и след като с влязло в сила съдебно решение е установено, че е налице доставка по фактура № 1/22.01.2007 г. и е безспорно, че ДДС в пълен размер е начислен по смисъла на чл. 86 от ЗДДС в счетоводството на търговеца за д. п. м. 01.2007 г., АС е приел, че неправилно ревизиращите са приели, че при получаване на плащанията през м. 02.2007 г. и м. 04.2007 г. по същата доставка и същата фактура, жалбоподателят дължи данък на друго основание и е следвало да го начисли отново.

1. По отношение определените задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.):

За да извършат преобразуване на финансовия резултат на търговеца за 2004 г. с разходите за ремонт в размер на 11 128,17 лв., ревизиращите са приели, че същите са последващи разходи за ремонт, водещи до увеличение на очакваната икономическа изгода спрямо първоначално оценената ефективност на активите, след изготвяне на първоначалния ДАПл, и като такива е следвало да бъдат обособени и отразени като самостоятелен данъчен амортизационен актив и според изискването на т. 55, б "г" и т. 56 б "г" от ДР на ЗКПО този формиран самостоятелен актив да бъде отнесен в същата категория за определяне на годишната данъчна амортизация по чл. 22, ал. 2, към която се отнася актива, за който са направени разходите.

АС е констатирал, че от страна на органите по приходите не е направен никакъв анализ на извършените разходи, като както в доклада и акта, така и в решението на решаващия орган само е прието, че разходите за ремонтни работи на стойност 11 128,17 лв. неправилно са отчетени като текущи, а е следвало да се отнесат по сметките за дълготрайните материални активи. От страна на органите по приходите не е посочено в коя точно хипотеза по т. 6.2 от НСС - 16 попадат извършените разходи от жалбоподателя, като е посочено, че само при някоя от хипотезите по т. 6.2 се презумира икономическа изгода за предприятието от извършените последващи разходи за ремонт на ДМА, поради което в тежест на органите по приходите е не само да ги квалифицират по някоя от буквите в т. 6.2 от НСС - 16, а и да ги обосноват. В случая от страна на ревизиращите не е извършена никаква обосновка, както и анализ на представените от търговеца доказателства. От представената на ревизиращите обяснителна записка на стр. 126 от преписката, т. III, разходите по фактури № 104671/14.04.2004 г., № 105036/28.05.2004 г., № 7188/31.05.2004 г., № 2517/15.06.2004 г., № 2525/21.06.2004 г., № 7214/28.06.2004 г., № 2546/05.07.2004 г. и № 7336/09.07.2004 г., са извършени за ремонтни работи на обект - сграда "Краварник", със застроена площ 1 543 кв. м., състоящи се в: ремонт на паднала мазилка по вътрешни и външни стени поради течове и неизправни водосточни улуци и липсващи водосточни тръби, частично изкърпване на тухлени стени; частично изкърпване на тухлени стени, поради причини по т. 1, липсващи прозорци и 4 бр. врати зазидани с тухли и измазани; ремонт и монтаж на 2 бр. метални врати с по две крила за затваряне на обекта; частично изкърпване на бетонов под в т. ч. и армиране с купени готови арматурни заготовки и бетон. От 1 500 кв. м. са ремонтирани около 300 кв. м; бетониране на канализационни шахти заради откраднати чугунени капаци. От констатациите в ревизионния доклад и акта, от страна на органите по приходите не са оспорени нито вида, нито обема и стойността на извършените ремонтни работи, като само е прието, че разходите за тези ремонтни работи неправилно са отчетени като текущи.

Съобразно установеното по-горе, съдът е приел, че изводът на ревизиращите е необоснован и в противоречие на правилата за отчитане на последващи разходи по придобити активи в НСС-16. Според административния съд извършените от жалбоподателя ремонтни работи, описани в обяснителната записка на ревизираното лице и неоспорени от ревизиращите органи по приходите, по никакъв начин не могат да се определят като такива довели до изменение или осъвременяване на сградата, респективно като такива водещи до нейната модернизация или промяна на нейното предназначение. До колкото няма спор по отношение на вида и обема на извършените работи, безспорно се касае за извършване на текущ ремонт на сградата с оглед привеждането й в изправност за нормалното й функциониране и ползване по предназначение, тъй като извършените ремонтни работи не се изразяват във възстановяване или замяна на конструктивни елементи, инсталации, подмяна на износени материали, конструкции и конструктивни елементи с други видове или извършването на нови работи, с които се възстановява експлоатационната стойност на актива (т. 42 и 43 от ДР на ЗУТ).

Предвид изложеното, АС - Варна е обосновал извода, че правилно разходите по процесните фактури в общ размер 11 128,17 лв. са отчетени от търговеца като текущи разходи и в нарушение на НСС-16, от страна на органите по приходите е извършено преобразуване на резултата за облагане с данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.).

Съобразно горното, АС е отменил РА и потвърдилото го решение на Директора на Дирекция "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП.

Така постановеното решение е правилно.

Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. От правилно установените факти съдът е направил обосновани правни изводи, които се споделят изцяло от настоящия състав на ВАС. Не са допуснати процесуални нарушения от съда при разглеждане и решаване на делото. Основният спорен въпрос в случая е дали извършените от търговеца разходи за ремонт попадат в хипотезата на чл. 23, ал. 2, т. 20 от ЗКПО (отм.), както и правилното им класифициране като текущи ремонти или като разходи за подобрения, модернизация и реконструкция.

Съгласно цитираната по-горе разпоредба, финансовият резултат (счетоводната печалба/загуба) за данъчни цели се увеличава с разходите, отчетени като текущи съгласно счетоводната политика на предприятието, когато са извършени за придобиване на амортизируем актив по смисъла на ЗКПО. Както правилно е посочил административният съд разходите за ремонт на амортизируеми активи се разделят в две групи: 1/разходи за ремонт, чрез които се възстановява състоянието на материални дълготрайни активи за нормалното им функциониране, които се признават като текущи разходи и 2/ разходи за ремонт, водещи до увеличаване на очакваната икономическа изгода спрямо първоначално оценената стандартна ефективност на съществуващите активи, като в тези случаи разходите за подобрения на собствените активи се явяват амортизируем актив, който за данъчни цели се отнася към категорията на актива, за който се прави подобрението (§ 1, т. 56 от ДР на ЗКПО) и се амортизира с амортизационната норма за същата категория активи.

Правилен е изводът на съда, че в случая се касае за извършване на текущ ремонт на сградата с оглед привеждането й в изправност за нормалното й функциониране и ползване по предназначение, с оглед на което незаконосъобразно органите по приходите са извършили преобразуване на резултата за облагане с данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.).

Като е стигнал по същите съображения до изводи за незаконосъобразност на обжалвания РА, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Съобразно изхода на спора на касатора не се следват разноски по делото. На ответника също не следва да бъдат присъдени разноски, тъй като такива не са претендирани.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК Върховният административен съд, IА отделение,