Решение № 4293 от 28.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16767/2013 г.

ВАСII отделение28.03.2014 г.докладчик Галина Солакова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 166/6.11.2013 г. по адм. д. № 183/2013 г. по описа на Административен съд-Ямбол. ОСЪЖДА Светла Бончева Сотирова да заплати на Стоян Стефанов Петков и Петко Стефанов Петков сумата 400 лв /четиристотин лева/, разноски. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 4293 от 28.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16767/2013 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Светла Сотирова от гр. Ямбол против решение № 166/6.11.2013 г. по адм. д. № 183/2013 г. по описа на Административен съд-Ямбол. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество, ведно със законните последици. Ответникът кмета на Община Тунджа, гр. Ямбол не взема становище по касационната жалба. Ответниците Стоян Петков и Петко Петков, чрез адв. Дрянова оспорват основателността на жалбата и молят да се остави без уважение, а обжалваното решение - в сила като законосъобразно. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна заповед № РД-0713/6.06.2013 г. на кмета на Община Тунджа, гр. Ямбол, с която на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ е одобрен проект за изменение на ПУП-ПЗ за УПИ ХII, кв. 32 по плана на с. Кабиле, с предвиждане на застройка на калкан /свързано застрояване/ със сградите в съседните УПИ-ти ХI и ХIII. Прието е, че заповедта е издадена при спазена процедура и от надлежния орган, но на несъответно правно основание, тъй като не е налице изискуемото по т. 6, ал. 2, чл. 134 във вр. с чл. 21, ал. 5 от ЗУТ съгласие на двамата жалбоподатели - Стоян Петков и Петко Петков, като собственици на сградата в УПИ ХI, които изрично са възразили в административната фаза на производството. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Безспорно е обстоятелството, че производството е задвижено по заявление на Сотирова и е допуснато изработване на проект за изменение на ПУП-ПЗ на УПИ ХII, кв. 32 със заповед № РД-0040/16.01.2013 г. на кмета на Община Тунджа. С одобрения проект е предвидено свързано застрояване с наличната в УПИ ХI сграда, като видно от заключението на приетата без оспорване съдебно-техническа експертиза, такова застрояване няма по предходния ПУП, одобрен със заповед № 326/12.04.1981 г. и изменен със заповед № РД-0513/30.05.2009 г. Предвид това и липса на съгласие от съсобствениците на УПИ ХI, изводът за незаконосъобразност на заповедта е правилен. Съгласно тази разпоредба, в редакцията ДВ, бр. 87/2010 г., приложима към датата на издаване на оспорената заповед, влезлите в сила ПУП могат да се изменят, когато има съгласие на всички собственици на имоти по чл. 131, ал. 2, т. 1 /имотите-предмет на самия план/, както и на носителите на ограничени вещни права върху тях. В случая предмет на разработката е УПИ ХII, но с предвидено с този план свързано застрояване, поради което за изменението на това основание е необходимо съгласието Стоян Петков и Петко Петков. Липсата на съгласие е пречка за изменение на действащия ПЗ на това правно основание. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. С оглед изрично и своевременно заявената претенция за разноски от ответниците Стоян Петков и Петко Петков и изхода на делото, касаторката дължи разноските за настоящата инстанция по представения списък, възлизащи на сумата 400 лв - адв. хонорар по приложения Договор за правна защита и съдействие от 24.01.2014 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,