Решение № 1777 от 16.2.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Кауфланд България ЕООД енд Ко" КД, подадена чрез пълномощник старши юрисконсулт П. Класса, срещу Решение 2573/18.04.2022 г., постановено по адм. дело 12862/2021 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/. По подробно изложените в жалбата съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК, дружеството иска отмяна на съдебното решение. Претендира разноски за две съдебни инстанции. Ответникът Дирекция "Инспекция по труда" гр. Монтана /ДИТ гр. Монтана/ не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, срещу неблагоприятен за страната акт, подлежащ на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С решение 2573/18.04.2022 г., постановено по адм. дело 12862/2021 г., АССГ е отхвърлил жалбата на "Кауфланд България ЕООД енд Ко" КД срещу т. 2, 3 и т. 4 от Протокол за извършена проверка /ПИП/ ПР 2138806/24.11.2021 г. на Дирекция Инспекция по труда гр. Монтана потвърдено с решение 21084386/20.12.2021г. на ИА ГИТ и е присъдил разноски. Изложени са мотиви, че процесният ПИП ПР 2138806/24.11.2021 г. на Дирекция Инспекция по труда гр. Монтана е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание, на административнопроизводствените правила и на материалния закон, в съответствие с целта на закона. Съдът е приел, че жалбоподателят не е доказал наличието на писмени доказателства /утвърдени поименни графици и техните изменения/, респ. съхраняването им в 3 годишен срок, поради което правилно административният орган е издал задължителни предписания на основание чл. 404, ал.1, т.1 КТ. Решението е правилно. От фактическа страна е установено, че по повод извършена проверка по документи за спазване на трудовото законодателство в "Кауфланд България ЕООД енд Ко" КД - филиал Монтана 2400, инспектори от ДИТ гр. Монтана са констатирали, че за периода, за който е установено сумарно изчисляване на работното време м. юли м. август 2021 г., утвърдените поименни графици са били изменени от работодателя поради смяна на числеността на работниците и служителите. Пред контролните органи не е представен изменен и утвърден поименен график за м. август 2021г., изменен по реда, по който е бил утвърден. Посоченото обстоятелство е прието за нарушение на чл. 9а, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските /НРВПО/. Административният орган е установил, че сумираното изчисляване на работното време за отчетният двумесечен период, е по-голямо от нормата за продължителност на работното време, определен по чл. 9б от НРВПО, извън смисъла на чл. 144, ал. 1 от КТ. В хода на проверката е прието, че за процесния период, утвърдените поименни графици са изменени от работодателя поради промяна числеността на работниците и служителите. Същите обаче не са съхранявани най-малко 3 години след края на периода, което представлява нарушение на чл. 9а, ал. 1 от Наредбата /НРВПО/. На основание горните констатации са дадени задължителни предписания по чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, обективирано в т. 1-5 на П. ПР 2138806/24.11.2021г. Пред административния съд жалбоподателят е оспорил задължителни предписания по т. 2, т. 3 и т. 4 от ПИП ПР 2138806/24.11.2021 г. По т. 2 е указано на дружеството в качеството му на работодател, че при промяна числеността на работниците и служителите му и при други обстоятелства, същият следва да изменя утвърдените поименни графици за работа, за периода на сумирано изчисляване по реда, по който са били утвърдени с правно основание - чл. 9а, ал.2 от НРВПО и срок за изпълнение до 10.12.2021 г. В т. 3 е предписано, че дружеството работодател не следва да допуска заетите работници с обекта на контрол : Кауфланд Монтана, бул. Трети март 145А и установен период на сумирано изчисляване на работното време - двумесечен, да полагат извънреден труд извън смисъла на чл.144 КТ, и да изготвя поименните графици, така че сборът от работните часове за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, да не е по - голям от нормата за продължителност на времето, определена по чл.9б от НРВПО. Посоченото е аргументирано с правно основание по чл.143, ал.2 от КТ и във връзка с чл.9а, ал. 3 от НРВПО със срок за изпълнение до 20.12.2021 г. С т. 4 е указано при изменение на вече утвърдените поименни графици за работа за процесния период, работодателят да съхранява същите най- малко 3 години след края на периода, по реда по който ги е изменил, с правно основание чл.9а, ал.1 от НРВПО и срок за изпълнение до 20.12.2021 г. Предписанията по т. 2, т. 3 и т. 4 са оспорени по административен ред пред ИД на ДИТ, който с решение от 20.12.2021 г. по чл. 97, ал. 1 от АПК е отхвърлил жалбата на ."Кауфланд България ЕООД енд Ко" КД. С оспореното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на дружеството срещу дадените предписания по т.2 - т.4. Съгласно чл. 404, ал.1, т.1 от КТ за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл. 400 и 401 от КТ, по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации, могат да прилагат принудителни административни мерки да дават задължителни предписания на работодателите, предприятията - ползватели, органите по назначаването и длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство. По отношение на констатираното нарушение по т.2 от протокола във вр. с чл. 9а, ал. 2 от НРВПО, е предвидено, че през периода, за който е установено сумираното изчисляване, утвърдените поименни графици могат да се изменят от работодателя при промяна на числеността на заетите работници и служители или на други обстоятелства, при които те са утвърдени. Съгласно чл.9 ал. 3 от Наредбата, поименните графици се изготвят, така че сборът от работните часове по графика на работника или служителя за периода, за който е установено сумираното изчисляване, не трябва да е по-голям от нормата за продължителност на работното време, определена по чл. 9б. От изложеното следва, че за работодателя възниква задължението да изготви график, да запознае работниците и служителите с него и да съхранява същия. При обстоятелства, налагащи изменението на графика работодателят има възможност да го извърши, но при спазване условията за първоначално изготвения график. Следователно промяната на утвърдените графици е възможно да се извърши само при промяна в числеността на работниците или на други обстоятелства, при които той е утвърден по аргумент от чл. 9а, ал. 2 от Наредбата. Тези графици не са ориентировъчни, а определят началото и края на работното време за съответния ден, съответно часа, в който служителят следва да е на работното си място, и часа, до който той следва да изпълнява трудовите си функции, поради което правилно контролните органи са издали задължително предписание по т.2 от ПИП ПР 2138806/24.11.2021 г. Съобразно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от КТ извънредният труд, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или съответния ръководител от работника или служителя, извън установеното за него работно време, а съобразно ал. 2 на същия текст извънредният труд е забранен. Изключенията са уредени в разпоредбата на чл. 144 от КТ. Съгласно разписаното в чл. 9а, ал. 3 от НРВПО, поименните графици се изготвят, така че сборът от работните часове по график на работника или служителя за периода, за който е установено сумирано изчисляване, трябва да е равен на нормата на продължителност на работното време, определен по чл. 9б от НРВПО. Установяването на работен график за периода на сумирано изчисляване и зададената норма за продължителност на работното време, изчислена по НРВПО, имат за цел да не се допуска полагането на извънреден труд и неговото предварително залагане в графика. Графикът е прогнозен и планов документ за часовете положен труд от работника или служителя през установения период на отчитане и като такъв той подлежи на корекция по време на съблюдаването му. Това е предвидено и в разпоредбата на чл. 9а, ал. 2 от НРВПО. Работодателят е задължен да осигури организация на работния процес по начин, по който да не допуска предварително планиране на извънреден труд за работниците и служителите, поради което съдът намира за правилно предписаното от административния орган по т.3 от ПИП ПР 2138806/24.11.2021 г. Нормите на КТ, уреждащи сумирано изчисляване на работното време, са императивни и създават правила за задължително поведение от страна на работодателя. По отношение на установеното по т.4 от протокола нарушение, следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 9а, ал. 1 от НРВПО, която предвижда, че едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2 от КТ работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното изчисляване, които трябва да се съхраняват най-малко 3 години след края на периода. Съобразно изискването на чл. 142, ал. 2 от КТ, че работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. При липсата на доказателства, оборващи установеното от проверяващите за въведено във фирмата сумарно изчисляване на работното време, за дружеството е било задължително да съхранява писмени графици за работа за обект, на който същото се явява работодател. По делото не са събрани доказателства, които да внасят съмнение относно описаната фактическа обстановка и достоверността доказателства. Не е спорно обстоятелството, че до приключване на проверката от Дирекция "ИТ" - Монтана и към настоящия момент, жалбоподателят не е съхранявал и съответно не е представил утвърдени поименни графици за периода от м. юли 2021 г. или м. август 2021 г., като по този начин е извършило нарушение на чл. 9а, ал. 1 от НРВПО. Предвид датата на извършване на проверката 24.11.2021 г. и периодът, за който са изисканите графици, последните безспорно се вместват във времевите граници на чл. 9а, ал. 1 от НРВПО относно периода за съхранение. Предписанията, издавани от контролните органи на инспекцията по труда по реда на чл. 404, ал. 1, т.1 от Кодекса на труда за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, по съществото си представляват принудителни административни мерки по смисъла на чл. 22 от ЗАНН. Крайната цел на ПАМ е да се обезпечи опазването на правния ред, да се обезпечи изпълнение от всички граждани, длъжностни лица и организации на установените от правото задължения. По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд е събрал и преценил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно е установил фактите от значение за спорното право и е достигнал до верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон, и като законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор, претенцията на касационния жалбоподател за сторените по делото разноски следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение