Решение № 12458 от 7.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4711/2021 г.

Производството e по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Областна дирекция (ОД) на Държавен фонд (ДФ) Земеделие" гр. Пловдив, чрез неговия процесуален представител старши юрк. К. Недялкова, срещу Решение 130/19.02.2021 г., постановено по адм. дело 859/2020 г. по описа на Административен съд (АС) - Пазарджик, с което по жалба на А. Сиджимов е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 13/112/08039/3/01/22/02 с изх. 01-163-6500/14 от 20.01.2020 г., издаден от директора на ОД гр. Пловдив при ДФ Земеделие, и ДФ Земеделие е осъден да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 2360,00 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се, че съдът неправилно е приел, че дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ е следвало да се установи с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), а не с издаване на АУПДВ. Излага, че при преценката си за вида на акта и процесуалния ред за неговото издаване, съдът не е съобразил разпоредбата на § 12, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП (ДВ бр.2/2018 г.), според която започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 96, т. 2 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг. Посочва, че доколкото периодът на мониторинг не е изтекъл към момента на образуване на производството пред ДФ Земеделие по издаване на оспорения акт, то за установяване на публични държавни вземания е приложим редът по ДОПК, а не редът по ЗУСЕСИФ. В тази връзка се претендира отмяна на решението на АС Пазарджик, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. Ответникът А. Сиджимов, чрез процесуалния си представител адв. П. Василев, взема становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледанa по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване пред АС - Пазарджик е бил АУПДВ 13/112/08039/3/01/22/02 с изх. 01-163-6500/14 от от 20.01.2020 г., издаден от директора на ОД гр. Пловдив при ДФ Земеделие, с който на А. Сиджимов на основание т. 4.8 буква б от Договор 13/112/08039 от 01.11.2012 г. във връзка с чл. 33, ал. 1 във връзка с чл. 8а, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 6, т. 2 от Наредба 9 от 03.04.2008 г., е отказано изплащането на финансовата помощ общо в размер на 484 980 лева, представляващо първо и второ плащане по Договор 13/112/08039 от 01.11.2012 г., и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 48 892 лева, представляващи полученото първо и второ плащане по договора. С оспореното в настоящото производство решение, АС - Пазарджик е отменил АУПДВ и е осъдил ДФ Земеделие да заплати на А. Сиджимов разноски по делото в размер на 2360,00 лева. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният АУПДВ е издаден при допуснато нарушение на административно производствените правила. В мотивите си съдът е посочил, че процесният АУПДВ е издаден след изменението на ЗПЗП, ДВ, бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г. и по-конкретно при действието на чл. 27, ал. 6, който препраща към прилагане на правилата и предвидения правен ред в ЗУСЕСИФ. В тази връзка е посочил, че нормата на § 12 от ПЗР на ЗИДЗПЗП (бр.2/2018 г.) е неприложима, тъй като периодът на мониторинг по процесния договор за безвъзмездна финансова помощ от 01.11.2012 г., е изтекъл на 29.11.2019 г. Първоинстанционният съд е приел, че доколкото фактическото основание за издаване на оспорения АУПДВ е неизпълнение на икономическия размер на стопанството, в зависимост от обстоятелството, че било налице 0 ИЕ, при заложени 13.52 ИЕ, се касае за неизпълнение на икономически индикатори, с оглед на което е налице материалноправната хипотеза на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ, представляваща основание за налагане на финансова корекция с издаването на решение по реда на чл. 73 ЗУСЕСИФ. Според съда по силата на чл. 27, ал. 7 ЗПЗП при неизпълнение на икономически показател, представляващо основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ, не се издава АУПДВ по реда на АПК съгласно чл. 166, ал. 2 ДОПК. В заключение е прието, че допуснатото от административния орган нарушение на вида на акта и реда за неговото издаване, е съществено, тъй като засяга материалноправните основания за установяване дължимостта на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ и разграничението им, предвидено в чл. 27, ал. 6 и ал. 7 ЗПЗП, поради което е направен краен извод за незаконосъобразност на оспореният АУПДВ, обуславяща необходимостта от неговата отмяна. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 27, ал. 6 ЗПЗП (нова - ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г.), дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1- 9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. Според ал. 7 на чл. 27 ЗПЗП, също в сила от 28.06.2019 г., дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). В своята практика ВАС многократно е посочвал, че показателите на бизнес плана са индикатори. В този смисъл са и мотивите на решение 13796/06.11.2020 г. по адм. дело 12488/2019 г. на ВАС, VII отд., съгласно които "индикаторът е нещо, което или чрез което се измерва осъществяването на одобрения проект. Проектът се одобрява при точно определени параметри инвестиционно намерение, което включва структура, стойност, източници на финансиране, място на извършване на инвестицията, както и анализ на приходите и разходите след реализация на инвестиционния проект. В случая административният орган се е позовал на неизпълнение на задължението на ползвателя да поддържа икономически размер на земеделското стопанство, за което е получил второто плащане. Визираното основание се субсумира в хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ, поради което правилно първоинстанционният съд е приел, че административният орган, на основание чл. 27, ал. 6 ЗПЗП е следвало да издаде решение за финансова корекция. Систематичното и граматично тълкуване на посочената норма сочи, че тя не предоставя на компетентния орган възможност за избор кой акт да издаде, ако прецени, че фактите по спора могат да бъдат подведени както под материално правното основание на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ, така и под същото материалноправно основание в съответната наредба по реда на която е сключен договора. Хипотезите на издаване на АУПДВ по реда на ДОПК са в съотношение не на алтернативност, а на евентуалност от липсата на основания за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 ЗУСЕСИФ. Този извод следва и от дефиницията на нередност по чл. 2, т. 36 и т. 38 от Регламент (ЕС) 1303/2013 г., съгласно която това е всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза. Заключението, че на основание чл. 27, ал. 6 ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неизпълнение на одобрени индикатори е следвало да се установи с издаването на решение за корекция по реда на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ, не се променя от разпоредбата на § 12, ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗПЗП, обн. ДВ, бр. 2 от 2018 г. Същият предвижда, че започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките и подмерките за периода 2007-2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от ПРСР за периода 2014-2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг. В случая договорът е сключен на 01.11.2012 г., а мониторинговият период е изтекъл на 29.11.2019 г., към която дата не е започнало процесното административно производство. По аргумент от чл. 25, ал. 3 АПК датата на започване на производството по инициатива на компетентния да издаде акта административен орган е датата на извършване на първото процесуално действие по него. Съгласно чл. 26 АПК, първото процесуално действие, което органът е задължен да извърши, е уведомяването на адресата по нормативно установения в чл. 26, ал.2 АПК в приложимата редакция ред. Доколкото са били налице законоустановените предпоставки за извършване на съобщаването по реда на чл. 61, ал. 3 АПК, в редакцията му преди неговата отмяна, съобщението за започване на процесното производство е поставено на таблото за уведомления на ДФ Земеделие на 25.11.2019 г. То е свалено след изтичане на посочения в него срок на 09.12.2019 г. и именно към този момент е извършено и първото дължимо от органа процесуално действие по надлежно уведомяване на страната за образуваното административно производство. Същото е започнало след изтичането на мониторинговия период на 29.11.2019 г., с оглед на което нормата на § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП е неприложима. Релевантна е влязлата в сила на 28.06.2019 г. нова разпоредба на чл. 27, ал. 6 на ЗУСЕСИФ, определяща процесуалния ред и материално правните основания, въз основа на които следва да се извърши финансова корекция. Наред с изложеното следва да се посочи, че съгласно чл. 75, ал. 2 ЗУСЕСИФ, изм. ДВ, бр. 85/2017 г. след окончателното плащане по проект неизвършените финансови корекции са публично вземане съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК. Визираната законова норма не изключва приложимостта на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП (ДВ, бр. 51/2019 г.), тъй като от тълкуването ѝ съобразно чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове във връзка с другите алинеи на същия законов текст следва, че под извършване на финансова корекция се разбира изпълнение в смисъл на възстановяване на средствата от съответния бенефициент, а не установяване по смисъла на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП. Правилно, в тази връзка първоинстанционният съд е съобразил, че с издаването процесния АУПДВ след изменението на ЗПЗП, ДВ, бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г. и по - конкретно при действието на чл. 27, ал. 6, който препраща към прилагане на правилата и предвидения правен ред в ЗУСЕСИФ, органът е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, представляващо достатъчно основание за отмяна на акта, без същият да бъде обсъждан по същество. При така събраните доказателства първоинстанционният съд е направил обоснован извод за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ. Предвид гореизложеното следва да бъде прието, че решението на АС - Пазарджик не страда от пороците, твърдени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 2 200,00 лева, което не е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на спора и осъществената адвокатска защита. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,