Решение № 3397 от 25.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1699/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Евклипс Солар Енерджи“ ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Колев, против Решение № 5321 от 28.11.2025г., постановено по дело № 708/2025г. по описа на Административен съд-Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) № Р-32003224000818-091-001/20.12.2024 г., издаден съвместно от екип ревизори – Й. Д. Михалева - началник на сектор „Ревизии и проверки“ в ТД на НАП СДО – възложил ревизията и И. Б. Иванов - главен инспектор по приходите при ТД на НАП - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 292/18.03.2025 г. на директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София (ДДОДОП) при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), относно всички установени с него задължения за довнасяне на данък върху добавената стойност в размер на 1 309 470.21 лв. – главница и лихви за забава в размер на 209 100.21 лв., за данъчни периоди м. 03.2023 г., м. 04.2023 г., м. 05.2023 г., м. 09.2023 г., м. 11.2023 г. и м. 01.2024 г. Касаторът инвокира оплаквания, че решението на Административен съд-Благоевград е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано- отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва извода на първоинстанционния съд, че в полза на ревизираното дружество не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит по получените доставки, съобразно тяхната реализация и документиране. Твърди се неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, основно свързани с това, че административният съд е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява реалност на доставките на процесните доставчици. Не било доказано от приходната администрация наличието на относителна симулация. Излага подробни доводи в подкрепа на твърденията си. Моли съдът да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения ревизионен акт. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.Сторено е възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение на насрещната страна. Ответникът - Директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Соколова, в съдебно заседание, оспорва нейната основателност и претендира присъждане на сторените в касационното производство разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд прие за установено следното: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд-Благоевград е била законосъобразността на Ревизионен акт (РА) № Р-32003224000818-091-001/20.12.2024 г., издаден от органите по приходите, потвърден с Решение № 292/18.03.2025 г. на директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София (ДДОДОП) при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), с който в тежест на „Евклипс Солар Енерджи“ ЕООД са установени задължения за внасяне на данък върху добавената стойност /ДДС/ в размер на 1 309 470,21 лв. и лихви за забава в размер на 209 100,21 лв. за данъчни периоди м. 03.2023 г., м. 04.2025 г., м. 5.2023 г., м. 09.2023 г., м. 11.2023 г. и м. 01.2024 г., на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 6 от ЗДДС, в резултат на отказано на дружеството право на приспадане на данъчен кредит по дванадесет броя фактури, издадени съответно от „ИВ ЛАНД“, ЕООД, ЕИК 206621927, с предмет – авансови плащания и доставки на соларни панели и метални конструкции, и по 4 фактури, издадени от „ШАПКОВ ГРУП“ ЕООД, ЕИК 207383432, с предмет – аванс и доставка на соларни панели. За да отхвърли жалбата на ревизираното дружество, Административен съд- Благоевград е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи, подписан валидно с квалифицирани електронни подписи. Относно материалната законосъобразност на оспорения акт е счел, че съвкупната преценка на доказателствата, събрани в хода на ревизията, както и на тези събрани в хода на съдебното производство - фактури и идентични заявки и договори и документи за извършено плащане, както и идентични приемо-предавателни протоколи и оформени надлежно счетоводни записвания по процесните доставки, не се установява реалност на процесните доставки. Този извод е формиран на база резултатите от извършени проверки на предходните доставчици и обмена на информация с данъчните администрации на Германия и Полша и Нидерландия. Според съда търговската комуникация с производителите на соларни панели - ASTRONERGY EUROPE GmBH, CORAB sp.и ASTRONERGY SOLAR MODULES B, е водена от свързани с управителя на ревизираното дружество лица, а не от посредниците, което поставя под съмнение реалното участие на последните. Извод за формалност на сделките е изведен и предвид обстоятелствата, че различни дружества са използвали идентични документи по форма и съдържание, други са новорегистрирани, без опит в търговията със съответните соларни панели, а трети са били включени в списъка с некоректни търговци, имали неплатени задължения към бюджета. При тези факти съдът е счел, че реалният доставчик на стоките не са посочените във фактурите „ИВ ЛАНД" ЕООД и ,,ШАПКОВ ГРУП" ЕООД, а че това са ASTRONERGY EUROPE GmBH и CORAB sp. z o.o. Доколкото отказът за признаване на данъчен кредит е мотивиран с твърдения за относителна субективна симулация – сочените във фактурите като доставчици, не са лицата, реално осъществили транспортните услуги, съдът се е позовал на практика на СЕС, обективирана в решение по дело С-18/13 „Макс Пен“ ЕООД. В заключение Административен съд-Благоевград е приел, че „Евклипс Солар Енержди“ ЕООД участва в редица привидни доставки, представляващи т. нар. относителна субективна симулация. В резултат на това, на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 25, ал. 2 и ал. 6, т. l и чл. 6, ал. l от c.з. на ревизираното лице е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 705 738.06 лв. по всички фактури, издадени от ,,ИВ ЛАНД" ЕООД през разглежданите периоди, както и на фактурите, издадени от „ШАПКОВ ГРУП“ ЕООД. По делото е прието заключение по съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), която е кредитирана от административния съд. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбите на чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС възникването на субективното публично право на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице е обусловено от кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав. На първо място, необходимо е лицето, което претендира право на данъчен кредит, да притежава данъчен документ, съдържащ всички изискуеми според чл. 114 и чл. 115 от ЗДДС реквизити, съгласно чл. 71, ал. 1 от Закона, като в конкретния случай, както е посочил и административният съд, това обстоятелство не е спорно между страните. Наред с това е нужно ревизираното лице, което черпи благоприятни за себе си последици, да разполага с всички документи, относими към доказването на действително осъществена стопанска операция и с допустимите от закона средства да установи този релевантен факт. Доколкото става въпрос за материално право в полза на получателя по фактурираните доставки е в негова тежест да установи тяхното реално изпълнение съгласно чл. 154 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Не на последно място, за да възникне право на данъчен кредит, е необходимо стоките да бъдат придобити именно от сочения като доставчик във фактурите субект. Правилно първоинстанционният съд е формирал извод, че не са налице други преки или косвени доказателства, които да установяват действителното осъществяване на доставките, извън представените фактури, идентични заявки, договори, платежни документи, както и приемо-предавателни протоколи и счетоводни записвания по спорните доставки. Подобно съвпадение на документация между несвързани лица е практически необяснимо, като е малко вероятно девет отделни дружества случайно да използват едни и същи образци на документи, налични в интернет. Това обстоятелство се потвърждава и от заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза, което установява идентичност на документите. Същевременно, наличието единствено на рамкови договори с идентичен предмет, заедно с приемо-предавателни протоколи и фактури, не представлява достатъчно доказателство за реалното извършване на доставките. Дори да се приеме, че ревизираното лице не носи отговорност за поведението на своите доставчици, включително за тяхната кадрова и техническа обезпеченост или за изпълнението на задълженията им към приходната администрация, то като получател по доставки е длъжно да прояви необходимата степен на добросъвестност. В тази връзка то следва да изисква и съхранява съпътстващата доставките документация, както и доказателства за връзката им с последващи сделки, с оглед удостоверяване на правата си пред приходните органи, което в случая не е сторено. Ревизираното дружество, макар и да не отговаря за поведението на доставчиците си, е длъжно да прояви добросъвестност, като събира и съхранява доказателства за реалността на доставките и връзката им с последващи сделки. От съдебно-счетоводната експертиза се установява липса на съществени платежни и счетоводни документи, както и невъзможност да се докаже извършването на значителни плащания по част от фактурите, по конкретно: по отношение на фактурите, издадени от „ГА ТРЕЙД“ ЕООД към „ИВ ЛАНД“ ЕООД, липсват данни за извършено плащане по фактура № 5/26.01.2024 г. на стойност 944 261,64 лв., като е осчетоводено единствено плащане по фактура № 4/02.11.2023 г. в размер на 104 917,96 лв.; не са ангажирани хронологични счетоводни регистри и платежни нареждания, поради което вещото лице не е могло да установи и извършването на плащане в размер на 2 385 024,92 лв. по фактурите, издадени от „РАЙКОВ ЕСТЕЙТ“ ЕООД към „ШАПКОВ ГРУП“ ЕООД. Същевременно чрез тези фактури е формиран значителен данъчен кредит в размер на 1 309 470, 21 лева, несъразмерен на декларирани и погасени задължения по ЗДДС в значително по-нисък размер – 24 995,52 лв. Установена е и икономическа необоснованост на сделките, тъй като стоките са придобивани на по-високи цени чрез междинни лица без доказана причина. Твърденията за обективни търговски причини не са подкрепени с доказателства. Липсата на логична стопанска обосновка и необходимата документация обосновава извод за участие в привидни сделки, свързани с данъчна измама, за която получателят е знаел или е бил длъжен да знае. Поради това не са налице предпоставките за законосъобразно упражняване на правото на данъчен кредит, независимо че стоките формално са получени и използвани в дейността на дружеството. В конкретния случай, за да откажат право на приспадане на данъчен кредит, вярно данъчните органи са приели, че стоките са налице, но доставчици не са сочените във фактурите дружества, т. е. налице е относителна субективна симулация с цел неправомерно приспадане на данъчен кредит от страна на ревизираното дружество. Спорните доставки касаят соларни панели и метални конструкции, като от установените търговски вериги е видно, че стоките произхождат от чуждестранни производители - ASTRONERGY EUROPE GmbH и CORAB sp. z o.o, но са фактурирани чрез поредица от междинни дружества. В хода на ревизията и съдебното производство не са събрани доказателства, че тези междинни доставчици са осъществявали реални търговски отношения с производителите или че са извършвали вътреобщностни придобивания. За сметка на това е безспорно установено, че кореспонденцията и договарянето с производителите са осъществявани пряко от лица, свързани с управителя на „ЕВКЛИПС СОЛАР ЕНЕРДЖИ“ ООД - Н. И. Р., Е. Р. /съпруга/ и И. Р. /син/, което сочи, че сделките фактически са договаряни директно от него, независимо от формалното участие на посредници. Не е представена убедителна икономическа обосновка за включването на тези дружества във веригата на доставки. Твърденията за транзитни продажби са отхвърлени, тъй като не са доказани реални вътреобщностни придобивания от предходните доставчици, а от транспортните документи се установява, че именно ревизираното дружество е организирало превоза и е получавало стоките. Налице са и пропуски и несъответствия в документацията. Допълнително, всяко междинно дружество е начислявало надценка, което е водело до икономически неизгодно придобиване на стоките от жалбоподателя, без обоснована причина. В същото време чрез тези доставки е формирано значително право на данъчен кредит, несъразмерно на реално декларираните задължения. В обобщение, съвкупната преценка на доказателствата обосновава извод, че посредническите дружества са използвани формално, без реална стопанска функция, с цел получаване на данъчно предимство, поради което липсват основания за признаване на правото на данъчен кредит. Трайната практика на ВАС, основана на чл. 14, пар. 1 от Директива 2006/112/ЕО, приема, че доставка на стоки е налице и при прехвърляне на фактическата власт върху вещта, включително при т.нар. верижни доставки. В конкретния случай обаче събраните доказателства и техният съвкупен анализ обосновават извод за липса на реално изпълнение на доставките по процесните фактури. Установено е съществуването на схема за формално документиране на доставки с цел получаване на данъчно предимство по ЗДДС. Приходната администрация е доказала, въз основа на проверки и международен обмен на информация, че действителните доставчици са чуждестранни производители, а не посочените във фактурите български дружества. Сделките фактически са договаряни директно от ревизираното лице чрез свързани с него лица, независимо от формалното включване на междинни дружества. Това води до извод за относителна симулация на доставките с цел заобикаляне на закона и неправомерно ползване на данъчен кредит, който не би възникнал при реално вътреобщностно придобиване. Допълнителен аргумент в подкрепа на тази теза е и обстоятелството, че част от участниците във веригата са новорегистрирани дружества с несвързан предмет на дейност- ,ШАПКОВ ГРУП" ЕООД е регистрирано на 17.05.2023 г., с предмет на дейност рент а кар, неспециализирано търговско посредничество с разнообразни стоки, електронна търговия с облекла, обувки и др., ,,ТАБ ТРЕЙД 2022" ЕООД е регистрирано на 30.08.2022 г. с предмет фризьорски и козметични услуги, а ,,ГА ТРЕЙД" ЕООД, е регистрирано на 11.07.2023 г. с предмет на дейност - неспециализирана търговия на едро на или с данъчни нарушения, което подкрепя изводите за липса на реална стопанска дейност. Налице са и съществени несъответствия в документацията (дати, места, подписи, хронология на доставките), които не могат да се обяснят с технически грешки. В обобщение обосновано административният съд е обсъдил всички събрани доказателства и в резултат на техния анализ поотделно и в съвкупност е достигнал до правилен извод, че съобразно тях като кореспондиращи помежду се се установява това, че реалният доставчик на стоките не е посоченото във фактурите дружество, т.e. касаторът участва в редица В резултат на това, на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 25, ал. 2 и ал. 6, т. l и чл. 6, ал. l от c.з. правилно на ревизираното лице е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 705 738.06 лв. по всички фактури, издадени от ,,ИВ ЛАНД" ЕООД доставки и в размер на размер на 731 798.67 лв. по всички фактури, издадени от ,,ШАПКОВ ГРУП" ЕООД. По изложените съображения, касационният съд намира, че обжалваното решение, е правилно. Като е достигнал до законосъобразни правни изводи, административният съд е постановил, без да допусне процесуални нарушения, обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. При този изход на спора в полза на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в претендирания размер от 34 972, 36 евро. Предвид разпоредбата на чл. 161, ал. 2 ДОПК (ред. ДВ бр. 17/2026 г., в сила от 17.02.2026 г.), стореното в с.з на 16.03.2026г. възражение за прекомерност е мотивирано, но е неоснователно, с оглед обема на процесуалните действия и осъществената от юрисконсулта защита, включително при съобразяване критериите за справедливост, зададени с Решение по дело С-438/22 на СЕС. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,