Решение № 211 от 29.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 900/2019 г.

Решение № 211 от 29.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 900/2019 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Емилия Василева Производството е по чл. 248 ГПК. По делото е постъпила молба с вх. № 5624/15.07.2020 г. по описа на ВКС от адвокат Ф. С. С. – пълномощник на касатора – ищец С. С. А. за изменение на решение № 71 от 18.06.2020 г. по настоящото т. дело № 900/2019 г. на ВКС, ТК, Второ отделение в частта за присъденото на адв. Ф. С. адвокатско възнаграждение за първоинстанционното и касационното производства, което да бъде увеличено от 1 765 лв. на 4 512 лв. Поддържа, че адвокатското възнаграждение следва да бъде определено за трите инстанционни производства при условията на чл. 5, т. 1 във връзка с § 2 а, предл. 2 ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Счита, че съобразно уважената част от иска следващото се на адв. Ф. С. възнаграждение за три инстанции възлиза на 4 512 лв., от които за първоинстанционното производство 2 796 лв. /830 + 1 500 + 466/20% ДДС// и за касационното производство 1 716 лв. /830 + 600 + 286/20% ДДС//. Ответникът ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп", [населено място] не изразява становище по молбата по чл. 248 ГПК. Подадената от касатора молба по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на определението в частта за разноските е допустима - подадена е от легитимирана страна във визирания в чл. 248, ал. 1 ГПК срок. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите и прецени данните по делото, приема следното: Предявеният иск от С. С. А. срещу ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп" с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.); е за заплащане на сумата 90 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпила на 14.10.2010 г. С решение № 6906 от 17.10.2017 г. по гр. дело № 12398/2015 г. на Софийски градски съд, ГО, 21 състав искът е уважен за сумата 60 000 лв. и ответникът е осъден да заплати на адв. Ф. С. /процесуален представител на ищеца/ адвокатско възнаграждение в размер 2 796 лв. За разликата до пълния предявен размер искът е отхвърлен като неоснователен. Въззивното производство е образувано по повод подадени въззивни жалби от ищеца срещу решението в отхвърлителната част /за 30 000 лв. / и от ответника в осъдителната част /за 60 000 лв. /. С решение № 3046 от 28.12.2018 г. по в. гр. дело № 1868/2018 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 10 състав първоинстанционното решение е отменено частично и вместо това искът е отхвърлен за сумата в размер 30 000 лв., а в останалата част решението е потвърдено /т. е. в отхвърлителната част за 30 000 лв. и осъдителната част за 30 000 лв. /. Въззивният съд е отменил решението на СГС и в частта за присъденото адвокатско възнаграждение за разликата над 1 730 лв. до 2 796 лв. Ищецът е обжалвал въззивното решение в отхвърлителната му част – за сумата над 30 000 лв. до 90 000 лв. С решение № 71 от 18.06.2020 г. по т. дело № 900/2019 г. на ВКС, ТК, Второ отделение след частична отмяна на въззивния съдебен акт ответното застрахователно дружество е осъдено да плати на ищеца на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.); сума в размер 30 000 лв. - останалата част от обезщетението за неимуществени вреди от процесното ПТП, и адвокат Ф. С. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения сума в размер общо 1 765 лв. - адвокатско възнаграждение за първоинстанционното и касационното производство. Въззивното решение е оставено в сила в останалата обжалвана отхвърлителна част за разликата над 60 000 лв. до 90 000 лв. С оглед правния интерес в първоинстанционното производство /90 000 лв. /, адвокатското възнаграждение на адв. Ф. С., изчислено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. е в размер 3 876 лв. /830 + 2 400 + 646/20% ДДС//. Съобразно уважената част от иска общо 60 000 лв. дължимото адокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА е в размер 2 584 лв. //3 876 х 60 000/: 90 000/. От тази част на адв. Ф. С. са присъдени 1 730 лв. /с влязлото в сила първоинстанционно решение/ и 600 лв. /с решението на ВКС/, поради което за първоинстанционното производство следва да бъдат присъдени допълнително още 254 лв. За въззивното производство съобразно правния интерес 90 000 лв. и с оглед потвърдената осъдителна част 30 000 лв., дъжимото адвокатско възнаграждение е било в размер 1 292 лв. //3 876 х 30 000/: 90 000 с включен ДДС, но въззивният съд не се е произнесъл по това искане, а въззивникът – ищец не е подал молба за допълване на въззивното решение и присъждане на адвокатско възнаграждение. Съобразно уважената от ВКС част на иска - 30 000 лв., на адв. Ф. С. следва да се присъди адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер 1 292 лв. //3 876 х 30 000/: 90 000 с включен ДДС. С оглед правния интерес в касационното производство /60 000 лв. /, адвокатското възнаграждение на адв. Ф. С., изчислено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. е в размер 2 796 лв. /830 + 1 500 + 446/20% ДДС//. Съобразно уважената част на касационната жалба дължимото адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА е в размер 1 398 лв. //2 796 х 30 000/: 60 000/. От тази част на адв. Ф. С. с решението на ВКС са присъдени 1 165 лв., поради което за касационното производство следва да бъдат присъдени допълнително още 233 лв. Въз основа на изложените съображения решението следва да бъде изменено, като ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено да заплати на адв. Ф. С. допълнително сума в размер 1 779 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за трите инстанционни производства. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение на основание чл. 248, ал. 1 ГПК